АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
МАЕ понижи прогнозата си за растежа на петролното търсене през 2024 г. с около 100 000 барела на ден до 1,2 млн. барела дневно (при предишна прогноза за 1,3 млн.), позовавайки се на по-слабото от очакваното потребление в страните членки на ОИСР и спада на промишлената активност в развитите икономики.
Причината е заради факта, че попадаме в петгодишния цикъл, през който празникът се отбелязва през май, когато празнуваме Гергьовден, а в края на месеца честваме и Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
По-нисък растеж в ЕС, по-ниска инфлация, по-умерен ръст на заплатите, по-висок ръст на кредита за домакинствата, малко по-висок реален ръст на потреблението, но пък по-слаб ръст на инвестициите в основен капитал. Това са накратко основните различия с предходната прогноза.
Ръст от 1.84% за миналата година: по-висок от този в повечето страни от ЕС. Средната работна заплата отново расте по-бързо от инфлацията. Инфлацията пак надолу. С най-бърз ръст цените на ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието, сочи анализ.
Рияд и Москва обявиха, че заедно с други членове удължават до средата на годината доброволните съкращения, за да подкрепят пазарните курсове, подкопани от икономическата несигурност. Саудитска Арабия ще продължи да съкращава обема на добива с 1 милиона барела петрол на ден до юни. Русия също удължава съкращенията с 471 000 барела петрол на ден.
За 2024 г. влошаването на прогнозите на ЕК е по-отчетливо: докато в зимната прогноза бе залегнало увеличение на БВП на ЕС с 1,3 на сто, сега очакванията са за 0,9 на сто. За икономиката на еврозоната се предвижда растеж с 0,8 на сто, спрямо 1,2 на сто, при есенната икономическа прогноза.
Това представлява повишение спрямо есенната прогноза на ЕК за растеж на българския БВП с 1,8 на сто през тази година. За сравнение през януари БНБ прогнозира ръст на БВП от 2,5 на сто по даннни към 11 януари 2024 г.
Управляваните от БНБ международни валутни резерви на България са достигнали рекордната сума от близо 82 млрд. лв. към 29 декември 2023 г., но по последни данни към 5 януари са 68.7 млрд. лв. (около 35 млрд. евро). 92% от тях са инвестирани в инструменти в евро, а 7% - в злато.
Очакваме ръстовете на цените на имотите допълнително ще се забавят до около 5%, което ще бъде съизмеримо с прогнозната инфлация. Предлагането ще се подобри и някои офертни цени ще бъдат коригирани. Продавачите ще стават още по-гъвкави и готови за преговори, а това ще даде възможност за сключване на сделки и за запазване на техния обем.
Данните на Банката на Албания показват, че входящите валутни потоци под формата на преки чуждестранни инвестиции са концентрирани главно в недвижимите имоти, въглеводородния сектор, енергийния сектор, както и финансовото посредничество.