Водните проблеми зависят не само от климата

Водните проблеми на България не са само следствие от климата, а от лошо управление, остаряла инфраструктура и липса на координация, стана известно от думите на председателя на Управителния съвет (УС) на Научно-техническия съюз по водно дело (НТСВД) инж. Пламен Никифоров, казани на форума „Качество на водите и съвременни решения в интерес на хората и общините“, който започна в сградата на Федерацията на научно-техническите съюзи в България.

По думите на Никифоров водните проблеми в България се проявяват по различен начин в населените места, но имат общи причини. Това са климатичните промени в последните години, недоизградена и остаряла инфраструктура, недостиг на финансови ресурси, недостатъчно ефективно управление. Никифоров посочи, че решаването на тези проблеми изисква преди всичко отговорност от всички компетентни ведомства и институции, както и осигуряване на необходимите ресурси за постигане на модернизация и и ефективно управление, което да гарантира нормално и устойчиво осигуряване на водните услуги в населените места.

Той изтъкна, че през последните 10-15 години сме свидетели на все по-чести екстремни явления, свързани с водата – както продължителни периоди на засушаване, така и краткотрайни валежи с голяма интензивност, които за часове предизвикват повишаване на нивата на реките, излизане на водите от речните корита и наводнения в населените места и земеделските площи. Тези наводнения причиняват значителни материални щети на сградния фонд и на техническата инфраструктура в градовете и селата, нерядко се стига и до загуба на човешки животи, посочи Никифоров.

Експертът напомни, че са разработени редица програми и стратегии за оценка на риска от наводнения, за необходимите превантивни дейности, свързани с ранно предупреждение и намаляване на щетите от наводненията, но посочи, че въпреки вложените значителни финансови средства тези разработки или не се използват, или ефектът от тяхното прилагане е минимален. Почти ежегодно в различни райони на страната се случват наводнения, които причиняват повече или по-малко поражения, допълни той.

Сред примерите, посочени от експерта, бяха наводненията във: Варна – 2014 година, Мизия – 2014 година, Карлово и региона – 2022 година, Южното Черноморие (Царево, Приморско) – 2023 година, Свети Влас и Елените – 2025 г. Само преди няколко дни голям брой селища в централната част на Северна България бяха наводнени, напомни експертът. Като цяло той посочи като причини за наводненията: краткотрайните валежи с голяма интензивност, обезлесяване на значителни по площ територии в горските терени над населените места, свлачища, предизвикващи запушване и намаляване на проводимостта на деретата, засипването на деретата и застрояване, което в много случаи е незаконно, както и незаконни строежи в речните корита и непочистени речни корита.

Инж. Пламен Никифоров изтъкна липсва превантивната дейност във връзка с наводненията, а за проблема с обезлесяването на значителни територии от горския фонд, каза, че се изисква решение на национално ниво, като се набележат мерки за ограничаване на обезлесяването – особено на територии, разположени над населените места, а също така и разработването на програми за по-интензивно залесяване на оголените територии.

Експертът напомни, че България е класифицирана сред петте най-бедни на водни ресурси страни в Европа, ако се изключат водите на река Дунав, които имат ограничено приложение предимно в Северна България. Никифоров напомни, че в периода 1950–1980 г. са проектирани и изградени редица язовири с многогодишно изравняване (напр. „Камчия“, „Боровица“, „Среченска бара“). Голям брой обекти обаче са замразени през 90-те години на различна степен на изграденост (язовирите „Кюстендил“, „Нейковци“, „Индже войвода“, „Бяла“).

Той отбеляза, че в тези обекти са вложени милиони, но те не изпълняват функцията си, а частично изградените язовирни стени крият сериозен риск от наводнения за близките селища. Експертът препоръча да се направи експертна оценка на изоставените обекти, за да прецени дали да се доизградят или да се разрушат и терените да рекултивират. Той посочи пример с пречиствателната станция за питейни води в Сливен, която е изградена над 90 процента, но е изоставена от 2009 г. и оборудването в нея се ръждясва.

Техническата мрежа в страната е силно амортизирана, като в селата масово се използват тръби на над 50 години, каза Никифоров и допълни, че това води до чести аварии и огромни загуби. Експертът отбеляза, че цитираните в публичното пространство 60–70 на сто загуби са общи загуби на вода и освен техническите загуби, включват кражби и грешки в измерването, а реалните технически загуби от течове са около 50–60 на сто от общите загуби на вода.

Никифоров се спря и на качеството на водата в големите градове, което определи като добро, но каза, че в селата има отклонения, дължащи се на: наличие на нитрати и микробиологично замърсяване, лошо състояние или липса на пречиствателни станции за питейни води. Малки селища разчитат на септични ями, които замърсяват подпочвените води, а липсата на пречиствателни станции за отпадъчни води до директно изливане на замърсявания в реките.

Никифоров отбеляза, че управлението на водите в България е разпокъсано между твърде много ведомства, което води до размиване на отговорност.

Водният сектор е хронично недофинансиран, но по-големият проблем е липсата на координация между различните източници - държавен бюджет, общини, ПУДООС, европейски програми, заеми, коментира експертът и отбеляза, че част от проектите се предлагат по политически и конюнктурни съображения, а не по целесъобразност.

Никифоров препоръча оптимизация и опростяване на структурата за управление на водите, извършване на одит на вложените инвестиции и затягане на контрола върху ВиК операторите.

БТА