Външните пазари - фактор или мечта

Колко голям фактор са външните пазари за българската икономика? Има ли еднозначен отговор този въпрос? Ето какво показва анализ на развитието на българската икономика и влиянието на външните пазари 2005 – 2011 година, изготвен от Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор на „Обединена българска банка”.

По-благоприятните външни пазари спомагат за повече инвестиции и респективно за ускорен икономически растеж за малка и отворена икономика, каквато е българската.
Съвкупността от външните пазари включва:
- Стокови пазари, които са фактор за внос и износ на стоки и услуги
- Финансови пазари - паричен, капиталов и кредитен фактор
- Преки чужди инвестиции (ПЧИ)
Разглежданият период може да се раздели както следва: Период на икономически бум (2005 – 2008) и Период на кризисен шок и бавно възстановяване на икономиката (2009 – 2011)

Периодът на икономически бум се характеризира първо с изключително висока ликвидност на международните пазари - лесен, бърз и евтин достъп на бизнеса до парични, капиталови и кредитни ресурси. Освен това през въпросния период се наблюдава силен интерес от чужди инвеститори към нововъзникващите пазари в ЦИЕ, в т. ч. и България. Не на последно място има бум в кредитирането от българските банки, основно с допълнителни външни ресурси, осигурени от банките-майки.
Колкото до макро показателите на българската икономика през периода се наблюдава огромен приток на преки чужди инвестиции - общо 25.2 млрд. евро за периода, а средният темп на икономическия растеж за периода 2005 – 2008 година на БВП е над 6%:

Повече от половината от ПЧИ са насочени в строителството, недвижимите имоти и финансовия сектор
Основни фактори, допринесли за растежа на БВП са представени в таблицата:

Както се вижда, основен принос за растежа имат Потреблението и Капиталовите инвестиции. В същото време, основен негативен фактор е силно отрицателен външнотърговски баланс, главно за сметка на рязкото увеличение на вноса.

За периодът на икономически бум, бюджетният излишък е средно над 1.5 % спрямо БВП. Наблюдава се почти двойно увеличение на валутните резерви – от 7.4 млрд. Евро през 2007 на 12.7 млрд. Евро в края на 2008. Следва година 2009 – настъпва краят на икономическия бум или балонът се спука със силен гръм
Основният извод, който може да се направи е свързан с това, че за една малка неукрепнала и силно отворена икономика прекалено „благоприятните“ на пръв поглед външни фактори и пазари могат да окажат изключително деструктивно влияние с продължителни и тежки последици, каквото на практика се случи у нас. От това може да се направят следните заключения:
1. Лесният, евтин и бърз достъп до парични и капиталови ресурси за кратко време стимулира силно както инвестициите, така и потреблението, без това да отговаря на реалната необходимост на икономиката и възможностите на домакинствата както в краткосрочен, така и в дългосрочен план
2. В голямата си част БВП се формираше от огромни за нашия мащаб приток на външни чуждестранни инвестиции, които като структура бяха насочени главно в строителството и недвижимото имущество, и имаха силно краткотраен, конюнктурен и спекулативен характер
3. Липсата на инвестиционен опит и трезва оценка на пазара, както и лесните кредити доведоха до изграждането на значителен обем инвестиционни проекти, които сега са с нулева потребителска стойност и следва да бъдат разрушени или инвеститорите са във фалит
4. Огромна част от ресурсите от едни сектори се пренасочиха към строителството и недвижимите имоти, които доведоха до фалит и на основния бизнес
5. Твърде „благоприятните“ външни фактори позволиха също така укрепването и разширяването на монополните структури, главно в търговията на дребно за сметка на малкия бизнес
6. Масови фалити на все още неукрепналите фирми от малкия и среден бизнес
7. И не на последно място огромният кризисен шок, високата кредитна и фирмена задлъжнялост, както на бизнеса, така и на населението, повлия изключително депресивно върху постепенното възстановяване на дребното и средно предприемачество, инвестициите в нови проекти и разширяване на бизнеса, както и на потреблението като цяло.

