Вътрешна и външна миграция у нас

През 2024 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 96 833 лица, показват данните на НСИ. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 44.6% са мъже и 55.4% - жени.

Преселващите се лица във възрастовата група 0 - 14 години са 18.1%, лицата на възраст 15 - 64 години - 63.9%, а тези на 65 и повече години - 18.0% от мигриралите лица.

Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“ (41.4%), последвано от направлението и „село - град“ (26.1%), „град - село“ (22.8%). Значително по-малък, по брой и относителен дял, е миграционният поток по направлението „село - село“ - 9.7% от мигриралите лица.

 

През 2024 г. 13 002 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 55.1% от тях са мъже.

Емигрантите на възраст 0 - 14 г. са 7.7%, тези на възраст 15 - 64 години са 82.7%, а на 65 и повече навършени години - 9.6% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16.9%), Обединеното кралство (13.9%) и Франция (8.9%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната.

През 2024 г. 52 189 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, от тях 51.5% са граждани на страни извън Европейския съюз, 34.9% имат българско гражданство, а 13.6% са граждани на държави от ЕС.

Относителният дял на мъжете е 55.9%, а на жените - 44.1%. Сред дошлите да живеят в страната 16.0% са във възрастовата група 0 - 14
години, 72.9% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 11.1% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.8%), Украйна (16.6%) и Сирия (10.5%).