Въпроси и отговори за ВЕИ

1. По какъв начин енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност ще допринесат за постигането на целта на ЕС за 2030 г. за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 %?

На енергийния сектор се падат 75 % от емисиите на парникови газове в ЕС. Икономиите на енергия чрез мерки за енергийна ефективност и мащабното увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници са от ключово значение за декарбонизацията на икономиката – както в сградите, промишлеността, транспорта, така и в други сектори. И двете мерки пряко намаляват емисиите, замърсяването на въздуха и зависимостта от изкопаеми горива.

Най-евтината и най-чистата енергия е енергията, която не използваме, поради което Комисията предлага принципът „енергийната ефективност на първо място“ да се включи в правото на ЕС и да се засилят мерките за енергийна ефективност с преразглеждането на Директивата за енергийната ефективност (ДЕЕ). Като използваме по-малко енергия, намаляваме разходите за екологичния преход, намаляваме сметките на домакинствата и използваме по-малко природни ресурси.

Днес ЕС е лидер в областта на енергията от възобновяеми източници и вече предприе значителни мерки за насърчаване на използването ѝ. В целия ЕС делът на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия се е увеличил от 9,6 % през 2004 г. на 19,7 % през 2019 г. Понастоящем 34 % от електроенергията ни се произвежда от възобновяеми източници.

За да се увеличи делът на енергията от възобновяеми източници, са необходими две неща: инвестиции в съществуващи и нови технологии за енергия от възобновяеми източници с цел увеличаване на производството (и допълнително намаляване на производствените разходи); както и създаване на енергийна система, която е в състояние по най-ефективен начин да обединява големи обеми енергия от възобновяеми източници и да я предлага на крайните потребители. Тези нужди са разгледани в предложението на Комисията за преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници, което ще осигури сигурност за инвеститорите чрез увеличаване на подкрепата за възобновяемите енергийни източници в секторите, в които напредъкът не е бил достатъчно бърз, и конкретно чрез насърчаване на използването на възобновяеми горива, като например водород, в сектори, които трудно могат да бъдат декарбонизирани. Допълнителните мерки за повишаване на ефективността на процесите на издаване на разрешения и за по-нататъшно насърчаване на преките договори между производителите и потребителите също ще повишат привлекателността на проектите за енергия от възобновяеми източници за частните инвеститори.

2. По какъв начин енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност ще допринесат за други части от този пакет?

Енергетиката заема централно място и в други части на представения днес пакет предложения. Адаптирането на минималните нива на данъчно облагане към въглеродното съдържание на енергоносителите, както се предлага при преразглеждането на Директивата за енергийното данъчно облагане, ще направи по-чистите горива финансово по-привлекателни и ще стимулира допълнително преминаването към възобновяеми енергийни източници (вж. бележката). По подобен начин укрепената схема на ЕС за търговия с емисии за промишлеността и производството на електроенергия и новата система за търговия с емисии за транспорта и горивата, използвани в сградите, ще дадат силен ценови сигнал за намаляване на потреблението на енергия и за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в производството на електроенергия, промишлеността и транспорта (вж. бележката). Механизмът за въглеродна корекция по границите ще гарантира, че относно изместването на въглеродни емисии в производството на електроенергия и в промишлеността се вземат мерки по начин, който стимулира и възнаграждава амбициозните политики в областта на климата и енергетиката (вж. бележката). Регламентът за инфраструктурата за алтернативни горива, стандартите за емисиите на CO2 от леки и лекотоварни автомобили и инициативите за устойчиви авиационни и морски горива също са тясно свързани с енергийната политика (вж. бележката). До края на годината Комисията ще предложи също така преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите и ще определи конкретни мерки за декарбонизиране на газа и за подкрепа за нововъзникващия пазар на водород, както и за намаляване на емисиите на метан.

3. Преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници ще увеличи ли целите на равнището на ЕС и на национално равнище?

