Българската класна стая според PISA 2025

Зорница Славова, ИПИ

Резултатите на българските ученици в PISA 2025 отново са далеч под средните за ОИСР. Българските 15-годишни деца постигат 421 точки по природни науки, 405 по математика и 387 по четене. Спрямо 2022 г. резултатът по природни науки остава практически без промяна, докато по математика намалява с 12 точки, а по четене – с 18. Близо 60% са функционално неграмотните (не достигат базово ниво по четене), а 42% от учениците не достигат базовото ниво и в трите области едновременно, при над двойно по-нисък дял средно за ОИСР.  

Това е позната картина. По-интересното в новото издание на PISA е, че то позволява да надникнем зад крайния резултат – към поведението на учениците и средата, в която протича ученето. А там България също се отличава. 

В часовете по природни науки 47% от българските ученици казват, че съучениците им не слушат какво казва учителят, при 29% средно за ОИСР; 41% съобщават за шум и безредие в повечето или във всеки час, срещу 31% за ОИСР. А 34% казват, че учениците не могат да работят спокойно в час – почти два пъти над средните 19% за ОИСР.  

Към традиционното разсейване вече се добавя и дигиталното. Близо 42% от българските ученици казват, че съучениците им се разсейват от телефони и други цифрови устройства в повечето или във всеки час, при 28% средно за ОИСР. Българските ученици прекарват средно 2,2 часа дневно в училище с цифрови устройства за развлечение – два пъти повече от средното за ОИСР.  

Тук е важно разграничението между използването на технологиите за учене и използването им за развлечение. При първото умерената употреба е свързана с по-добри резултати. При второто картината се обръща: след около час дневно развлекателна употреба в училище резултатите започват да намаляват с увеличаването на времето пред устройствата. С други думи, проблемът не са технологиите в училище сами по себе си, а неспособността на училището да управлява кога и за какво се използват. 

Проблемът личи и извън непосредствената дисциплина в учебния час. Почти 48% от българските ученици са пропуснали поне един цял учебен ден през двете седмици преди теста, при 22% средно за ОИСР, а 42% са пропуснали поне един час, при средно 24%.  

И когато учениците все пак работят по задача, има още един необичаен сигнал. При 22,3% от отговорите им по четене се наблюдават т.нар. прибързани отговори (hasty responses) – едновременно много бързи и грешни отговори, при едва 8,9% средно за ОИСР. Това не означава непременно, че ученикът не е прочел текста, но е индикатор за прибързано решаване вместо за внимателна работа със задачата. 

Към това се добавят и нагласите към ученето. Българските ученици са под средното за ОИСР по любопитство и постоянство, а делът на тези, които казват, че полагат допълнително усилие, когато задачата стане трудна, е намалял с около 11 процентни пункта спрямо предходното проучване през 2022 година.  

Така слабият резултат от PISA изглежда по-малко като изолиран проблем с усвояването на конкретно учебно съдържание и повече като проблем с ефективността на самия учебен процес – дали учениците присъстват, дали могат да работят спокойно, дали успяват да задържат вниманието си и дали продължават да мислят, когато задачата стане трудна. 

PISA показва връзки, не причинно-следствени зависимости. Но те насочват вниманието към нещо, което често остава на заден план в българската образователна политика – какво реално се случва в учебния час. 

Първата задача следователно не е непременно повече учебно време или повече материал, а по-добро използване на вече наличното време. Ако значителна част от учениците не слушат, не могат да работят спокойно или се разсейват с телефони, добавянето на още часове трудно ще даде резултат. 

Тук повече автономия на училищата трябва да върви с повече отговорност. Директорите и учителските екипи трябва да могат да определят работещи правила за дисциплина, използване на телефони и присъствие според конкретната среда в училището, но резултатите от тези решения трябва да са видими и измерими. Това може лесно да се адресира и с въвеждането на система за финансиране според добавената стойност на училище и механизъм за наблюдение и интервенция при слабите училища (повече за представянето на най-слабите училища в изследването на ИПИ тук).  

Не по-малко важен е и самият начин на преподаване. В условия на слабо постоянство и много прибързани отговори училището трябва да създава повече поводи учениците да четат внимателно, да решават задачи самостоятелно, да грешат и да опитват отново. Това е и една от основните препоръки на ОИСР: по-малко препускане през голям обем съдържание и повече реално овладяване на основните знания и умения.  

PISA 2025 за пореден път показва слабите резултати на българското училище. Но този път дава и по-ясна картина на средата, в която те се произвеждат – много отсъствия, шум и разсейване, трудно задържане на вниманието и прибързано отказване от трудната задача. Ако търсим мястото, от което да започне промяната, класната стая изглежда добър кандидат. 

