Голям ръст на минната индустрия

Ръст в минерално-суровинната индустрия у нас през 2010 година отчетоха от Българската минно-геоложка камара. Около 37% от производството в отрасъла през 2010 г. е формирано от металните полезни изкопаеми, 36,7% - от твърди енергийни суровини, неметалните полезни изкопаеми са 11,3%, а строителните материали - 14,6%, посочи Лъчезар Цоцорков, председател на управителния съвет на камарата. Най-малък дял в производството от подотраслите през миналата година имат скално-облицовъчните материали - 0,2% и течните горива - 0,1%.
Добивът спрямо 2009 г. се е увеличил при течните горива с 60 %, при индустриалните минерали - с 41%, при твърдите горива - с 8% и при металните руди - с 2%, посочи Цоцорков. Намалял е добивът на скално-облицовъчни материали - с 32%, и на инертни материали - с 14%, което специалистите обясниха със срива в строителната индустрия.
През миналата година минерално-суровинния отрасъл е формирал около 5% от БВП. Общата промишлена продукция в отрасъла през 2010 г. е над 2,3 млрд., което е с 11,5% повече в сравнение с 2009 г.
Износът, заедно с този на металите е на стойност 5 млрд. лева, сочат данните на камарата. От бранша очакват увеличение на износа за полугодието на тази година с 10% за металните суровини.
България попада в определението "минна държава", с показател над средния в световен мащаб, отбеляза Цоцорков. На глада от населението се падат 11 тона минерално-суровинна продукция, страната ни е на трето място в Европа по добив на мед и на четвърто по добив на злато, добави той. В минната индустрия пряко заетите са около 30 000, а други 120 000 се трудят в свързани отрасли, сочат данните на камарата. Средната годишна работна заплата на заетите в отрасъла е 12 214 лева, като тя е най-висока в рудодобива. През последните години от 2000 г. насам този показател се е увеличил с 276 процента, отбеляза Цоцорков.
Очаквания за нови работни места - в оловно-цинковото производство, надежди за нови находища и инвеститори, изразиха представителите на миньорите. Те настояват и за нова ТЕЦ в комплекса "Марица изток", с която да се запълни производствения капацитет на мините. Виждаме много добри възможности за развитие на златосъдържащи руди, каза Александър Кънев, заместник-председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ. По думите на президента на КНСБ Пламен Димитров доста сериозен е и капацитетът за производство на въглища от мини "Марица изток". Има реална възможност за построяването на нова ТЕЦ с мощност 500-600 мегавата в комплекса "Марица изток",  която да даде сериозни гаранции за енергийната сигурност на страната и да направи оптимално производството на въглища от мините, които имат най-рентабилната себестойност на въглищата, отбеляза той.