Високо образование срещу безработица

Степента на завършено образование оказва влияние върху статуса в заетостта. Колкото по-високо образование имат лицата, толкова по-голяма е вероятността да се предпазят от безработица. Едва 10.9% от заетите са лица с основно и по-ниско образование, и обратно - 10.3% от безработните лица са със завършено висше образование.
С основно и по-ниско образование са 20.4% от населението на възраст 25-64 години, със средно образование - 55.0%, и с висше образование - 24.6%. Налице е тенденция на нейното подобряване, която се изразява в увеличение на дяловете на хората със средно и високо образование и намаляване на дела на тези с ниско образование. Относителният дял на жените, завършили висше образование, е значително по-висок от този на мъжете - съответно 29.8 и 19.5%. Това сочат данни на НСИ от изследване на образованието и обучението на възрастни в края на 2011 г.
Население на възраст 25 - 64 навършени години по завършена степен на образование, пол, трудов статус и местоживеене

Семейната среда оказва значително влияние върху бъдещото социално и личностно развитие на индивида. Според резултатите от изследването 93.6% от лицата с основно и по-ниско образование произхождат от семейство, в което и двамата родители са с ниско образование, на 6.2% поне единият родител е със средно образование и само 0.3% от тях имат поне един родител с висше образование. Лицата със средно образование се разпределят според образованието на родителите си, както следва: на 51.0% от тях родителите са с основно и по-ниско образование, 44.4% имат поне един родител със средно образование и 4.6% имат поне един родител с висше образование. Всеки трети (33.9%) с висше образование произхожда от семейство, в което поне единият родител е с висше образование, 53.9% имат поне един родител със средно образование, а при 12.9% от висшистите и двамата родители са с основно и по-ниско образование. Следователно при семейства, в които поне единият от съпрузите е със средно или висше образование, децата (които понастоящем са в активна трудова възраст) обикновено завършват по-висока или същата степен на образование, докато децата от семейства, в които и двамата съпрузи са с основно или по-ниско образование, много рядко придобиват по-високо образование от родителите си.
Лицата в активна трудова възраст (25 - 64 години) в сравнение с младите хора в типична училищна и университетска възраст (7 - 24 години) много по-рядко попадат на ученическата или на студентската скамейка в системата на формалното образование и обучение. Едва 2.4% от възрастните са записани като учащи в образователната система. Мъжете по-често са в качеството на учащи - в 2.6% от случаите, отколкото жените - 2.1%. Делът на записаните в училище, колеж или университет е най-висок (7.4%) сред по-младите на възраст 25 - 34 години в сравнение с лицата от по-високите възрастови групи.
Всеки четвърти (24.4%) от населението на възраст 25 - 64 години е участвал в поне едно неформално обучение през последните 12 месеца. Мъжете отново са малко по-активни от жените с относителен дял на участвалите съответно 25.7 и 23.2%. Сред населението (25 - 64 г.) с висше образование 37.3% са участвали в някакво неформално обучение за период от 12 месеца. Равнището на участие в неформално обучение е значително по-ниско за лицата със средно образование - 23.4%, и най-ниско за лицата с основно и по-ниско образование - 11.9%.
Над една трета от заетите (37.3%) са участвали в поне една форма на неформално обучение, докато при определящите се като безработни и икономически неактивни равнището на участие е съответно 3.8 и 1.6%.
Местоживеенето също влияе върху участието в неформално обучение. Живеещите в градовете са по-активни и с по-големи възможности за участие в неформално обучение - 26.2%, в сравнение с живеещите в селата - 18.9%.
За 94.0% от участниците неформалното обучение е свързано с работата и придобиването на възможности за професионално развитие.
12.0% от населението на възраст 25 - 64 години е участвало в основните форми на самостоятелно обучение. Жените са малко по-активни в участието в тази форма на обучение от мъжете - съответно 12.2 и 11.9%. Съществено влияние оказва степента на завършено образование, или колкото „по-образовано” е едно лице, толкова по-голяма е вероятността да се самообучава. Докато една четвърт от лицата с висше образование (24.7%) са участвали в някакъв вид самостоятелно обучение, то делът на тези с основно или по-ниско образование е едва 4.0%. Статусът в заетостта също е определящ фактор - всеки седми зает е участвал в този вид обучение, докато делът на участниците сред безработните и икономически неактивните е два пъти по-нисък. Жителите на градовете по-често са участвали в някаква форма на самостоятелно обучение - 13.4%, докато при жителите на селата този дял е 7.9%.
Най-популярната форма за самообучение е чрез използването на компютър (интернет) - 80.6% от самообучаващите се лица. Значително по-малък дял лица (10.5%) са се самообучавали чрез използването на печатни материали (книги, учебници, професионални списания, ръководства и др.).
Изследването на образованието и обучението за възрастни се провежда за втори път в България, след проведеното пилотно изследване през 2007 година.