По отношение на следващия период – на кризисен шок и бавно възстановяване на икономиката (2009 – 2011), външните пазари имат следните характеристики:
- Почти никакъв достъп на българския бизнес до външните парични и капиталови пазари
- Скромен приток на чуждестранни инвестиции в рамките на 3-4 процента от БВБ
- Слабо банково посредничество, липса на кредитно търсене, връщане на ресурси към банките – майки
В таблицата са посочени основните фактори, които водят до скромен все още растеж на БВП:

Наблюдава се подобна картина в сравнение с икономическия бум, само че с обратен знак – износът е основният фактор за растеж, за сметка на значителния спад на инвестициите и потреблението. Благодарение на спадналия внос и увеличения износ, салдото по текущата сметка става положително през 2011 + 0.9% от БВП. Независимо от кризата, валутните резерви на БНБ продължават да се покачват до 13.4 млрд. лева в края на 2011. Банковият сектор успешно посрещна кризисния шок – независимо от рязкото увеличение на необслужваните кредити и спад на печалбите, секторът като цяло поддържа висока капиталова адекватност и висока ликвидност.
Какво предстои?
Като член на ЕС българската икономика ще запази отворения си характер и ще продължи да се влияе от състоянието на външните пазари. За съжаление поне в краткосрочен план поради факта, че Европа се тресе от дългова криза, редица икономики са в стагнация и даже в рецесия, страната ни не може да разчита по дефиниция на благосклонни външни условия, респективно на лесни нови пазари. Изводът е, че трябва да търсим пътища как максимално да използваме нашите конкурентни предимства както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
А конкурентните предимства са свързани на първо място с макроикономическата стабилност - нисък външен дълг, малък и управляем бюджетен дефицит, контролирана инфлация, фиксиран валутен курс, стабилна банкова система, устойчив Валутен борд, добри фискални и валутни резерви. На следващо място, конкурентното предимство за България е свързано с местоположението и природни и културни богатства.
По отношение на макроикономическата стабилност, може да се направят следните препоръки:
1. Незабавно да се капитализира в получаването на евтино финансиране на държавен дълг от международните пазари
2. В по-дългосрочен план – да бъде водещ фактор за привличане на дългосрочни и продуктивни за икономиката чужди инвестиции
3. Да спомогне за увеличаване на възможностите за конкурентен износ и завладяване на нови трайни позиции на международните пазари
4. Да подобри икономическите очаквания на бизнеса и домакинствата и от там да повиши инвестиционния апетит и потреблението
Не на последно място, трябва да се ограничат до минимум на ПЧИ, които имат краткотраен и спекулативен характер, които търсят бързи печалби без да създават добавена стойност в дългосрочен план – като фотоволтаични паркове и др. В същото време, средствата от Еврофондовете следва да се преценяват не само по отношение степента на усвояване, а и според ефективността им за икономиката в дългосрочен план
По отношение на местоположението и природните и културни богатства, това са перспективи в дългосрочен план. Имаме уникалната възможност ние да контролираме и да разширяваме позитивно влиянието на външните фактори.
1. Селско стопанство - търсенето на висококачествени храни в световен мащаб ще продължава да расте, така също и международните цени. Необходимо е по-целенасочена политика чрез механизма на субсидиите да се стимулират инвестициите в по-качествени и екологично чисти селскостопански продукти
2. Туризъм - това е отрасълът, който на практика осъществява принадената стойност за „износ“, но която се потребява в страната. По време на бума успяхме да (пре) развием масовия, но сравнително евтин планински и морски туризъм. Вероятно при него няма да има отлив на туристи през следващите години поради глобалната криза. Сега е времето да се насочим в към по-висок клас туризъм, а именно към Спа-туризъм във всичките му сегменти, в т. ч. и в най-висок клас, съчетан с медицинска терапия и здравна рехабилитация, също така трябва да наблегнем и на културния туризъм.
3. Транспорт и логистика – също важен фактор. Основните насоки трябва да са в сферата на: транспорт стоки и пътници; логистични центрове за транспорт на стоки и не на последно място изграждане на преносни мрежи за енергоносители.