Гърция: "Черна дупка" от €4,5 млрд.

"Черна дупка" в размер на 4,5 млрд. евро е регистрирана в държавния бюджет на Гърция за първите шест месеца на годината, сочат междинни данни на финансовото министерство на страната, цитирани от вестниците. Дупката е сигнал за излизане на бюджета от поставените цели, тъй като разходите са се увеличили на 4,5 млрд. евро от 3,1 млрд. евро, колкото са били за периода от януари до май. В приходната част на бюджета пък е констатирано изоставане в размер на 3,2 млрд. евро, докато разходите са надхвърлили 1,2 млрд. евро в сравнение с целите, поставени за първите шест месеца. Спрямо същия период на миналата година бюджетният дефицит на Гърция е 12,7 млрд. евро и е по-голям с 2,4 млрд. евро. Картината на бюджета е отчайваща и хвърля в паника финансовото министерство, което вече бие тревога, тъй като се преценява, че предвидените допълнителни мерки за икономии в размер на 6,7 млрд. евро са недостатъчни, за да покрият дупката в бюджета и да намалят дефицита до 7,6% от БВП. Това означава, че не е изключено да бъдат взети нови мерки, за да бъдат постигнати бюджетните цели за тази година. Най-голямото главоболие за финансовото министерство идва от приходната част на бюджета, която е на червено, коментира в. "Имерисия".
Европейците остават разединени за това как да помогнат на Гърция, а Еврозоната проучва възможността да изкупи обратно облигации по гръцкия държавен дълг, за да облекчи държавните финанси на Атина, съобщават гръцките вестници. "Еврозоната - спасение или фалит" - под това заглавие в. "Вима" пише, че на извънредната среща в Брюксел финансовите министри от валутния съюз са търсили начини за преодоляване на гръцката криза, но не са успели да стигнат до конкретно решение и най-вече да сложат край на сериала за участие или не на частни кредитори. Гръцките издания цитират президента на Европейската инвестиционна банка Филип Мейстад, участвал в извънредната среща, който казал, че сред партньорите от еврозоната има единомислие само за целта, но не и за това как тя трябва да бъде постигната. Мейстад уверил, че целта е ясна и че трябва да се гарантира, че гръцкият дълг ще стане по-поносим, а това означава да се намали съотношението на дълга към БВП на Гърция. Едно обратно изкупуване на дълга може да бъде полезно в тази насока, казал още президентът на Европейската инвестицонна банка. След завръщането си от Брюксел финансовият министър Евангелос Венизелос заявил, че на срещата финансовите министри от ЕС са обсъждали 36 различни варианта за участие на частния сектор в разработването на втория пакет от финансова помощ за Гърция. Думата "частична неплатежоспособност" плаши неоснователно. Това не е реален фалит, не е реално икономическо събитие, това е оценка на трите рейтингови агенции за гръцките ценни книжа, казал финансовият министър, като призовал за хладнокръвие и разум. Вестниците информират, че на заседание на правителството вчера гръцкият премиер Георгиос Папандреу обявил, че възнамерява да подеме законодателни инициативи, така че до средата на септември да бъде гарантирано изплащането на следващия шести транш от заемите за Гърция, който се очаква да бъде първи от следващия пакет финансова помощ за страната. Папандреу припомнил, че още от самото начало Гърция е твърдяла, че дълговата й криза е едновременно и криза, засягаща еврото - теза, която била възприемана с недоверие от нейните консервативно настроени партньори в еврозоната. Сега обаче те разбират, макар и със закъснение, че проблемът е по-широк, казал гръцкият министър-председател. Кабинетът в Атина се стреми да намери окончателно решение на дълговата криза и това може да стане с намаляване на лихвите и с разсрочване на държавния дълг преди 15 септември и преди отпускането на шестия транш от заемите за Гърция, коментират наблюдателите.