Връзката заетост-численост на населението

Какви са ефектите на заетостта върху числеността на населението в България? Според анализ на Димитър Бранков, съветник на председателя на БСК, акцентите в тази сфера са следните:

Ясно се различават три основни вълни на спадаща заетост, съответно 1987 – 1993 г. (-1,2 млн. раб. места), 1997 – 2003 г. (-0,45 млн. р. м.) и 2009 – 2013 г. (-0,43 млн. р. м.).

Общото намаление от над 20% на населението на България през 2016 г., спрямо най-високото достигнато равнище от 1986 г. (8,987 млн д.) се дължи почти изцяло на двукратното намаление на заетостта.

Около 66% от общото снижение на числеността на населението се дължи на намаляващата заетост, респ. 61% от това намаление е свързано със спад на броя на осигурените лица, включени като допълнителна контролна независима променлива и оценена зависимост.

С висока степен на надеждност може да се приеме, че общото демографско състояние (раждаемост, здравно състояние, смъртност, възрастова зависимост и др.) и устойчивата негативна нетна външна миграция, също са функция от количествените и качествени промени в заетостта, повлияните от тях доходи, възможностите за финансиране на публични разходи и услуги, ефективност на институциите и други ключови промени през целия изследван период.

·        От изключително значение е налагане на разумна бюджетна и доходна политика, в отговор на епидемичната криза. Това всъщност е непосредствената краткосрочна национална цел и задача на икономическата политика с най-висок приоритет, доколкото няма друга икономическа реформа, която да се сравни с дълбочината, важността и значимостта на очакваните последици в дългосрочен план.