Българският потребител:Още две години криза

Над 60 на сто от гражданите у нас се чувстват значително засегнати от кризата към февруари месец, а 86% от изследваните домакинства заявяват, че тя оказва отрицателно влияние върху техния начин на живот и потребителски възможности. Това показват резултатите от третото годишно изследване на тема „Потребителското поведение в условията на икономическа криза”, проведено в началото на 2011 година от агенция „Прагматика”. Скептицизмът на потребителите се откроява на преден план, като около 44% от участниците в изследването са на мнение, че краят на кризата ще настъпи най-рано след 2 години.
Първите две изследвания на потребителското поведение бяха проведени в началото на 2009 и 2010 от агенция „Прагматика”, като дават възможност за проследяване на динамиката на потребителското поведение от първите месеци на кризата през 2008 г. През 2010 година хората са ограничили консумацията на различни типове стоки и услуги (развлечения, облекла, обувки, отопление, храна, електричество, вода), или са преминали към потребление на по-евтини такива, заради увеличени разходи и по-ниски доходи. Специалистите определят това поведение за типично в условия на криза, като очакванията са то да се запази и през настоящата година.
53,6% от изследваните лица са заявили, че са усетили свиване на доходите през 2010 г., което отговаря на повече от половината български граждани, живеещи в градовете. Малко над една трета от българите (37,6%) са запазили доходите си от 2009 г. Същевременно 66,2% от запитаните заявяват, че разходите им са се увеличили. Това обяснява влошеното потребление и негативните нагласи за следващите 1-2 години.
Притеснителен е и фактът, че изследването на потребителското поведение регистрира ограничаване в консумацията на „стоки от първа необходимост”. Засегнати са продукти като месо, месни храни, млечни произведения. Повече от 20% от запитаните заявяват, че ще ограничат потреблението на тези стоки или ще се ориентират към по-евтини марки. Промяна се очаква и по отношение на шоколадовите и захарни изделия, алкохола и безалкохолните напитки. Кризата стимулира и отказа от цигарите - близо една трета от пушачите заявяват, че през тази година възнамеряват да намалят употребата на цигари. Съществена промяна в потребителското поведение не се очаква по отношение на хляба, киселото мляко, плодовете и зеленчуците.

Около 15% от българските граждани са успели да спестяват през 2010 година, като над 40% от тях посочват, че са заделяли по-малко пари, отколкото през предходната година. За сравнение, през 2009 година, делът на заявилите, че са спестявали е бил около 20%. Около 15% от запитаните планират да търсят възможности за кредитиране през настоящата 2011 година.
Близо 47% планират да закупят техника за дома през настоящата година, спрямо 51% през изтеклата година. По отношение на заведенията се очаква известен спад в посещаемостта им. При заведенията за хранене над 40% от посетителите заявяват, че през настоящата година ще намалят посещенията си в подобен тип търговски обекти. Сходна е ситуацията и по отношение на клубовете. Най-слабо засегнати през настоящата година ще останат кафенетата. В сектора на почивките и екскурзиите около 55% заявяват, че през изтеклата година не са осъществили никаква почивка или екскурзия. Около 9% са пътували на екскурзия или почивка извън страната. Очаква се през 2011 година да се запази потребителското поведение, свързано с туризъм и пътувания в страната и чужбина. Едва около 9% от българите, живеещи в градовете, планират покупка на кола през текущата година
„Въпреки позитивните индикации в някои от макроикономическите показатели, все още сме в сянката на кризата. Показателно за това са оценките на потребителите, които ще бъдат в основата на тяхното пазарно поведение през 2011 година. Приоритет трябва да бъдат стабилността на растежа и това то да бъде осезателно усетено от страна на потребителите. Едва тогава можем да очакваме „разчупване” на потребителското мислене и активизиране на така желаното и за икономиката потребление”, коментира Юлиан Добрев, Изследователски директор в агенция „Прагматика”.