Гъвкавото работно време = $10 трлн.

Предвижданото широко разпространение на гъвкавите форми на работа може да допринесе с 10,04 трлн. долара за ръста на световната икономика до 2030 г. Това показват данните от първото обхватно социоикономическо проучване за промяната на практиките относно работното място.

Анализът, направен по поръчка на Regus и проведен от независими икономисти, изследва 16 държави с важна икономическа роля, като разглежда в детайли състоянието на гъвкавите форми на работа както в момента, така и прогнозно до 2030 г.

ИКОНОМИЧЕСКИ ПОЛЗИ

В най-развитите икономики до 2030 г. между 8% и 13% от наемния труд ще бъде свързан с гъвкави работни пространства. По-големият процент на гъвкавите форми на работа ще спести на компаниите пари, ще намали оперативните разходи и ще повиши продуктивността, предизвиквайки в крайна сметка ефекта на доминото върху цялата икономика – от основните дейности на бизнеса до каналите за доставка.

Конкретните ползи включват по-висока продуктивност на бизнеса и индивидуалните служители, по-ниски разходи за офисна площ за компаниите, използващи гъвкави работни пространства, и милиони часове по-малко пътуване до работа и обратно. Всички тези фактори допринасят за брутната добавена стойност, създавана от гъвкавите форми на работа в икономиката.

Предвижда се Китай и Индия да отбележат най-голямо увеличение на брутната добавена стойност (БДС) от гъвкави работни пространства – с потенциал за ръст на БДС от 193% и 141% за икономиките на съответните страни. Това съответства на 1,4 трлн. долара за Китай и 375,8 млрд. долара за Индия всяка година. Въпреки че в САЩ процентът на брутната добавена стойност в икономиката от гъвкави форми на работа е малко по-нисък – 109%, брутната добавена стойност в страната в абсолютно число ще е най-висока в размер на 4,5 трлн. долара.

ИНДИВИДУАЛНИ ПОЛЗИ

Проучването установява, че гъвкавите форми на работа носят предимства не само за икономиките – те са от полза и за отделните хора. Служителите, които работят дистанционно, почти два пъти по-често са склонни да кажат, че обичат работата си, в сравнение с работещите в същия бранш, които се трудят в традиционно работно пространство.

Огромен фактор за това вероятно е времето, което хората спестяват благодарение на дистанционните и гъвкави форми на работа. Според модел за ускорено развитие, който показва сценарий за възприемане на гъвкавите форми на работа с по-бързо темпо от сегашното, съкращаването на времето за пътуване до работното място и обратно чрез преминаване към дистанционна работа може да спести 3,53 млрд. часа до 2030 г. Това е равностойно на времето, което 2,01 милиона души прекарват на работа всяка година.

При осъществяване на сценария за ускорено развитие хората в Китай, САЩ, Индия и Япония ще спестят най-много време от пътуване до работата си и обратно. Работещите в Китай ще спечелят по два часа на човек, докато тези в САЩ ще получат почти цял допълнителен свободен ден в резултат от съкращаване на времето за пътуване.