Гърция върху подвижен пясък за още 10 г.

Споразумение по мярката на Ангела Меркел постигнаха вчера призори в Брюксел ръководителите от еврозоната и банките за намаляване на гръцкия дълг с 50 на сто или 100 млрд. евро, за предоставяне на страната на нов спасителен пакет от 100 млрд. евро до 2014 г. и за налагане на механизми, които да следят за прилагането на реформите в страната, решителните пазарлъци обаче се водиха зад гърба на Гърция, коментира в. "Елефтеротипия". 17-те, начело с германската канцлер, получиха това, което искаха - едно смело "подстригване" с 50 на сто на гръцкия дълг, придружено от налагането на един още по-голям и по-строг надзор на Гърция за поне десет години напред. Впрочем това бе и целта, поставена още преди началото на срещата на върха в Брюксел от Меркел пред германския парламент, а именно "Гърция да бъде поставена пред още по-засилен надзор и дългът й да бъде намален чрез "подстригване" на облигациите й до 120 на сто от БВП до 2020 г. от 168 на сто, колкото е сега, изтъква вестникът. Френският президент Никола Саркози последва германската канцлер, като направи доста отстъпки. Той се съгласи на "подстрижка" от 50 на сто вместо 40 на сто, както
първоначално държеше, и не настоя на своето предложение Европейската централна банка да поеме финансирането на страните, констатирайки, че Меркел няма да направи нито крачка назад по този въпрос. Въпреки това Саркози представи споразумението от
Брюксел като френски успех, като спомена за "исторически решения", допълва в. "Елефтеротипия". Изданието твърди, че гръцката страна не е получила покана за участие в преговорите за намаляване на дълга и че на тях са присъствали само Меркел, Саркози и ръководителката на МВФ Кристин Лагард, а от страна на банките Чарлз Далара, шеф на международния институт по финанси.
В публикацията се посочва, че Чарлз Далара се е оказал суров преговарящ и че в крайна сметка той приел намаляване на дълга с 50 на сто, въпреки че е държал то да е 40 на сто, след като Меркел го натиснала да се съгласи, заплашвайки, че ще бъде взето решение за намаляване на дълга на задължителна, а не на доброволна основа, дори и това да бъде сметнато за кредитно събитие, тоест за фалит на Гърция.