През 2019 г. делът на енергията от възобновяеми източници в ЕС като цяло беше 19,7 %, което показва, че ЕС е на път да постигне колективната цел от 20 % до 2020 г. Между отделните държави членки обаче има значителни разлики (Евростат, 2019 г.). В Директивата за енергията от възобновяеми източници от 2018 г. за 2030 г. се определя цел от поне 32 % от възобновяеми енергийни източници в енергийния микс на ЕС въз основа на националните приноси. Когато държавите членки представиха своите национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) през 2020 г., кумулативното въздействие на 27-те плана вече надхвърли тази стойност, като въз основа на обявените мерки прогнозираният дял на енергията от възобновяеми източници достигна до 33,1—33,7 %.

Въпреки това, като се има предвид увеличаването на амбициите в областта на климата – да се постигне на намаление с 55 % на нетните емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. – е ясно, че целта на ЕС трябва да бъде по-амбициозна. По силата на днешното предложение обвързващата цел на равнище ЕС за възобновяемите енергийни източници се повишава до 40 %. Държавите членки ще трябва да увеличат своя принос, за да постигнат колективно новата цел въз основа на амбицията, очертана в съответните им национални планове в областта на енергетиката и климата. 

4. Как Директивата за енергията от възобновяеми източници ще насърчи използването на енергия от възобновяеми източници?

Всички възобновяеми енергийни източници са необходими за постигане на целите на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г. и постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Предложението не предписва кои технологии следва да се използват, но поставя цели за основните икономически сектори, допринасящи за търсенето на енергия:

с него се увеличават целите за възобновяемите енергийни източници:

за транспорта (13 % намаление на интензитета на парниковите газове)

за отопление и охлаждане (годишно обвързващо увеличение от 1,1 процентни пункта на национално равнище)

В него се определят примерни цели:

за промишлеността (1,1 процентни пункта годишно увеличение на потреблението на енергия от възобновяеми източници)

за сгради (най-малко 49 % дял на енергията от възобновяеми източници)

Директивата също така дава допълнителен тласък на биогоривата от ново поколение и въвежда подцели за възобновяемия водород и синтетичните горива на основата на водород:

в транспорта (2,6 % за възобновяеми горива от небиологичен произход)

в промишлеността (50 % дял на възобновяемите енергийни източници в потреблението на водород),

Тези цели са в съответствие с амбицията на стратегията на ЕС за използване на водорода за изграждане на електролизьори с мощност до 40 GW до 2030 г.

В съответствие с миналогодишната стратегия на ЕС за интегриране на енергийната система преразгледаната директива разглежда пречките пред конкретни технологии, които са от ключово значение за една по-интегрирана кръгова енергийна система, като например централното отопление, и насърчава използването на електроенергия от възобновяеми източници в транспорта и сектора на отоплението и охлаждането, както и на водород от възобновяеми източници, който е необходим за секторите, които са трудни за електрификация.

Комисията предлага да се въведе общоевропейска система за сертифициране на възобновяемите горива (включително водорода), за да се подкрепи внедряването на подходящ енергиен микс, с чиято помощ да сме в състояние да постигнем по-амбициозните цели на ЕС в областта на климата.

Що се отнася до внедряването на енергия от разположени в морето инсталации в целия ЕС, приложимата понастоящем директива включва възможности за трансгранично сътрудничество между държавите членки на доброволна основа. Предложението засилва изискванията, за да се гарантира разработването на съвместни пилотни проекти. Освен това Комисията ще изготви насоки относно издаването на разрешения за гарантиране на бързо прилагане на настоящите правила и определянето на най-добри практики.

5. Как ще гарантира Комисията, че биоенергията е устойчива?

Биоенергията е основна част от енергийната система на ЕС, като представлява 12 % от общия енергиен микс и 60 % от потреблението на енергия от възобновяеми източници. Устойчивото използване на биоенергията допринася за декарбонизацията на икономиката на ЕС.

Неутралността по отношение на климата ще изисква все повече възобновяеми енергийни източници, а устойчивата биоенергия ще продължи да играе важна роля. Това е особено важно за секторите, в които трудно се постига намаляване на емисиите в контекста на интегрираната енергийна система (напр. тежкотоварният транспорт и промишлеността). За няколко държави членки биоенергията също е абсолютно необходима, тъй като те преминават от изкопаеми горива към по-чисти енергийни източници.

