Виното №2 по продажби в България

Христиана Недялкова, Nielsen

Консумацията на алкохоли за дванадесетте месеца до юли в България бележи лек ръст на база на предходния аналогичен период. Данните на "Нилсън България" сочат ръст в стойност от 2.7%, в обем - 1% и в продадени бройки - 1.2%.

Пет категории успяват да генерират почти 80% от продажбите в стойност на алкохолни напитки в България. На първо място с дял от 51.6% в стойност е бирата. Тя е най-предпочитаният т.е. най-често консумираният продукт на пазара. Следва категорията вино с 11.1% дял в стойност. През последните дванадесет месеца виното си разменя местата с категорията уиски, което преминава от втора на трета позиция. На четвърто място са водката и ракията с идентични резултати от 8.3% дял в стойност.

Сред алкохолните категории виното е тази, която се развива най-бързо. Продажбите в стойност за периода август 2014 - юли 2015 са нараснали с 13.9% спрямо същия период предишната година, в обем - съответно с 16.9%, а в продадени бройки - с 13.4%.

Българско или чуждестранно вино

Данните от продажбите показват малък дял на чуждестранното вино на българския пазар – едва 4 % в обем и 10.7 % в стойност за годината до юли. Вероятно цената е един от важните фактори, които определят избора на потребителя. Чуждестранното вино е двойно по-скъпо от българското, сравнени и по цена на литър, и по цената на бутилка.

Кои канали на дистрибуция движат ръста?

От продажбите на вино 90% в обем се реализират в търговски обекти тип хранителни магазини и удобни магазини. Останалите 10 % се осъществяват в ХоРеКа обектите. При продажбите в стойност разпределението е 67% към 33% в полза на ХоРеКа обектите. Ресторантите имат превес в продажбата на вина, което се предопределя и от спецификата на консумацията на вино предимно по време на хранене. Делът на чуждестранните вина в ресторантите е 7.2% в стойност спрямо 92.8% дял на българските вина.

При търговските обекти делът на супермаркетите над 301 кв.м и на магазините между 41 и 300 кв.м в продажбите на вино в обем расте в сравнение със същия период миналата година. В резултат се свива делът на малките магазини от традиционната търговия и на удобните магазини. Почти 50% от продажбите в стойност преминават през най-големия формат магазини на българския пазар - супермаркетите над 301 кв м.

Какво предпочита българският потребител?

Потребителите определено предпочитат червеното вино. Делът му от продажбите в стойност е 50.3 %, а в обем 51.8%. Следва бялото вино с 42.3% дял в стойност и 44.6% в обем. През последните 12 месеца се наблюдава ръст в продажбите на розе. То взема част от продажбите на другите два вида вино. Почти 61% от продажбите в стойност са на сухи вина, следвани от 38% за тези, които нямат специфична индикация за съдържанието на захар или нивото на сладост. Що се отнася до сортовете вина, тук вече се наблюдава по-голяма диверсификация във вкусовете. Въпреки големия избор на пазара се откроява потреблението на Мерло 11.7% дял в обем, Шардоне – 10.4%, Бленд ( смес от 2 сорта грозде) – 7.3%, Мускат – 5.5%, Траминер – 2.5%. Разгледани в стойност дяловете са съответно Мерло – 12.5%, Шардоне – 11.7%, Бленд (смес) – 17.7%, Мускат – 5.2%, Траминер – 4.4%. Голям дял от около 40% държат от вината с неидентифициран от производителя сорт.

По разфасовки и опаковки

Водачът по продажби в стойност е бутилката от 750 мл с 60.5% дял, следвана от кутията от 3 л 15.5%.

Виното се предлага основно в три вида опаковки: стъклени бутилки с 60.4% дял в продажбите в стойност, картонени кутии – 22.8% дял и пластмасови бутилки – 16.5% дял. Делът на пластмасови бутилки спада и в обем, и в стойност за сметка на покачващия се дял на кутиите.

В заключение - българинът предпочита да пие български вина. Основен двигател за потреблението си остава цената и тя в голяма степен също  определя избора на винопроизводител. И докато част от другите алкохолни напитки регистрират спад в продажбите, то виното расте.

Лошата реколта от миналата година, която затрудни производството на домашно вино, също може да е допринесла да повишената консумация на бутилирано вино. Следващата година ще покаже дали ръстът е конюнктурен или ще продължи.