Вятърна енергия: голяма заетост, малко CO 2

Вятърната енергия създава повече заетост на единица инсталирана мощност от всеки друг източник, а при производството й се отделят най-малко вредни емисии. В това са убедени членуващите в Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) експерти и представители на фирми от бранша. По повод Световния ден на вятъра, който се отбелязва днес, на 15 юни, БГВЕА откри изложба в Националния политехнически музей в София, посветена на ползите на енергията от вятър.

Вятърната енергия - митове и ползи
На всеки пет мегавата новоинсталирани ветроенергийни мощности се създава по едно ново работно място, сочи статистиката на БГВЕА. В България заетите в тази индустрия са над 350 души, а се очаква през следващите години да се открият още работни места. Необходимите длъжности в сферата на вятърната енергия са техници, мениджъри, инженери, охрана на вятърните паркове и други, посочиха от асоциацията. Вятърните турбини произвеждат електроенергия, без да изгарят нищо и съответно не отделят в атмосферата емисии въглероден диоксид. Единствените грамове парникови газове, които са свързани с производството на енергия от вятър, са тези, които се отделят при изработването на съоръженията и строителството на вятърните паркове. В сравнение с останалите производства на електроенергия те са най-малко - около 9-10 грама въглероден диоксид на киловатчас електроенергия, при ядрената енергия - от 1 до 288 грама за киловатчас, при газовите централи - 443 грама на киловатчас, а при въглищните централи се отделят от 966 до 1 050 грама въглероден диоксид на киловатчас.
Твърденията на природозащитни организации, че ветрогенераторите убиват птици, са причина да се направят огромен брой изследвания и проучвания, които показват, че ветрогенераторите не нараняват птиците и не смущават миграцията им. Птиците ги избягват като всяко друго препятствие, сочат данните на асоциацията. Всички нови ветрогенератори се монтират с шумоизолация и на отстояние поне 500 метра от населени места, посочиха експерти, членуващи в БГВЕА.

Възможностите пред България
България има добър ресурс за развиване на вятърна енергия, не само в Североизточна България, където и в момента са изградени най-големите вятърни паркове, но и в планинските райони със средна височина, както и по устията на реките, където се ускоряват вятърните потоци, коментира за БТА Кенет Лефковиц, председател на Надзорния съвет на БГВЕА. Местата, подходящи за развитие на мощности от вятър, са разпределени по цялата територия на страната, добави Лефковиц. По думите му реалистично е в България да се изградят между 2 000 и 3 000 мегавата мощности от вятър. Това ще изисква усилване на капацитета на мрежата, но и в момента е възможно да бъдат присъединени още поне 1 500
мегавата, смята Лефковиц. По данни на асоциацията в експлоатация до момента са около 700 мегавата вятърни паркове. Потенциалът на Североизточна България все още не е изпълнен и там може да очакваме изграждането на още вятърни паркове, каза Лефковиц. Към вътрешността на страната, в зони извън "Натура 2000", също има инвеститорски интерес за изграждане на вятърни паркове, посочи председателят на Надзорния съвет на асоциацията.
Засега временно новият Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) се явява пречка за развитие на нови проекти, затова от асоциацията ще се опитат да предложат промени в него, каза Лефковиц. Той припомни, че страната ни има поети ангажименти към ЕС за постигане на 16 процента дял на енергията от ВЕИ в общото брутно потребление на електроенергия до 2020 г. и ако страната не успее да постигне това, ще трябва да закупи процентите, които не й достигат. Инвеститорите сами изграждат съответната част от инфраструктурата за присъединяване на ВЕИ мощностите и от това имат полза и мрежовите компании, защото с новата мрежова структура те могат да обслужват по-добре и другите си обекти.
В отговор на въпрос дали енергията от вятър не е прекалено скъпа за българските граждани Кенет Лефковиц отговори: "Трябва да се сравняват сравними неща. Не може старата атомна централа АЕЦ "Козлодуй" да е измерител на цените в целия енергиен сектор. Трябва да сравним нов вятърен проект с нов проект от конвенционална енергия, включително и атомна, и при такова сравнение вятърната енергия излиза конкурентоспособна", заяви Лефковиц.
По приблизителни изчисления цената на киловатчас вятърна енергия струва около 12 евроцента, а толкова се прогнозира от експерти и като цена на енергията от АЕЦ "Белене", коментира Лефковиц. Той добави, че в бъдеще вятърните технологии ще се развиват и поевтиняват. Новите вятърни турбини вече са изградени така, че да работят на по-ниска скорост - тоест не им трябва толкова силен вятър и това открива много повече места за тяхното изграждане, каза Лефковиц.
На въпрос дали в бъдеще България може да разчита само на енергия от възобновяеми източници или да изгражда и конвенционални централи Лефковиц отговори, че всяка енергийна система се нуждае от базови мощности, които да осигуряват баланс. Дали това ще са хидроенергийни мощности, АЕЦ или
централи, работещи с български лигнитни въглища зависи от страната ни. Като финансист съм силно скептичен, че някой ще подпише чек за изграждането на АЕЦ "Белене" и в този случай България рискува, ако разчита на атомна енергия в бъдеще, коментира Лефковиц.

