Газът на Туркменистан изостря апетитите

Огромните газови находища на Туркменистан все повече изострят апетита на големите сили на фона на сегашната безпрецедентна несигурност за бъдещето на енергетиката заради сътресенията в Близкия изток и ядрената катастрофа в Япония. Бизнесмени и правителствени служители от цял свят се събраха миналата седмица в Аваза, балнеологичен център в Туркменистан, на брега на Каспийско море. Те бяха единодушни, че тази централноазиатска република днес държи силен коз в ръката си с гигантското газово находище Южен Йолотан Осман, информира AFP. Британската одиторска компания Gaffney, Cline and Associates обяви, че е направила корекция в досегашната си оценка за резервите на газовото находище в източната част на Туркменистан и го поставя вече на второ място в света след Южен Парс - между Иран и Катар. И макар окончателните цифри все още да не са оповестени, министърът на петролната и газовата промишленост и минералните ресурси Байрамгелди Недиров вече посочи, че находище вероятно крие над 21 трилиона кубични метра природен газ. "Само през последните четири - пет месеца съдбоносните събития в Близкия изток и Северна Африка, както и земетресението и последвалата го вълна цунами в Япония имаха значително отражение върху пазара на петрол и газ", резюмира Даниел Стейн, съветник в Държавния департамент на САЩ. Размириците в Либия доведоха до намаляване на доставките на газ за Европа с 10 милиарда кубични метра, а ядрената катастрофа в Япония показа, че синьото гориво може да бъде определено като чист енергиен източник, допълва Стейн. В тази обстановка газовите богатства на Туркменистан изострят апетитите на редица държави и страната, която дълго време бе силно зависима от руската мрежа от газопроводи, наследена от СССР, се възползва от това, за да диверсифицира експортните си маршрути. Китай отпусна от 2009 г. над 8 милиарда долара кредити на Ашхабад и пусна в действие газопровод с трасе 7000 километра, свързващ двете страни, преминавайки през Узбекистан и Казахстан. Мощността на тръбата ще достигне 40 милиона кубични метра газ до 2012 - 2013 година. Друга нововъзникваща пазарна сила - Индия - лансира проекта за газопровод Туркменистан - Афганистан - Пакистан - Индия. ЕС също не е безразличен на фона на усилията да намали зависимостта си от доставките от Москва и трудните опити да придаде тласък на проекта за газопровод "Набуко". Тъй като европейското производство намалява, Европа ще трябва да похарчи 500 милиарда долара до 2030 година, за да внася енергоизточници, а това са 2 процента от нейния брутен вътрешен продукт, подчертава експерт от германската група RWE, която е сред партньорите в проекта "Набуко". С трасе дълго 3300 километра и капацитет от 31 милиарда кубични метра природен газ годишно този проект трябва да свърже от 2017 година газовите находища н Централна Азия със Западна Европа, заобикаляйки Русия. ЕС обаче все още не е подписала нито един договор със страните производителки на синьо гориво, за да го запълни, и това дава повод за съмнения в надеждността на проекта.