Българската металургия стабилна

Българската металургия не очаква сътресения през тази и следващата година. Днешното състояние на работещите мощности, въпреки кризата, не предполага закриване и ликвидиране, респективно и съществени промени в работната сила. Това каза за БТА изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия /БАМИ/ Политими Паунова. Тя беше потърсена за коментар във връзка с предстоящата Десета световна среща на българските медии, която ще се фокусира и върху каузите на бизнеса за цялостно икономическо развитие на страната.
През 2012 г. заетите в сектора са били 12 112 души, при 12 211 през 2011 г. Нивото се запазва, като в този период няма ликвидиране на мощности, отбеляза Паунова. Тя припомни, че основната редукция беше направена в "Кремиковци" през 2009 г., когато бяха освободени почти 5 000 души и през 2010 г. - 2011 г. в ОЦК АД, Кърджали - около 700 души. Общият износ през 2012 г. на металургични продукти възлиза на 6,6 млрд. лева, с относителен дял в стоковияизнос на страната - 16,3 на сто. По данни на асоциацията произведената промишлена продукция от металургичната индустрия през 2012 г. е на стойност 7 381 млн. лева, при 8 342 млн. през 2011 г., в т.ч. черна металургия - 1 112 млн. лева, цветна металургия - 6 102 млн.лева, леене на метали - 167 млн. лева. Отчетено е намаление с 1 млрд. лева, но и този обем представлява 11,7 на сто от общата промишлена продукция на страната и 15 на сто от тази на преработващата промишленост. В черната металургия има спад в производството на валцувани черни метали от 296,2 хил. тона (73,4 на от произведените през 2011 г.) Спад се отчита и в производството на изделия от черни метали - 96,1 на сто. Спрямо 2008 г. производството в черната металургия е намаляло почти два пъти, което безспорно се дължи на спиране на мощностите в "Кремиковци" през 2009 г., коментира Политими Паунова. Причините за намаленото производство спрямо 2011 г. са други, комплексни, но са свързани основно с икономическата криза, намалената вътрешна реализация от нелоялна конкуренция при внос на строително желязо от съседни страни, включително и с ДДС-измами, ограничено потребление на европейските пазари, както и влошаване на конкурентната способност на българската тежка индустрия след повишаване на цените на електроенергията. Паунова посочи, че тези фактори продължават да действат и през 2013 г. Само за първото полугодие на т.г., спрямо същия период на предходната, която беше много трудна за производителите, отново се отчита над 100 хил. тона спад в производство на стомана - почти с 30 на сто, а при валцуваните черни метали намалението е около 10 на сто. При тези показатели, въпреки запазената експортно насоченост на произведените валцувани метали и изделия, черната металургия от нетен износител в натура и в стойност през предишните години, за 2011 г. външнотърговското салдо минава през нулеви показатели, за да достигне през 2012 г. отрицателни величини. Вносът превишава износа с 500 хил. тона в натура, а в стойност - над 200 млн. лева.

Цветна металургия
Цветната металургия за последните 10 години се наложи като структуроопределяща индустрия, със значителен дял в показателите на българската икономика, с високи стойности на произведена продукция и положително външнотърговско салдо, посочи Политими Паунова. За 2012 г. се отчита макар и малък, но спад в производството на основни метали (мед, олово и цинк). Влияние върху тези процеси оказва и спирането на производството на олово и цинк в ОЦК-Кърджали през 2011 г. В производството на прокат и изделия от цветни метали има ръст, средно от 8,5 на сто за меден и цинков прокат, и почти 1 на сто за алуминиев прокат. И през настоящата година се запазва положителната тенденция за ръст в производството на крайните продукти - прокат от тежки цветни метали и алуминиев прокат, съответно очакван ръст от 5 на сто и 10 на сто. На стойностните показатели в сектора негативно отражение са оказали по-ниските средногодишни цени на световните пазари, защото продукцията е борсова стока и се реализира по тези цени, отбеляза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. Намалението в цените спрямо предходната година е около 4 на сто за медните продукти, между 5 и 10 на сто за оловото и цинка и 6 на сто за алуминиевите продукти. Това пряко влияе на стойностите от износа. Докато в натурално изражение през 2012 г., спрямо 2011 г. количествата на внесените и изнесените продукти в цветната металургия са приблизително еднакви, то в стойности външнотърговско салдо намалява с 500 млн. лева. Въпреки това общият износ в цветната металургия е над 5 млрд. лева, а положителното салдо - 3,5 млрд. лева.
Устойчиво развитие на металургичната индустрия
Днешното състояние и устойчиво развитие на металургичната индустрия се дължи на големите инвестиции, реализирани от производителите в период от 10 години назад, каза Политими Паунова. По думите й тези инвестиции не са преустановени дори и в условията на действащата криза и намалено производство. Въпреки че секторът беше основно преструктуриран по отношение на производствените мощности и технологии, на основата на добрите световни и европейски практики, изискванията и предизвикателствата пред производителите продължават, допълни Паунова. Те са свързани с налаганите високи критерии по отношение на опазването на природната среда и промените в климата, условията на труд, енергийната ефективност и др. Най-големите инвестиции, които се реализират през настоящата година са в КЦМ АД, Пловдив - над 100 млн.евро и в "Аурубис България" АД, Пирдоп - над 44 млн.евро. Макар и в по-малки обеми, но също в милиони евро, се инвестира за усвояване на нови продукти и изделия с висока добавена стойност, за разширяване на асортимента на производството в "София Мед" АД, "Алкомед" АД и др. Като енергоинтензивен сектор, въпреки направените инвестиции в енергоспестяващи съоръжения и технологии, конкурентната способност силно зависи от цените на енергийните ресурси, в сравнение с тези в други страни и региони с развита металургична индустрия, коментира Политими Паунова. Това е проблем за цялата европейска индустрия и различните страни го решават с национални мерки за компенсиране на увеличените енергийни разходи. Изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия отбеляза, че в България все още този проблем се подценява, няма разработени и приети политики, които да запазят нашата конкурентоспособност и да съответстват на прилагани схеми в други страни. Негативното въздействие от увеличените цени на електроенергията през 2012 г. е видно от някои влошени показатели и това намира отражение и през 2013 година.