Българският бизнес има потенциал на постсъветския пазар

България може да се върне на руския пазар чрез кооперирано производство, коментира пред БТА проф. Захари Захариев - председател на Федерацията за приятелство с Русия и страните от ОНД . Според него сега е моментът да се направи решителна крачка в тази посока, защото има магистрални проекти, доброжелателно отношение и готовност от политическите фактори на двете страни.
Настоящият митнически режим, който съществува от руска страна и високите акцизи спъват връщането на основни стокови позиции в нашата експортна листа, смята Захариев.
Потърпевши според него от ситуацията са най-вече родното винопроизводство и тютюнева промишленост.
Важно е своето място на руския пазар да намерят отново и българските плодове, зеленчуци и консервна промишленост, категоричен е експертът. По думите му сега стокообменът между България и Русия възлиза на 6 млрд.евро.
Макар и много голям, той е изключително уродлив, защото само около 600 млн. евро са свързани с дейности извън енергоносителите, твърди професорът. По думите му този факт се отразява негативно на външнотърговския ни баланс, защото до голяма степен дефицитът се формира от дисбаланса в българо-руските икономически отношения.
Съвсем скромно присъствие в съвременната българска експортна листа имат традиционните отрасли от селското стопанство, които в миналото бяха водещи за руските пазари, твърди Захариев. Траен заден ход регистрират и индустриалните браншове.
Пътят за преодоляване на съществуващата ситуация е кооперираното производство и най-вече развитие на търговско-икономическите отношения не само на междудържавно ниво, но и по линия на междурегионалните връзки. Те може да се реализират успешно чрез побратимените градове, препоръча Захариев. Шестдесет и девет на брой са побратимените руски и български градове. Осемдесет на сто от българския експорт, който върви към Русия е по линия на тези преки връзки, по данни на Федерацията.
Руските инвестиции у нас се оценяват между 1,5-2 млрд. евро, съобщават още от Федерацията. Според експерти точна цифра не може да се каже, защото част от парите преминават през офшорни зони. Тревожно е, че 80 на сто от тези инвестиции са за купуване на недвижимост в България, коментира Захариев.
По думите му след "Лукойл-Нефтохим" няма нито една инвестиционна програма на Русия, която да е свързана с българската икономика, или с икономическата инфраструктура.
Връщането на българския бизнес на постсъветския пазар е поле с огромни възможности, за което е необходима повече гъвкавост и активност от страна на отделните икономически субекти. Това се очаква и от партньорите ни в Европейския съюз, защото дори географски България е една от вратите към руските пазари, смята експертът.
Федерацията за приятелство с Русия и народите от ОНД е инициатор за провеждане на редовни срещи на кметовете и председателите на общинските съвети на побратимените градове.
Вече са се състояли шест такива срещи. Предстои да бъде учреден координиращ орган - Клуб на побратимените градове. Той ще се ръководи от двама съпредседатели, като от българска страна е избран кметът на Шумен Красимир Костов. Вероятно в Шумен ще бъде разположено и българското седалище на новата структура.
Покрай голямата политика и геополитически интереси като че ли настрани остава духовната сфера, отчитат от Федерацията. Най-много ни сближава с Русия обаче и със славянските страни на територията на бившия Съветски съюз именно духовността, твърдят приятелите на необятната страна.
Най-големият принос на България в развитието на славянската цивилизация е онова, което тя е направила на територията на сегашна Русия, уверява проф. Захариев. Освен
писменост, страната ни е дала на Русия и първите й патриарси, които са сеели християнската култура. Започналият активен диалог с Русия, в който отстояваме интересите си е много положителен и трябва все така настъпателно да продължим, смята проф.
Захариев. Според него това не е робуване на догми и инерционни моменти от миналото, а съхранение и отстояване на собствената ни историческа памет.