Двете лица на Европа: доминация и изоставане

Докато светът се лута сред безмилостни геоикономически сътресения, данните от Годишникa на световната конкурентоспособност за 2025 рисуват тревожна картина за Европа. Континентът е дом на едни от най-конкурентоспособните икономики в света, но и на много изоставащи – ситуация на опасно разслоение между и вътре в европейските икономики.

Шампионската лига и останалите

Редица европейски страни затвърждават позициите си на върха на световната конкурентоспособност. Присъствието на четири европейски държави в топ 10 на глобалната класация – Швейцария (1), Дания (4), Швеция (8) и Нидерландия (10) не е случайно. Техният успех е резултат от доказан модел, който се основава на изключителни постижения в ключови области: държавно управление от световна класа, първокласна инфраструктура, висока ефективност на бизнеса и стабилни икономически резултати. Те определят световния златен стандарт по конкурентоспособност. 

Въпреки това, данните съдържат тревожни сигнали за сериозни разминавания в конкурентоспособността между Северна/Западна Европа и южните и източните държави членки на ЕС. Докато част от страните членки задават световните тенденции, много от техните партньори в ЕС са в долната половина на класацията. България (57-мо място), Румъния (49-то), Хърватия (53-то), Полша (52-ро) и Унгария (48-мо) все още се сблъскват с дълбоки структурни предизвикателства. Данните сочат значителни слабости в ефективността на публичната администрация, бизнес средата и инфраструктурата. Тези различия не са просто ред в поредната икономическа таблицата, а фундаментално предизвикателство пред европейската политика на сближаване. Континент на две скорости в конкурентоспособността рискува икономическо раздалечаване, но и стратегическа фрагментация.

Голямото разделение: от конвергенция към единството

В продължение на години политици в Брюксел, Берлин и Париж призовават за конвергенция в рамките на ЕС. „Конвергентен“ е и бюрократичното название на доклада, който проследява готовността на страните-членки за присъединяване към Еврозоната. Визията е за споделен растеж, при който богатите и по-бедните държави и региони напредват заедно, иновационните екосистеми процъфтяват от София до Севиля, а талантът е овластен в цяла Европа. Двадесет години след голямото разширяване на изток реалността е в най-добрият случай смесена: докато конвергенцията е налице и продължава, изтокът в ЕС расте устойчиво по-бързо от останалите, сближаването и единството са трудно уловими, а националистически политически партии с анти-Брюкселска риторика печелят подкрепа в целия ЕС.

Ядрото на ЕС продължава да абсорбира най-ценния ресурс на периферията: човешкия капитал. Млади лекари от България работят в болници в Мюнхен. Румънски програмисти движат технологичния бум в Нидерландия. Полски учени запълват академични дефицити в Стокхолм. Този трансфер на таланти поддържа демографската стабилност, фискалния баланс и глобалната конкурентоспособност на държавите от ядрото на ЕС. Всъщност, самата структура на стимулите поддържа статуквото и подхранват крайни антиевропейски, националистически и конфронтационни нагласи из целия континент:

Евтина работна ръка: Поддържането на излишък от трудова сила от периферията позволява потискане на заплатите в центъра;

Демографски буфер: Застаряването на европейския континент, означава, че известните със своята щедрост модели на социална сигурност в много страни се поддържат чрез внос на млади хора от свиващите се периферни региони — отлив, който се компенсира частично от парични преводи, инвестирани в недвижими имоти и потребление със статусен характер;

Политическа изолация: С по-малко висококвалифицирани кадри, източна Европа има и по-малка база за формиране на европейската индустриална политика според своите нужди и силни страни;

Страх от конкуренция: Подобно фокусиране върху черно-бели (загуба – печалба) сметки, рискуват да блокират по-нататъшното разширяване на ЕС, както и неговата амбиция за засилено участие на световната геополитическа сцена. Най-новите страни-членки се опасяват, че европейското финансиране може да се пренасочи към партньори с още по-ниски разходи, което ще постави под допълнителен натиск висококвалифицираната заетост и инвестициите с по-висока добавена стойност. 

И все пак множество авторитетни източници сочат, че в подобни страхове има основания:

Данни на Световната банка показват продължаващи нетни потоци от висококвалифицирани работници от Изток към Запад. Например, Румъния е загубила над 30% от медицинските си специалисти в полза на Западна Европа;

Работни документи на МВФ предупреждават за демографския риск за кохезията и дългосрочната фискална устойчивост в страните от ЦИЕ;

Липсата на реформи в структурните фондове, кохезионните политики и данъчната справедливост показва, че сред нетните донори в ЕС липсва разбиране за реалната спешност за корекция на подобни неравновесия;

Дори докладът за конкурентоспособността на Драги от 2024 г. загатва за нуждата от нов модел на европейско сближаване, като деликатно признава, че сегашната архитектура по-скоро извлича, отколкото да създава стойност за някои региони.

Какво следва: да се следва примера на НАТО?

В резултат източният фланг на ЕС се превръща в бойно поле за влияние: докато талантът продължава да се стича към центъра, Русия и Китай непрестанно се опитват да навлизат в периферията. С танкове, но и с инфраструктура, финанси и идеология. Сърбия, Унгария, Словакия и България, наред с други, продължават да зависят опасно от Пекин и Москва, вярвайки, че могат успешно да балансират между техните ангажименти към ЕС и примамливите бизнес възможности за елитите им в Азия.

Тази илюзия подхранва наративи, които целят да експлоатират разделенията в Европа, създавайки благоприятна почва за политически „черни лебеди“, като наскорошната президентска надпревара в Румъния. Това не е просто регрес, а продължаващо геополитическо отстъпление. Сляпата точка на ЕС (основно в Черно море и Югоизточна Европа) се превръща в игрално поле за Москва и Пекин, което прави ролята на САЩ незаменима за запазване на единството.

Демографската криза в Източна Европа означава по-малко работна ръка, по-малко новатори и по-малко защитници. Ако източната граница на ЕС се превърне в обезлюдена буферна зона, тя няма просто да отслабне, тя ще стане незащитима. Това насърчава Русия да продължи агресивната си политика спрямо своите бивши съюзници, под благосклонния поглед на своя партньор „без граници“ – Китай. Надеждата е, че с предстоящата нова Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028 – 2035 г., Европа ще намери куража, ресурсите и лидерството да повтори ангажимента за 5% от БВП за отбрана в НАТО, със съпоставими усилия в рамките на политиките на единния пазар, конкурентоспособността и стратегическите инвестиции.

Този анализ е базиран на данните от Годишника на световната конкурентоспособност 2025 на Института за развитие на управлението, Швейцария (IMD). Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ е партньор за България на IMD.  Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ е член на Глобалния алианс за търговска и иновационна политика.

Анализът е оригинално публикуван на българския уебсайт EUalive.bg.