В Директивата за енергията от възобновяеми източници от 2018 г. вече бяха значително подсилени критериите на ЕС за устойчивост на биоенергията, за да се намали рискът от неустойчиво производство на биоенергия и да се гарантира, че използването ѝ е ефективно и води до големи намаления на емисиите на парникови газове. В допълнение към биогоривата за транспорта, разпоредбите на директивата обхващат биомасата и биогаза в производството на топлинна и електрическа енергия. Директивата включва и специфични гаранции за биологичното разнообразие и климата по отношение на горската биомаса, чийто принос за биоенергията на ЕС възлиза на около 60 %.

С днешните предложения критериите на ЕС за устойчивост на биоенергията се подсилват допълнително в съответствие със засилената амбиция на Европейския зелен пакт в областта на климата и биологичното разнообразие:

с цел по-нататъшна защита на богатите на биологично разнообразие гори, в предложенията се забранява набавянето на дървесна биомаса за производство на енергия от девствени гори, торфища и влажни зони и позволяват такова само от гори с висока степен на биоразнообразие, когато няма намеса в опазването на природата;

в тях допълнително се уточняват критериите за устойчивост при прибирането на реколтата и поддържането на качеството на почвата и биологичното разнообразие в нея;

за да се сведат до минимум използването на качествен кръгъл дървен материал за производство на енергия, неоправданото изкривяващо въздействие върху пазара на суровини от биомаса и вредното въздействие върху биологичното разнообразие, предложението насърчава използването на биомаса в съответствие с нейната най-висока икономическа и екологична добавена стойност (т.нар. каскадно използване). С предложението се забраняват националните финансови стимули, които подкрепят използването на дървени трупи, фурнирни трупи (висококачествено дърво) и пънове и корени (които са важни за почвата) за производството на енергия и, при определени условия, производството на електроенергия от горска биомаса в инсталации само за електроенергия;

в бъдещ делегиран акт, като се отчитат надлежно националните особености, ще се определи кои практики се смятат за съответстващи на каскадния принцип за свеждане до минимум на използването на качествен объл дървен материал за производство на енергия. В бъдеще могат да бъдат разгледани допълнителни мерки за ограничаване на схемите за подпомагане на използването на горска биомаса въз основа на доклад относно въздействието на схемите върху биологичното разнообразие и изкривяванията на пазара;

за да се насърчи по-голямо намаление на емисиите на парникови газове, в директивата ще се изисква всички отоплителни и електрически инсталации, използващи биомаса да спазват минималните прагове за намаление на емисиите на парникови газове. Понастоящем това се отнася само за новите инсталации;

критериите на ЕС за устойчивост по отношение на биомасата следва в бъдеще да се прилагат за по-малки инсталации за производство на топлинна и електрическа енергия (5 MW или по-големи), а не за попадащите над прага от 20 MW съгласно прилаганата понастоящем директива.

Новите мерки ще гарантират допълнително устойчивостта на биомасата, използвана за производство на енергия в ЕС. Те също така ще насърчават по-ефективното използване на биомасата, като свеждат до минимум риска от отклоняване на висококачествена кръгла дървесина от приложения с висока добавена стойност като строителството или производството на мебели.

Като подчертава значението на дърветата за климата и екологичните и икономическите ползи от тях, днешният пакет включва и новата стратегия на ЕС за горите, насочена към увеличаване на горските площи на ЕС. 

6. По какъв начин Директивата за възобновяемите енергийни източници допринася за декарбонизацията на сградите?

Сградите консумират 40 % от енергията, използвана в ЕС, и генерират около 36 % от свързаните с енергията емисии. Около 80 % от потреблението на енергия в сградите е за отопление и охлаждане, а останалата част – за осветление и електрически уреди, като перални машини, хладилници или съдомиялни машини. По-голямата част от енергия, използвана в сградите, все още е с произход от изкопаемите горива, включително 76 % за отопление и охлаждане.

Ето защо в преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници, в съответствие със стратегията за вълната на саниране, се въвеждат по-целенасочени мерки за ускоряване на прехода на отоплителните и охладителните системи на сградите към енергия от възобновяеми източници като част от преоборудването на сградите. В нея се поставя цел за постигане до 2030 г. на дял от най-малко 49 % на енергията от възобновяеми източници в използваната в сградите енергия. Тази цел може да бъде постигната чрез пряка електрификация (като например използване на електроенергия от възобновяеми източници от вятъра и слънцето или осигуряване на отопление и охлаждане чрез термопомпи), пряка възобновяема топлинна енергия (напр. геотермална и околна енергия, слънчева топлинна енергия и др.) или централно отопление и охлаждане, които могат да използват възобновяеми енергийни източници, както и отпадна топлина и студ от промишлени процеси и процеси в сектора на услугите.

