Декарбонизация на българската икономика до 2050

Центърът за изследване на демокрацията представи своя най-нов анализ на възможни сценарии за декарбонизация на българската икономика до 2050 г. За първи път Центърът адаптира един от водещите европейски инструменти за планиране на енергийния преход – „Калкулатор на ЕС“. Той позволява моделиране на необходимите промени във всички сектори на българската икономика за постигане на целите на Европейския зелен пакт – енергетика, транспорт, индустрия, сгради, земеделие и храни.

Посредством Калкулатора българското правителство и политическите партии могат да начертаят пътна карта за предприемане на конкретни мерки за декарбонизация, както и първоначален анализ на различните пътища и алтернативи за устойчив преход на България. Калкулаторът ще позволи да се диагностицира дали планираните финансови инструменти и реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост, оперативните програми и други заложени държавни и частни инвестиции са в синхрон с дългосрочните цели за ниско въглеродно развитие на българската икономика, къде се очертават най-значителните финансови дефицити и в кои области и технологии трябва бъдат поставени основните приоритети.

С помощта на Калкулатора, Центърът за изследване на демокрацията, в партньорство с белгийския институт CLIMACT, разработи три сценария за декарбонизация на българската икономика с хоризонт 2050 г:

Референтен (базов) сценарий: в съответствие само с текущите политики и мерки в страната.

Сценарий по Интегрирания национален план за енергетика и климат: базиран на целите и мерките заложе­ни в плана.

Сценарий за дългосрочен преход, който чертае необходимите политики и мерки за постигане на пълна декарбонизация до 2050 г. чрез трансформиращи икономически и социални реформи.

Резултатите сочат, че най-бързият и евтин начин за декарбонизация в България е трансформацията на електроенергийния сектор. Това би означавало моменталното (или най-бързо възможното) затваряне на лигнитните топлоелектроцентрали и отключване на огромния ВЕИ потенциал на страната. Необходимо е българското правителство да стимулира производството на електроенергия от ВЕИ, като организира търгове за присъединяване на нови мощности, въведе специализирана законодателна рамка за децентрализирано производство на електроенергия и насърчава масовото създаване на енергийни общности от домакинства и малки и средни предприятия, подкрепени с държавни инвестиции. България трябва да разработи и регулаторна рамка, която ще улесни интеграцията на най-модерните технологии в икономиката, включително чрез инвестиции в офшорна вятърна енергия в Черно море, индустриално производство на зелен водород и разработването на наличната геотермална енергия на местно ниво.

Моделираните сценарии ясно разкриват, че ос­новната разлика между умереното намаляване на вредните емисии и пълната декарбонизация на икономиката се състои в трансформацията на индивидуалния и колективния избор на начин на живот, включващ:

по-ефективно използване на съществуващия и новия сграден фонд, тъй като понастоящем над 30% от жилищата в България не са обитавани, докато други 40% са пренаселени;

увеличение на скоростта на сградното обновяване от 1% до 3% на годишна база;

задълбочаване на обновяването чрез приоритизирането на настоящите повърхностни подобрения като предимно саниране на сгради, а също по-цялостно обновяване, което включва и преход към почти нулеви енергийни сгради, при които производството на топлинна и електрическа енергия от ВЕИ е по-тясно интегрирано в цялостната структура на енергийното потребление на сградите;

икономическо преструктуриране към производство на стоки с по-висока добавена стойност, вместо зависимост от добива на полезни изкопаеми, с цел стабилизиране на потреблението на транспортни услуги;

увеличаване употребата на стоки втора употреба и повишаване степента на рециклиране на пластмаси, метали и други въглеродно-интензивни стоки;

развитие на железопътната инфраструктура и др.

Преходът на икономиката към нисък въглероден интензитет поставя значителни икономически, социални и управленски предизвикателства, но също така предоставя широки възможности за нов тип еко предприемачество, зелен растеж и новаторско прилагане на зелените иновации. Следващите 3 до 7 години ще бъдат от решаващо значение за осъществяването на тези възможности и постигането на зеления икономически преход в България.

Изборите за Народно събрание 2021 г. ще бъдат решаващото експериментално поле за политическата воля на партиите и кандидатите да поставят зеленото възстановяване, икономическото преструктуриране към нисковъглеродна индустрия и дигиталната трансформация на България след кризата, като основни политически приоритети, и да предложат дългосрочна стратегия, визия и решения за устойчиво развитие и справедлив преход.