Бюлетин

Анализи

Инициативи

Събития

Медии

Правна програма

EN

ДАРЕНИЯ

Как изглежда българската класна стая според PISA 2025 

Назад

Зорница Славова

11 септември, 2026

Брой: 1313

Споделете тази статия:

Резултатите на българските ученици в PISA 2025 отново са далеч под средните за ОИСР. Българските 15-годишни деца постигат 421 точки по природни науки, 405 по математика и 387 по четене. Спрямо 2022 г. резултатът по природни науки остава практически без промяна, докато по математика намалява с 12 точки, а по четене – с 18. Близо 60% са функционално неграмотните (не достигат базово ниво по четене), а 42% от учениците не достигат базовото ниво и в трите области едновременно, при над двойно по-нисък дял средно за ОИСР.  

Това е позната картина. По-интересното в новото издание на PISA е, че то позволява да надникнем зад крайния резултат – към поведението на учениците и средата, в която протича ученето. А там България също се отличава. 

В часовете по природни науки 47% от българските ученици казват, че съучениците им не слушат какво казва учителят, при 29% средно за ОИСР; 41% съобщават за шум и безредие в повечето или във всеки час, срещу 31% за ОИСР. А 34% казват, че учениците не могат да работят спокойно в час – почти два пъти над средните 19% за ОИСР.  

Към традиционното разсейване вече се добавя и дигиталното. Близо 42% от българските ученици казват, че съучениците им се разсейват от телефони и други цифрови устройства в повечето или във всеки час, при 28% средно за ОИСР. Българските ученици прекарват средно 2,2 часа дневно в училище с цифрови устройства за развлечение – два пъти повече от средното за ОИСР.  

Тук е важно разграничението между използването на технологиите за учене и използването им за развлечение. При първото умерената употреба е свързана с по-добри резултати. При второто картината се обръща: след около час дневно развлекателна употреба в училище резултатите започват да намаляват с увеличаването на времето пред устройствата. С други думи, проблемът не са технологиите в училище сами по себе си, а неспособността на училището да управлява кога и за какво се използват. 

Проблемът личи и извън непосредствената дисциплина в учебния час. Почти 48% от българските ученици са пропуснали поне един цял учебен ден през двете седмици преди теста, при 22% средно за ОИСР, а 42% са пропуснали поне един час, при средно 24%.  

И когато учениците все пак работят по задача, има още един необичаен сигнал. При 22,3% от отговорите им по четене се наблюдават т.нар. прибързани отговори (hasty responses) – едновременно много бързи и грешни отговори, при едва 8,9% средно за ОИСР. Това не означава непременно, че ученикът не е прочел текста, но е индикатор за прибързано решаване вместо за внимателна работа със задачата. 

Към това се добавят и нагласите към ученето. Българските ученици са под средното за ОИСР по любопитство и постоянство, а делът на тези, които казват, че полагат допълнително усилие, когато задачата стане трудна, е намалял с около 11 процентни пункта спрямо предходното проучване през 2022 година.  

Така слабият резултат от PISA изглежда по-малко като изолиран проблем с усвояването на конкретно учебно съдържание и повече като проблем с ефективността на самия учебен процес – дали учениците присъстват, дали могат да работят спокойно, дали успяват да задържат вниманието си и дали продължават да мислят, когато задачата стане трудна. 

PISA показва връзки, не причинно-следствени зависимости. Но те насочват вниманието към нещо, което често остава на заден план в българската образователна политика – какво реално се случва в учебния час. 

Първата задача следователно не е непременно повече учебно време или повече материал, а по-добро използване на вече наличното време. Ако значителна част от учениците не слушат, не могат да работят спокойно или се разсейват с телефони, добавянето на още часове трудно ще даде резултат. 

Тук повече автономия на училищата трябва да върви с повече отговорност. Директорите и учителските екипи трябва да могат да определят работещи правила за дисциплина, използване на телефони и присъствие според конкретната среда в училището, но резултатите от тези решения трябва да са видими и измерими. Това може лесно да се адресира и с въвеждането на система за финансиране според добавената стойност на училище и механизъм за наблюдение и интервенция при слабите училища (повече за представянето на най-слабите училища в изследването на ИПИ тук).  

Не по-малко важен е и самият начин на преподаване. В условия на слабо постоянство и много прибързани отговори училището трябва да създава повече поводи учениците да четат внимателно, да решават задачи самостоятелно, да грешат и да опитват отново. Това е и една от основните препоръки на ОИСР: по-малко препускане през голям обем съдържание и повече реално овладяване на основните знания и умения.  

PISA 2025 за пореден път показва слабите резултати на българското училище. Но този път дава и по-ясна картина на средата, в която те се произвеждат – много отсъствия, шум и разсейване, трудно задържане на вниманието и прибързано отказване от трудната задача. Ако търсим мястото, от което да започне промяната, класната стая изглежда добър кандидат.