Двуцифреният ръст на заплати спря

Предварителните  данни на НСИ за заплатите и числеността на наетите работници и служители през последното тримесечие и за цялата 2009 г. позволяват да се оформят някои по-важни констатации.

Спадът в заетостта като цяло предопределя намаляване обема на начислените средства за работни заплати

Според отчетните данни през 2009 г. в страната общо за трудово възнаграждение са начислени (без да е сигурно дали са напълно изплатени) финансови средства в размер на около 15 845 млн.лв.  В сравнение с 2008 г.  е налице „икономия”  от около 288 млн.лв., или  за пръв път през новото хилядолетие е отбелязан отрицателен ръст от минус 1.8%. Особено осезаемо е намалението спрямо 2008 г. на общите средства за възнаграждения в частния сектор - с близо 10 на сто или със 659 млн.лв. по-малко. Обратно, в обществения сектор (стопанска дейност и бюджетни дейности) има нарастване със 7.6% или  в абсолютна сума увеличението е с 365 млн. лв.
Сравнението на годишния фонд за работна заплата през 2009 и 2008 г. по сектори оформя три групи:
-    с приблизително запазени разходи за заплати: добивна промишленост, водоснабдяване и канализация, транспорт, складиране и съобщения, финансови и застрахователни дейности;
-    с двуцифрен процент на нарастване (между 10.3% и 15.7%) на средствата за заплати: производство и разпределение на ел. и топлоенергия, търговия и ремонт, административни и спомагателни дейности, образование, хуманно здравеопазване и социална работа;
-    с отчетливо намаление на начислените средства за заплати: създаване и разпространение на информация, далекосъобщения с минус 18.7%, професионални  дейности  и научни изследвания с минус 16.4%, строителство с минус 12.3%.
Тази картина е резултат от различно поведение на отделните сектори в условията на развитие на кризисните процеси. Очевидно всеобщ е стремежът да не се посяга прибързано върху установените по места стандарти при заплащането и възможно по-дълго да се търсят други балансиращи мерки. Голяма част от предприятията и организациите с обективно намалена дейност са принудени да намаляват броя на наетите и като следствие паралелно нараства средната заплата – със съизмерими или сходни проценти. Други сектори редуцират и персонал, и заплати, като силно свиват и общите разходи за заплати (най-отчетливо в посочените по-горе като трета група). Само в сектора „Търговия и ремонт” нарастват годишните средства за заплати, като заедно с това се увеличава и  средната заплата, и  броят на наетите лица.
По отношение на изплатените премии в края на годината, 2009-та не се отличава съществено от предходните периоди. Разходите за годишни премии, отразени през м. декември общо за страната са около 55 млн.лв., като близо 27 млн. са само в обществения сектор. Най-високи стойности на тази добавка на човек се отбелязват във „Финансови и застрахователни дейности” (87 лв.), „Държавно управление” (86 лв.) и „Култура, спорт и развлечения” (80 лв.). В секторите на индустрията сумите са едноцифрени и практически нямат отражение върху годишната средна заплата.

Зад увеличението на средната работна заплата за страната се крият разнопосочни тенденции по сектори и икономически дейности

