ГЕРБ изгуби 1.5% доверие

Доверието към Бойко Борисов се запазва относително високо през последната година, въпреки нарастващата критика към отделни действия на кабинета, сочи изследване на Алфа Рисърч за обществените нагласи през юни. Подкрепата за ГЕРБ като партия неизменно беше по-близко до рейтинга на премиера, отколкото до одобрението за правителството. От февруари до юни обаче управляващите губят нови 1.5% избиратели и към момента готовност да гласуват за тях заявяват 22.3% - толкова, колкото оценяват положително и работата на кабинета.
БСП добавя процент подкрепа и достига равнище от 18%.

Електорални нагласи за парламентарен вот

Развитието на събитията на конгреса на левицата е по-скоро в унисон с настроенията на основна част от симпатизантите на партията. Този извод се налага от няколко настоящи тенденции: лек ръст в електоралната подкрепа за партията; стабилизиране в рейтинга на Сергей Станишев (19%); спад с 6% на положителните оценки за опонента му Георги Първанов.
5.5% от пълнолетните жители на страната заявяват готовност да гласуват за „България на гражданите“ в навечерието на учредяването й като политическа партия. Сред тях са предимно бивши симпатизанти на НДСВ, ГЕРБ, Синята коалиция. Положителното отношение към Меглена Кунева е значително по-високо – 27%, което й отрежда позицията на втори по популярност партиен лидер. Сред личните й привърженици се открояват както симпатизанти на ГЕРБ, така и на БСП. Дали тя ще успее да привлече тези свои симпатизанти като гласоподаватели за новосформираната си партия, или те ще запазят сегашните си електорални предпочитания, е една от интересните интриги за следващите избори.
За момента ефектът от разделянето на СДС и ДСБ е по-скоро негативен за бившите коалиционни партньори. СДС се ползва с малко по-висока електорална подкрепа (2.1%) от ДСБ (1.7%), но и двете партии имат по-малък шанс за парламентарно представителство при самостоятелно участие в изборите.
Потенциалът на ДПС се запазва в традиционните за Движението граници от 5%. Подкрепата за Атака (1.5%) и лидера й Волен Сидеров (4%) продължават да ерозират.
Като основен дефицит на партиите, който не им позволява да формират по-консолидирана база от симпатизанти, се откроява липсата на устойчиви ценностни идентификации. С малки изключения (като Атака, която избирателите идентифицират с национализъм или БСП, която свързват с равенство) приобщеността на останалите към базови политически ценности е силно размита. Това създава предпоставки, от една страна, за конюнктурното поведение на самите партии, а от друга, за продължаваща електорална мобилност на избирателите.
Доверие в политици