Да сравним овощарството в Холандия & България

Стилиян Гребеничарски

*Материалът е публикуван в брой 53 (февруари 2016 г.) на списание Агрозона

С площ едва 37% от тази на България, Кралство Нидерландия разполага със земеделска земя от 1,85 млн. ха – разликата отново е точно 2,7 пъти спрямо нас. Част от тази земя, както е добре известно, е отвоювана от морето с цената на огромни усилия и средства. Може би именно защото всяка педя земя в Холандия е толкова ценна, страната се е превърнала в световен лидер по отношение на някои технологии в селското стопанство.

Особено интересен е паралелът между овощарските сектори в двете страни. Плодните градини в Холандия и в България заемат приблизително еднакъв дял от използваната земеделска площ, съответно 1,2% спрямо 0,9% (подробна статистика за овощарството в двете страни вижте на инфографиката). Ако извадим от тях невстъпилите в плододаване площи (у нас основно орехи) и площите, които не се реколтират, разликата в плододаващите градини става 2:3 в полза на България.

Как става така, че със 70% от площите с овощни насаждения, с които ние разполагаме, холандците създават четири пъти по-голяма стойност на продукцията? Кои са основните фактори, които отличават секторите в двете държави и водят до тази стъписваща разлика в ефективността?

Размерът има значение…

Овощарството в Холандия е значително по-концентрирано. Средният размер на стопанството е шест пъти по-висок отколкото в България – предпоставка за по-добра рентабилност и възможност за пазарна реализация.

Друг важен елемент е структурата на овощията. В Холандия тя изразява тясната специализация на сектора – отглеждат се почти само ябълки и круши, с много малък дял (под 15%) на други видове плодове. Наблюдава се концентрация и при сортовата структура. Така например към 2012 г.  две трети от площите с ябълки в страната са заети с двата основни сорта (Елстар и Джонаголд), което позволява групирането на големи, еднородни партиди и способства търговията и износа. В България е точно обратното – две трети от площите с ябълки са „изпъстрени“ със сортове, никой от които няма повече от 2% дял.

Макар и да не е сред най-големите производители на ябълки в ЕС, Холандия има едни от най-високите добиви – близо два пъти над средните за Общността. Добивите при крушите, където страната е  четвъртият най-голям производител в Европейския съюз – след Италия, Испания и Белгия, също са близо два пъти по-високи от средните.

…както и структурата

Паралелът между България и Холандия при производството на ябълки е до голяма степен олицетворение на „двата свята“ в които съществуват българското и холандското овощарство. Макар с едва 15% от площите ябълките заемат трето място сред овощните видове в България. Средните добиви, обаче, са едва наполовина от тези в ЕС и 8 пъти по-ниски в сравнение с тези в Кралството. Възрастовата структура е по-неблагоприятна, като всеки седми хектар у нас е с над 25-годишни дървета. Особено впечатляваща е голямата разлика в гъстота на насажденията, което е ясен сигнал за изоставане в използваните технологии. 80% от българските градини са с гъстота между 400 и 1600 дръвчета/ха. За сравнение делът на тези градини в Холандия е едва 5%, докато в следващият сегмент – от 1600 до 3200 дръвчета/ха, е 78% (при 15% у нас). В България едва 4 ха (40 дка) са били градините с над 3200 дръвчета/ха през 2013 г., при дял на тази категория от 17% (1350 ха) в Холандия.

Био или не?

Вероятно бихте предположили, че при значително по-високата платежоспособност на холандския пазар и с оглед на факта, че навсякъде в ЕС биопроизводството се стимулира посредством Общата селскостопанска политика, то е силно развито в северната държава? Ще сгрешите. Делът на сертифицираните (или в преход) градини е 7 пъти по-нисък от този в България (където основната „заслуга“ за това имат високите субсидии за черупковите). Това дава може би най-важната отличителна черта между фермерите от двете държави – докато у нас решенията на производителите се водят в немалка степен от субсидиите, там те се градят на пазарната логика и успешните бизнес модели.

Мръсната дума „сдружаване“

Ключова роля за настоящия образ на холандското овощарство имат традициите на страната в сдружаването между производителите. Организациите подпомагат целия производствен процес и договорят по-добри условия с доставчици и клиенти на база по-голям обем на поръчките и доставките, еднородност, сигурност и ритмичност на партидите. Някои от тях осъществяват и преработка на плодовете. Това позволява на членовете им да се концентрират изцяло върху подобряването на оперативната си дейност. Те от своя страна поемат ангажимент да отговорят на установените в кооператива стандарти за качество и вътрешни правила. Структурите се оглавяват от професионални мениджърски екипи, а контролът от фермерите се осъществява чрез Борд на директорите, а често и от Надзорен съвет.

През 1996 г. ЕС започва политика за частично подпомагане на разходи за подобряване качеството на продукцията, производителността и оптимизиране на разходите за групи от производители, които осъществяват съвместно предлагане на продукцията си. От 2008 г. се въвеждат допълнителни стимули за членство в кооперативи и други организации, които се подкрепят в създаването на механизми за контрол на риска и по-ефективно управление. Субсидирането на износа е изцяло прекратено, а през 2013 г. подкрепата за преработка е изцяло необвързана с производството. С единици членове в началото, кооперативите постепенно привличат все повече фермери и от своя страна започват да сътрудничат помежду си, създавайки все по-големи структури. През последните години процесът на тяхната концентрация се забавя поради регулаторни ограничения. По-големите организации инициират също обединения с кооперативи от Белгия, Германия, Великобритания и др. Те извършват интензивен обмен на пазарна информация и анализи, използвани в управлението и планирането на стопанствата. Големите кооперативи осъществяват собствена научно-развойна дейност, резултатите от която – нови техники и технологии на засаждане и отглеждане, както и нови сортове, се разпространяват ексклузивно сред членовете, които от своя страна осъществяват активна обратна връзка за усъвършенстването им. Тези практики стоят в основата на рязкото подобряване на производителността и ефективността на холандското овощарство в края на миналия и началото на този век. По данни на Европейската комисия, кооперативите имат 95% дял от пазара на плодове и зеленчуци в страната.

Стопаните в Холандия са предпочели да са силни в малко на брой направления, вместо да са посредствени в разнообразието. Рационалният избор и пазарът по естествен път са отхвърлили стремежа да се произвежда от всичко, което се потребява. Вносът на продукти, при които няма оптимални условия за вътрешно производство, не е демонизиран. Решения, срещу които българското земеделие, администрацията, а и обществото като че ли инатливо се противят. Страната може да е изключително полезен източник на техника, технологии и know-how, както при производството на ябълки и круши, така и в цялостната организация на бизнес модела на плодопроизводство, особено що се отнася до създаването на общи структури за маркетинг и управление.