С предложението настоящата цел за минимално годишно увеличение от 1,1 процентни пункта на отоплението и охлаждането с енергия от възобновяеми източници се прави задължителна, като се въвеждат допълнителни примерни национални добавки за насочване на изоставащите държави членки. Наличните мерки за подкрепа ще бъдат разширени и ще включват планирани схеми за подмяна на отоплителните системи или схеми за постепенно преустановяване на използването на изкопаеми горива, като ще бъдат предвидени крайни срокове; местно и регионално планиране на топлоенергията; а също и споразумения за купуване на топлинна енергия, които могат да бъдат сключени от групи потребители на дребно.

Преразгледаната директива също така гарантира, че се разработват модерни районни отоплителни и охладителни системи, за да се използва местната енергия от възобновяеми източници, като геотермални, околни и слънчеви топлинни източници, и да се интегрират по разходно ефективен начин електроенергията от възобновяеми източници и възобновяемите газове и течности, за да се захранват сгради и други потребители. За да се стимулират необходимите инвестиции, с предложението се повишава индикативната цел за годишното увеличение на енергията от възобновяеми източници, използвана в районните отоплителни и охладителни системи, от сегашните 1,0 на 2,1 процентни пункта.

7. Ще трябва ли транспортният сектор да използва повече възобновяеми енергийни източници?

През 2019 г. делът на възобновяемите енергийни източници в транспортния сектор беше едва около 9 %, а емисиите от транспорта продължават да нарастват. Електрификацията ще играе важна роля в автомобилния транспорт, а чистите водородни синтетични горива и синтетичните горива на основата на водород, както и биогоривата от ново поколение ще бъдат от решаващо значение за декарбонизацията на въздухоплавателния и морския сектор. В предложението конкретно се насърчават горивата от възобновяеми източници, с които се постига най-голямо намаление на емисиите на парникови газове, като се определя цел от 13 % за намаляване на интензивността на емисиите от транспорта, включително горивата от международния въздушен и морски транспорт. С предложението се повишава равнището на амбиция по отношение на биогоривата от ново поколение до 2,2 % от потреблението на енергия в транспортния сектор и се въвежда цел от 2,6 % за употребата на водород и синтетични горива на основата на водород в сектора.

С предложението също така се въвеждат нови стимули за разгръщането на инфраструктурата, необходима за електрическите превозни средства, тъй като от държавите членки се изисква да въведат кредитен механизъм, който позволява на операторите на зарядни станции да допринасят за постигането на целта. Тези мерки допълват предложените по-строги стандарти за емисиите на CO2 за автомобилите, предложението за преразглеждане на законодателството за инфраструктурата за алтернативни горива, както и предложенията за насърчаване на използването на възобновяеми горива в морския и авиационния сектор. 

8. Какви цели е предложила Комисията на равнището на ЕС и на национално равнище за подобряване на енергийната ефективност?

С предложението се повишава равнището на амбиция на целта на ЕС за енергийна ефективност, като тя става обвързваща. Директивата за енергийната ефективност изисква от държавите членки колективно да гарантират, че потреблението на енергия ще бъде намалено с поне 9 % до 2030 г. в сравнение с референтния сценарий за 2020 г. Целта от 9 % е равностойна на целите за енергийна ефективност от 39 % и 36 % за първичното и за крайното енергопотребление, включени в плана за постигане на целта в областта на климата, но се измерва само въз основа на актуализираните базови прогнози, направени през 2020 г. 

Новата цел съответства на максимално първично енергийно потребление от 1023 милиона тона нефтен еквивалент [Mtoe] и крайно енергийно потребление от 787 Mtoe до 2030 г. Крайното енергопотребление представлява енергията, консумирана от крайните потребители, докато първичното енергопотребление включва и енергията, която се използва за производството и доставката на енергия.