Средната заплата за страната  през 2009 г. е 591 лв., което означава номинален ръст от 8.5% и реално покачване с 5.5 на сто. В обществения сектор се отчита увеличение с 9.2% и реално с 6.2 на сто, като е достигнато равнище от 711 лв. За частния сектор е изчислена средна заплата от 547 лв., или със 7.3% повече от 2008 г. и  4.3% в  реално изражение.
През кризисната 2009 г. се прекъсва тенденцията на двуцифрен номинален ръст на средните заплати на национално ниво,  характерна за последните пет години. Реалното изменение за 2009 г. е все пак с положителен знак, като е  съизмеримо или малко по-ниско от постигнатото през предходните няколко години. Сбъднаха се предварителните очаквания, че нарастване на средната заплата може да се постигне благодарение преди всичко на последователно и трайно свиване на заетостта. Концентрирането единствено върху положителния ръст на средната заплата за страната не подпомага обективността, ако не се държи сметка за по-важната и драматична последица от кризата през 2009 г. – проведените съкращения и заложеното ново редуциране през текущата и следващите години.
Изменението на средните заплати по икономически сектори е твърде различно. С високи постижения се отличават  „Култура, спорт и развлечения” (+27.9%), „Административни и спомагателни дейности” (+21.9%), „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия” и  „Строителство” (+18.2%), „Хуманно здравеопазване и социална работа” (+16.1%). Отрицателни стойности се отчитат в „Създаване и разпространение на информация, далекосъобщения” (-12.3%) и „Професионални дейности и научни изследвания” (-8.8%). Доста под средното е положителното нарастване в „Търговия и ремонт” (+4.0%), „Държавно управление” (+4.9%) и „Финансови и застрахователни дейности” (+6.0%). 
В отраслите на преработващата промишленост доминира положителен ръст на средната заплата, като отчетливо нарастване отбелязва единствено „Производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия” (+18.5%). В повечето икономически дейности промяната на средната заплата осигурява и незначително реално нарастване. Известно е, че  в многочислените браншове се неутрализират ръст и спад на заплатата в отделните стопански субекти. Агрегираните средни стойности завоалират тревожни констатации от локални синдикални наблюдения, а именно че превес имат предприятията със замразени и намалени средни заплати.
През 2009 г. практически непроменени остават дори средните заплати за голяма съвкупност от предприятия в сферата на производство на метали и метални изделия, на машини с общо и специално предназначение. С отрицателен ръст от минус 1.5% е средната заплата в производството на химически продукти, върху който съществено влияние оказва разликата в изплатените премии през 2008 и 2009 г.
Като „нископлатени” (с работна заплата под 67% от СРЗ за страната) могат да бъдат определени 14 икономически дейности, измежду които най-важните са: търговия на дребно, ресторантьорство, производство на облекло, обработка на кожи, производство на обувки, производство на изделия от каучук и пластмаси, производство на дървен материал, мебели и т.н. Общо наетите „нископлатени работници” са над 550 хил., което представлява около 25% от всички наети в страната.
Загубата на работни места е характерна за почти всички сектори и отрасли на икономиката
Средно списъчният брой на наетите лица през 2009 г. е сериозно редуциран спрямо 2008 г. - общо за страната намалението е с 7.0%, което означава по-малко почти 172 хил. работници и служители. Отново частният сектор инкасира голяма загуба на заетост от 166,5 хил. или намаление с 9.0 на сто. При обществения сектор общото намаление е под един процент и се измерва с малко над 5 хил.човека.
Подобна равносметка  характеризира същественото проявление на финансовата и икономическа криза, довела до временно или трайно замразени работни места и нова армия от хора без работа и текущ доход. Именно намалението на наетите лица бе решаващият фактор за възпиране срива на средните заплати, тъй като преди всичко аритметично способства за установеното по-горе номинално нарастване.
Състоянието на  заетостта по икономически дейности и сектори показва известни нюанси, но общата характеристика е намаление или най-малкото задържане. Определена стабилност на персонала се отчита в най-големите, т.нар. бюджетни дейности. В секторите „Държавно управление”, „Образование” и „Хуманно здравеопазване” намалението на числеността е около и под половин процент. Най-силна редукция на наетите лица се отбелязва в  „Операции с недвижими имоти” с над 28% и в строителството с над 25%. Повечето сектори се разполагат около средния процент за страната - намаление в диапазона 6 - 8 на сто. Единствено в „Търговия и ремонт” е нараснала числеността на наетите работници и служители.
Катастрофални са последиците от намаления обем на производство и на произведена продукция в огромния сектор на преработващата промишленост (обща редукция на персонал от минус 10.9% или над 66 хил.човека). С едно изключение (производство на кокс и рафинирани нефтопродукти) всички икономически дейности са свили заетостта  спрямо 2008 г. С общо над 40 хил. работници и служители е намален броят само в изброените по-долу дейности с двуцифрени отрицателни стойности:  „Производство на основни метали и метални изделия” с минус 20.4%,  „Производство на изделия от каучук и пластмаси” с минус 16.5%,  „Производство на дървен материал” и „Производство на електрически съоръжения, ремонт и инсталиране на машини и оборудване” с  над минус 12%.

Зависимостта „производство – заетост - работни заплати” намира различно приложение в промишлеността

Най-общото правило в тази връзка би следвало да почива на принципа, че повишеното производство трябва да означава по-висока заетост и по-висока работна заплата, при условие, че търсенето бележи нарастваща тенденция. На практика обаче се срещат твърде различни реакции на отделни производства и браншове, особено в условията на обща финансова и икономическа криза.
Единствено бранш „Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители” показва относително устойчиви тенденции на развитие, касаещи в много по-голяма степен обаче темповете на нарастване на промишленото производство (тримесечни ръстове на база предходна година между 9.7% и 28.8%) и на заетостта (между 13.5% и 27.3%), докато темповете на нарастване на СРЗ по тримесечия (пак на годишна база) са между минус 2.6% и плюс 6.8%.
В преобладаващия случай (лека, хранително-вкусова промишленост, химически и лекарствени продукти, металопреработване, електро- и машиностроене) са налице ярко изразени тримесечни спадове в промишленото производство, съпътствани от сериозни съкращения и намаляване на броя на наетите, но в крайна сметка висококвалифицираната заетост осигурява трайни темпове на нарастване на средната работна заплата. Особено ярко изразена е тази връзка в бранша „Производство на компютърна техника, електронни и оптични продукти”, където на средния темп на намаляване на производството от минус 11.3% и на заетостта от минус 10.4% отговаря среден ръст на номинално нарастване на работната заплата от 26.7%.
По-различна е ситуацията в бранш „Производство на тютюневи изделия”. Устойчивите темпове на нарастване на производството са съпътствани от увеличаване на заетостта, или най-малко с нейното запазване, но за сметка на това темповете на увеличение на номиналните заплати са минимални и дори е налице спад за определени тримесечия на 2009 г.
В някои браншове може да се отчете като цяло срив - както в производството и заетостта, така и по отношение на работните заплати.

