EUR 1.9558
USD 1.8323
CHF 2.0113
GBP 2.2729
CNY 2.5284
you tube
mobile version

Да режем или да не режем дефицита?

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Да режем или да не режем дефицита?

mail13:30 | 24.09.2010прегледи 866 коментарикоментари 0


Матю Долтън, WSJ Blogs
Европейската комисията беше една от най-агресивните проповедници на аргумента, че правителствата, както от Европейския съюз, така от останалия свят, трябва да намалят бюджетните дефицити на страните си. Без да бъде препятствие пред икономическото развитие, „фискалната консолидация” - което е европейският евфемизъм за намаляване на дефицита - всъщност е предпоставка за растеж, настояваха лидерите от Европейската комисия.
От позицията на президент на ЕК Жозе Мануел Барозу каза на унгарския премиер през юни: „Не трябва да противопоставяте фискалната консолидация на растежа. Без фискална дисциплина, ние няма да постигнем ръст.”
И все пак, икономическата прогноза на Европейската комисия за 2010 г., представена през миналата седмица, почти не отрази ползите, които фискалната консолидация ще има за ръста на икономиката. Вместо това ЕК наблегна на точно противоположната гледна точна, залагайки на по-бавен ръст през втората половина на годината, отчасти заради прекратяване на програмите за държавно стимулиране в по-голямата част от света.
Един от рисковете около икономическите перспективи е „свързан с предприетата фискална консолидация в редица държави - членки на европейския съюз,” отбелязват от комисията. „Това би трябвало да е от полза за фискалната устойчивост, независимо от загрижеността на пазарите, но може да е в тежест на потребителското търсене в краткосрочен план, дори в по-висока степен, отколкото е предвиденото в момента.”
Испания, например, вече прие увеличение на данъците и оряза публичните разходи по настояване на комисията. ЕК, на свой ред, съобщи, че тези мерки по-скоро ще извлекат испанската икономика напред, която се очаква да се свие с  0.3% през тази година след като се сви с 3.7% през 2009 г.
Прогнозата на комисията за Полша гласи: „Стагнацията на заетостта и реалните заплати ще натежат на достъпния реален доход, което в комбинация с необходимата фискална консолидация, ограничава потенциала за силен отскок на вътрешното потребление. Ръстът при инвестициите ще отрази в общи линии солидните публични харчове, докато затегнатите условия по финансиране и неизползвания капацитет в определени сектори ще възпрепятстват растежа при частното инвестиране.”
Като изключим принципното съгласие с „необходимостта от фискална консолидация”, цитираният текст звучи като аргумент в подкрепа на продължаване на линията по сериозни публични разходи пред лицето на отслабнал частен сектор.
И така, отделът за прогнози към комисията твърди, че спирането на правителствените стимули ще доведе до ръст и наблягат на вероятната заплаха, която фискалната консолидация би имала за  възстановяването, дори и след като г-н Барозу и други лидери от ЕК заявиха, че намаляването на дефицита е предпоставка за растеж.
Защо изготвилите прогнозите на ЕК не подкрепят аргумента за строги икономии?
„Те познават реалността,” коментира Саймън Тилфорд, икономист към Центъра за европейска реформа в Лондон. „Това твърдение наистина е базирано на лъжа, ако настоява, че по някакъв начин фискалните ограничения ще се отразят положително върху ръста.”
Г-н Тилфорд, а също и други икономисти, коментират, че аргументите на ЕК за „затягане на коланите” реално е упражнение по магическо мислене. Намаляването на дефицита в момент, когато икономиката стабилно напредва и търсенето на кредити е високо, би могло да е от полза за растежа, тъй като по- ниският дефицит ще предотврати правителството да изтласка частните инвестиции. Но при високи нива на безработицата и ниски лихвени нива при по-голямата част от задлъжнелите европейски икономики, орязването на харченето и повишаването на данъците би потиснало още повече икономиката.
Говорителят на еврокомисаря по икономиката и валутата Амадеу Алтафай Тардио заяви, че някои европейски държави могат и би трябвало да удължат програмите по отпускане на стимули до края на годината. „Ние не налагаме догми по този въпрос,” заяви той. „Това е много деликатна тема. Ние сме много чувствителни по отношение на перспективите за растеж в някои държави, при които икономиката е все още уязвима.”
Въпреки това, Европейската комисия подкрепя линията, че всички европейски държави трябва да намалят дефицитите си, като започнат от 2011 г., заяви Амадеу Алтафай Тардио.
„Определени правителства не могат да се позволят повече финансово стимулиране. И това са Гърция, Португалия, Испания, Ирландия и Великобритания,” допълва още г- н Тардио.
Това може да важи за по-слабите членове на еврозоната, продължава още говорителят на икономическия еврокомисар, но  държави със солидни публични финанси - Германия например - не би трябвало да намаляват дефицита си. Въпреки това, Германия се е насочила към обуздаване на харченето на стимули от следващата година, при положение, че има потенциал да отпуска кредити през следващите десет години при лихви по-ниски от 2.4%. Германският финансов министър Волфганг Шойбле определи тази политика като „експанзивна фискална консолидация.”
Въпреки това доходността на германските държавни книжа не загатва, че инвеститорите са притеснени за германския дефицит, г-н Тилфорд. „Инвеститорите ясно демонстрират липса на загриженост около фискалната стабилност на Германия,” коментира още Амадеу Алтафай Тардио.
Прогнозите на Европейската комисия са, че намаляването на дефицита ще помогне на публичните финанси в региона. Но също така се  набляга на факта - който бива често игнориран от европейските лидери в усилията им за намаляване на бюджетните дефицити - че икономическият ръст също би бил от полза. Критиката, че политиката по намаляване на дефицита може да има негативен ефект, тъй като ще се отрази на ръста на икономиката, в действителност прави границите на задлъжнялостта още по-солидни.
Следващата прогноза на комисията, която се очаква да бъде представена през ноември, ще провокира по-задълбочена дискусия около перспективите за ръст на ЕС и за състоянието на публичните финанси. Предстои да видим дали икономистите от Европейската комисия ще обяснят тогава, как фискалните ограничителни мерки в Европа, които трябва да започнат в началото на 2011 г., се очаква да изведат икономиката напред.


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg