Вносни министри-гастрольори

Мира Лазарова
В България имаме вкус към чудесата - с магическа пръчка да се решат всичките ни проблеми и да заживеем доволни и честити. Обикновено, опит това да бъде постигнато се прави чрез прехвърляне на отговорността на друг, в най-честия случай на припозната за месия личност, въздигната до високи постове. Същата личност, в опита си да отвърне, поне привидно, на народната любов, се впуска в търсене и привличане към властта на хора, в чийто биографии задължително присъства чуждоземско име на университет, компания или институция. Такива лица се възприемат по правило като големи капацитети, само защото адресът им за известно време не е бил български.
Феноменът се наблюдава у нас от години, но напоследък има особена концентрация на вносни министри. Последното име, пуснато в медийното пространство, е на тайнствения вицепремиер в кабинета Орешарски. Според слуховете, това е шефът на Дойче банк за България Борислав Иванов, чийто ресор в правителството ще бъде "инвестиции". Ако информацията се потвърди официално, ще се окаже, че това е поредният човек, на когото се залага толкова много, че самият министър-председател е готов да изчака месец, за да може избраникът му да се освободи от германското си гражданство, както се изисква по закон.

Въпросът е какви са резултатите от досегашните подобни назначения. Ще оставим настрана служебното правителство, което, да предположим, нямаше време да разгърне възможностите си. Но е факт, че в него се набиваха на очи именно внесените отвън специалисти. Достатъчно е да споменем само премиера Марин Райков - допреди това посланик в Париж. Или Илияна Цанова, назначена да управлява така важните за България еврофондове. Самата тя пристигна от Лондон, от Европейската банка за възстановяване и развитие, дори закъсня за официалното представяне на служебното правителство. Колегата й Асен Василев трябваше да се справи с мегаминистерството на икономиката, енергетиката и туризма в контекста на протестите срещу сметките за ток и затруднена икономическа ситуация у нас. Биографията на Василев също е предимно на латиница - образование в Harvard, Съосновател и президент е на „Everbread“ (компания за ценообразуване на самолетни билети), консултант в „Monitor Group“ в САЩ, Канада, Европа и Южна Африка и др.

Предишното управление на Бойко Борисов блести с две фигури, свързани със Световната банка - Симеон Дянков и Кристалина Георгиева. Последната стана еврокомисар за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи. Опитът й очевидно е безценен, щом новият премиер Орешарски се посъветва с нея не за какво да е, а за еврофондовете!

Далеч по-интересен е Симеон Дянков заради прякото отражение на неговите действия върху българската икономика, без да пренебрегваме личния му колорит.

Оценките за Симеон Дянков още дълго време ще са в двете крайности, като най-обективната вероятно ще дойде по-късно. Но той ще бъде запомнен както министърът на финансите, превел страната през най-тежката криза от десетилетия.

Но нека се върнем още по-назад във времето, когато всъщност дойде модата на юпитата, заедно с „вносния” министър-председател Симеон Сакскобургготски. Двама от неговите емблематични министри са Николай Василев и Милен Велчев.

Примерите могат да продължат на по-ниските нива, които не са по-маловажни за страната ни, тъй като за всички е ясно, че големите шефове задават курса, а същинската работа се върши от редовите специалисти. Мнозина, дори мнозинството, изпълняват добросъвестно задълженията си. Търсен ефект е обаче под прожекторите да попаднат именно онези с чуждия опит и дипломи. Засега не забелязваме особени ползи за България, освен че от известно време има и друга мода - т.нар. „калинки”, които са резултат именно от този стремеж да се покаже принадлежност към чужда държава, дори и това да е на цената на откровена лъжа.

EconomyNews.bg си запазва правото да актуализира и обогатява тази статия, предвид динамиката на събитията и участниците в тях, както и разнообразието от примери досега.