Такива са:
 „Производство на основни метали” (среден темп на спад на производството минус 11.3%, на заетостта минус 10.0%, на работната заплата минус 4.0%);
 „Производство на машини и оборудване с общо и специално предназначение” (съответно минус 22.2%, минус 19.2%, минус 1.4%);
 „Производство на превозни средства, без автомобили” (минус 27.4%, минус 11.5%, минус 11.4%).
В основни отрасли, като „Добивна промишленост” и „Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ”, промишленото производство показва противоречиви темпове по тримесечия. Като цяло обаче заетостта е стабилна – с минимални спадове от 2 до 4 процентни пункта. Прави впечатление, че се поддържат сравнително високи темпове на нарастване на работната заплата – в добивната промишленост тази констатация важи най-вече за въгледобива (среден тримесечен ръст от 11.0%), а в енергетиката той е 22.0%.

Влиянието на кризата се усеща чувствително и върху домакинските бюджети

През 2009 г. се наблюдават отчетливи структурни изменения в доходите и разходите на домакинствата, които са следствие от протичащите процеси в икономиката и в частност на пазара на труда.
Темповете на нарастване на общия доход на годишна база постоянно намаляват, за да достигнат в края на годината дори отрицателни стойности. Така общият доход на 1 л. от домакинство през ноември 2009 г. е с 4.1% по-нисък от аналогичния месец на 2008 г., а през декември спадът достига вече 11.9%. Това безспорно има връзка с намаляването на заетостта. Ако през първото тримесечие на 2008 г. наетите лица намаляват с 1.5% спрямо същото тримесечие на предходната година, то през четвъртото тримесечие този спад достига 7.5%.
Относителният дял на доходите от работна заплата в общия доход на домакинствата бележи тенденция на спад и от 56-57% в първите два месеца на 2009 г. в последните два месеца на година достига 49-50%. В абсолютен размер са налице аналогични изменения в годишен разрез и докато през повечето месеци на 2009 г. е отчетено макар и минимално нарастване (със значителни колебания през различни месеци и периоди), то през ноември и декември доходите от работна заплата на 1 л. от домакинство спадат съответно с 1.5 и 2.3%.
Анализът от данните на НСИ за средната работна заплата и за доходите от работна заплата в домакинствата води до извода, че докато средната работна заплата нараства под влиянието на структурния фактор в заетостта (т.е. намаляват ниско квалифицираните наети с ниски работни заплати, което изкуствено повишава равнището на средната работна заплата), то повишаването на броя на безработните в домакинствата води до намаляване на абсолютния и относителен дял на доходите от работна заплата, при повишаващ се дял на пенсиите и социалните трансфери.
Поставени в ситуацията на криза и намаляващи доходи от заетост, домакинствата са принудени да се ограничават в своите разходи. Този процес на самоограничение може да се индикира през цялата 2009 г., но особено отчетлив е той през декември, когато разходите за храна и безалкохолни напитки намаляват с 5.1% спрямо аналогичния месец на 2008 г., за транспорт и съобщения – с 10.3%, за облекло и обувки – с 19.8%. Вярно е, че тук до известна степен влияние оказва ценовият фактор и ниската инфлация, но в крайна сметка това са групи разходи, които са силно еластични и обикновено самоограничаването започва от тях.

В заключение: Засега негативните количествени промени в заетостта до известна степен се компенсират със запазването на качествените работни места. Все повече обаче се появяват индикации, че тази ситуация много трудно може да бъде удържана в условията на задълбочаващ се спад и недостатъчно финансирани активни мерки на пазара на труда. Съществува реална опасност всяка нова вълна съкращения да изкарва на пазара на труда безработни с по-висока квалификация, което съществено би влошило възможностите за скорошно съживяване на икономиката и изгледите за „успешен изход” от дълбоката рецесия.