Гръцкото евро най-скъпо

Ако Гърция имаше своя валута, нейният справедлив крус би бил 0,97 долара, а не 1,34 долара както е сега в състава на еврото, изчисли Центърът за макроикономически изследвания /ЦМИ/ на "Сбербанк". Надценени са валутите не само на страните от Южна Европа, но и еврото като цяло, пише авторитетният руски бизнес вестник "Ведомости".
Гръцкото евро е най-скъпата валута сред валутите на 22 развити страни, разкри ЦМИ, изчислявайки с колко реалният курс на валутите се разминава с тяхната равновесна стойност. Обратно е положението в Германия и Франция, където еврото е подценено с 5%, а най-евтиното евро – в Белгия /подценено с 6,8%/. Ако курсовете бяха равновесни, то днешното евро би струвало 1,23 гръцко и 0,92 германско.
Валутите на еврозоната, според изчисленията на ЦМИ, като цяло са надценени с 5,5%: през октомври при пазарен курс 1,36 долара, равновесният е бил 1,22 долара.
Курсът на долара е занижен с 10,6%, а най-много с 15% е подценен британският паунд и шведската крона /изчисленията са на база данни към октомври 2011/.
Нивото на чуждестранни активи на Гърция, Португалия и Испания е такова, че техните валути трябва да бъдат по-евтини с 9,5, 17,8 и 15,5% съответно. Италианското евро е надценено с 6,1%, ирландското – с 9,7%. При Германия, един от най-големите световни кредитори, е обратното, чуждестранните активи са прекалено много за текущия курс.

Ако валутите на европейските страни бяха независими, тогава изчисленията показват какъв би бил мащаба на необходимата корекция, заяви директорът на ЦМИ на "Сбербанк" Ксения Юдаева. Отслабването на реалния курс повишава конкурентността на страните, правейки по-евтини разходите за работна ръка. В името на това може да бъде девалвиран курса, но при единното еврото това е невъзможно по-отделно в страните. Затова, например, за Гърция остават два варианта да повиши конкурентоспособността си: съкращаване на бюджетния дефицит и заплатите или излизане от еврозоната, смята Юдаева. "Намаляването на заплатите води до задънена улица, вече видяхме мащабите на социалната дестабилизация".
Проблемът може да бъде решен не само с девалвация, но и с инфлация. Ако трябва да се спаси еврозоната, остава само един начин – изкупуване на държавните дългове от Европейската централна банка, което в бъдеще ще доведе до по-висока в сравнение с периферийна Европа инфлация в "сърцето" на еврозоната и съответно укрепването на реалните курсове на тези страни, смята Юдаева.
"Корекцията ще се осъществи за сметка на инфлацията в Германия, а не на дефлацията в Гърция", уточни тя. В момента европейските власти основно са се концентрирали върху бюджетните въпроси, докато структурният проблем на еврозоната е друг – в платежните баланси, допълва Юдаева. Излишъкът по текущата сметка на Германия /182 милиарда евро/ е съпоставим с дефицита на цялата европейска периферия, това прилича на дисбаланса между Китай и САЩ: единият спестява и изнася, другият – заема и консумира.

За поправяне на ситуацията Германия трябва повече да внася, а периферията – повече да изнася. "Германия не трябва да съкращава своя бюджетен дефицит, а напротив да увеличи потреблението. Но вместо решения на структурните проблеми е поет курс, който навремето доведе до унищожаването на "златния стандарт", заяви Юдаева.
Обменният курс 1,4 долара за евро е нисък за силния износител Германия, но недостижим за южната периферия, но заради това, че общата цена на еврото трябва да спазва някакъв баланс между Севера и Юга, този курс може да бъде приет за разумен, макар че не си струва да се разчита на неговата стабилност, а още повече укрепване, писа за "Проджект Синдикат" професорът от Харвард Кенет Рогоф. Вариантът с изкупуване на държавни облигации на проблемните страни от ЕЦБ е ефективен в краткосрочен план, смята той. "Ако рисковете от фалит на една държава стана реалност, ще се наложи рекапитализация на самата ЕЦБ", категоричен е професор Рогоф. /БГНЕС