Законът за енергия от възобновяеми източници и вижданията на БГВЕА
Позицията на БГВЕИ е, че новият ЗЕВИ е спирачка за развитието на проекти за изграждане на вятърни паркове. Два са притеснителните момента - късното фиксиране на преференциалната цена на изкупуване на енергията и намаляването на срока на изкупуване от 15 на 12 години, посочи Мариана Янева, говорител на асоциацията.
Преференциалната цена, на която ще се изкупува енергията се определя при АКТ 15 - тоест след завършване строителството на проекта. Това означава за инвеститора, че трябва да направи инвестиции от порядъка на милиони, без да знае каква ще бъде нормата на възвращаемост, отбеляза Янева. Това според БГВЕИ отказва от развиване на дейност фирмите, разчитащи на проектно финансиране, защото не могат да намерят банка, която да ги финансира, без предварително да има предсказуемост на доходите. От БГВЕИ ще настояват да бъдат приети промени на Закона, регламентиращи по-добре финансирането на проектите.

Как се строят вятърни паркове
Първа стъпка при осъществяването на всеки вятърен проект е да се измери вятъра на дадена територия, обясни Себастиан Ньотлинкс, главен изпълнителен директор на БГВЕА. Измерването трябва да се извършва поне година и половина, за да може проектът да бъде финансиран, добави той. Измервателните мачти са високи между 60 и 100 метра и струват между 50 и 100 хил. лв., затова повечето инвеститори във вятърни проекти монтират първоначално временна измервателна мачта, висока до 10 метра.
На база направените проучвания се изготвя статистика и компютърен модел на скоростта на вятъра, а също и триизмерен образ на терена на проучваната област, в който се отчита всяка неравност по повърхността. Благодарение на тези данни се установява най-подходящото място за инсталиране на вятърни турбини. Всяка турбина се състои от кула и перки като цялата конструкция може да тежи до 300 тона. В кухината на кулата на вятърна турбина има стълба, която се закрепя само с магнити. Перките на големите вятърни турбини са с дължина до 60 метра, а диаметърът на завъртането им е по-голям от пътнически самолет.
Една от най-трудните части в строителството на вятърните паркове е транспортирането на частите на вятърните турбини и тяхното монтиране. При инсталирането им се наливат тонове бетон, а последващото сглобяване на частите може да се извърши само с два големи крана едновременно, разказа Себастиан
Ньотлинкс.

Изложба на ветроенергийната индустрия
Изложбата в Националния политехнически музей в София представя снимки, графики и технически инструменти, свързани с ветроенергийната индустрия и ще бъде достъпна за разглеждане от 15 до 22 юни. След това експозицията ще отпътува към различни градове в страната, ще бъде представена в училища и обществени институции. През октомври ще се завърне в София и ще бъде изложена пред Народния театър "Иван Вазов". От 2007 г. на 15 юни се чества Европейския ден на вятъра, а от 2008 г. той става Световен ден и се чества в повече от 75 страни.