Държавите членки ще допринесат за постигането на общата цел на ЕС чрез индикативни национални приноси, основани на комбинация от критерии, които отразяват специфичните обстоятелства във всяка държава. Те включват енергийната интензивност, БВП на глава от населението и потенциала за икономии на енергия в допълнение към фиксираните темпове на намаляване на потреблението на енергия. Засилените „механизми за преодоляване на различията“ ще бъдат задействани, когато държавите изостават в предоставянето на своя национален принос.

Повишаването на енергийната ефективност в икономиката като цяло ще се има предвид за постигане на водещата цел от 9 % на Директивата за енергийната ефективност, включително постигнатите в резултат на по-бързото внедряване на възобновяеми енергийни източници по-амбициозни стандарти за CO2 за автомобилите и прилагането на СТЕ в нови сектори. Освен това с предложението почти се удвоява годишното задължение за икономии на енергия, което трябва да бъде изпълнено индивидуално от всички държави членки в допълнение към икономиите, които те постигат чрез прилагането на законодателството на ЕС. Задължението за икономии на енергия е един от основните политически инструменти, за да се гарантира по-голяма енергийна ефективност на европейската икономика. От държавите членки ще се изисква да постигнат нови икономии на енергия от най-малко 1,5 % годишно от 2024 г. до 2030 г. спрямо сегашните 0,8 %. Това е важен инструмент на Директивата за енергийната ефективност, който спомага за генерирането на активни икономии на енергия в секторите на крайното потребление, като например сградите, промишлеността и транспорта, и по този начин допринася за постигането на общата цел на ЕС.

9. Каква роля ще играе публичният сектор за насърчаване на енергийната ефективност?

Публичният сектор играе важна роля за насърчаване на енергийната ефективност – първо, защото служи за модел, който предприятията и гражданите следват, но също и поради високото равнище на потребление на енергия в обществените сгради и услуги. Оценките на Комисията сочат, че дейностите в публичния сектор – образование, здравеопазване и социални услуги, обществен транспорт, водоснабдяване и пречистване на водата и улично осветление – използват общо около 50 Mtoe годишно, което представлява 5 % от крайното потребление на енергия в ЕС. Поради тези причини предложението включва конкретно задължение за публичния сектор да постигне годишно намаление на енергопотреблението от 1,7 %.

В допълнение към това от държавите членки се изисква ежегодно да реновират най-малко 3 % от разгънатата застроена площ на сградите, притежавани или наети от органи на публичната администрация от всички равнища. Публичните органи също така ще трябва систематично да вземат предвид изискванията за енергийна ефективност при възлагането на обществени поръчки за продукти, услуги, сгради и строителни работи.

Публичните органи следва да насърчават използването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, по-специално за големи нежилищни сгради (над 1000 m2), подлежащи на саниране. За да се премахнат пречките пред договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат, държавите членки трябва да създадат обслужване на едно гише и консултантски услуги, като оказват подкрепа дружествата за енергийни услуги (ESCO) и техните клиенти да подготвят проектите и да определят най-добрите решения за финансиране. Наличието на умения и обучение за професии, свързани с енергийната ефективност, също е важно. Поради това предложението включва по-строги изисквания, за да се гарантира, че тези умения се оценяват редовно.

10. Как ще насърчите потребителите, собствениците на жилища и наемателите да повишават енергийната ефективност?

Целенасочените мерки за енергийна ефективност са ефективен начин за намаляване на енергийната бедност, тъй като намаляват общото потребление на енергия и сметките за енергия. Подмяната на прозорците и изолирането на стените може да осигури значителни икономии и подобряване на качеството на живот на гражданите. Всяка държава членка ще трябва да гарантира, че конкретен дял от икономиите на енергия е насочен към уязвимите потребители, хората, засегнати от енергийна бедност, и хората, живеещи в социални жилища. Делът на усилията, които ще бъдат съсредоточени върху общностите в най-неравностойно положение, ще отразява дела на населението, попадащо в тази категория във всяка държава членка. Това ще изисква изпреварващи и ефективни мерки за подобряване на енергийната ефективност, както и за справяне с възможните ефекти от разпределението, произтичащи от прилагането на схемата за търговия с емисии по отношение на сградите.

Санирането на сгради е основен приоритет в Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост, който разполага с бюджет от 672,5 милиарда евро, като то заема важно място в съответните национални планове. Комисията предлага да се създаде нов социален фонд за климата, който да подкрепя инвестициите в декарбонизация на сградите и транспорта, като същевременно се преодолява енергийната бедност.

Днес в повечето случаи, когато дадена сграда се нуждае от обновяване, няма правила за справедливо и разумно разпределение на разходите и ползите между собствениците на имоти и наемателите. Предложението засилва задължението на държавите членки да премахнат пречките, известни като „разделени стимули“ между собствениците, които обикновено трябва да плащат за мерки за енергийна ефективност, и наемателите, които могат да се възползват пряко от тях.

Предложението изисква от държавите от ЕС да въведат мерки за защита на потребителите и повишаване на осведомеността и да подкрепят многостранния диалог между организациите на собствениците и наемателите, потребителските организации, общностите за енергия от възобновяеми източници, гражданските енергийни общности и местните и регионалните власти. Този диалог следва да доведе до предложения за мерки, приемливи за всички, и до необходимите стимули и насоки. При преразглеждането на Директивата относно енергийните характеристики на сградите по-късно тази година ще се разгледа и въвеждането на минимални стандарти за енергийните характеристики, които са ефективни по отношение на санирането в контекста на разделените стимули.

Липсата на познания за потенциалните ползи от подобрението на енергийната ефективност е значителна пречка пред инвестициите. Поради това предложението оправомощава държавите членки да създадат обслужване на едно гише, където потребителите да могат да получават информация и помощ за това защо и как да пестят енергия.

11. Как ще бъде финансиран енергийният преход?

Очаква се, че за да се намалят емисиите на парникови газове с 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г., ЕС ще трябва да инвестира годишно в енергийната система 392  милиарда евро повече, отколкото за периода 2011—2020 г. Енергийната ефективност се сблъсква с един от най-тежките случаи на недостиг на инвестиции, който се оценява на около 165 милиарда евро. Става дума за допълнителните инвестиции, необходими всяка година в строителния сектор (възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност) между 2021—2030 г. във връзка с по-амбициозната цел в областта на климата.

По-голямата част от необходимите инвестиции ще трябва да дойдат от частни фондове и вече наблюдаваме увеличение на частното финансиране, разчитащо единствено на пазарните приходи. При все това публичните средства продължават да играят важна роля за отключването на частните инвестиции.  Съществуват редица нови и съществуващи програми в рамките на многогодишната финансова рамка и програмата NextGenerationEU в подкрепа на енергийния преход.

Основният инструмент на ЕС, който ще подкрепя инвестициите в енергийния преход в близко бъдеще, ще бъде Механизмът за възстановяване и устойчивост в размер на 672,5 милиарда евро, като поне 37 % от него трябва да бъдат предназначени за действия в областта на климата. Много държави членки потвърдиха намерението си да изразходват значителни суми за инвестиции в енергийна ефективност и възобновяеми източници в своите национални планове за възстановяване и устойчивост, специално насочени към сградите с най-лоши показатели и енергийно бедните домакинства.

В допълнение към това 30 % от многогодишния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. е предназначен за разходи, свързани с климата. Значителен дял от фондовете на политиката на сближаване ще продължи да се насочва към възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност и санирането на сгради. Чрез специалните финансови инструменти и техническа помощ, като например механизма ELENA, InvestEU ще мобилизира частни и публични инвестиции във всички държави от ЕС.

Фондът за справедлив преход, чийто общ бюджет възлиза на 17,5 милиарда евро, ще облекчи социалните и икономическите разходи, произтичащи от прехода към неутрална по отношение на климата икономика, като, наред с другото, инвестира във възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност и саниране на сгради, което ще доведе до много ползи: създаване на работни места на местно равнище, намаляване на замърсяването и преодоляване на енергийната бедност по устойчив начин.

Централно управляваните програми като LIFE или „Хоризонт Европа“ ще имат специални приоритети за финансиране в подкрепа на справедливия екологичен преход в съответствие с общите си цели.

Съгласно предложението за СТЕ всички приходи от търгове на равнището на ЕС и на национално равнище трябва да бъдат насочени към екологосъобразни инвестиции, включително инвестиции в мерки за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници. Предложеният социален фонд за климата ще подпомогне по-специално уязвимите домакинства да финансират енергийно саниране и други мерки, които се намалява енергопотреблението им и се дава възможност за преминаване към възобновяеми енергийни източници.