България поиска още 500 млн.лв. директни плащания от ЕС

Премиерът Бойко Борисов изрази днес надежда, че ако се осъществи реформата по Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС и предлагани промени за изравняване на субсидиите, през 2014 год. още България да получи 226 млн. евро допълнително. Борисов каза това на съвместна пресконференция в Министерския съвет с еврокомисаря Чолош и министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
На срещата с еврокомисаря Дачиан Чолош разговаряхме за реформата в ОСП, обяви министър Найденов. България категорично подкрепя запазването на финансовия обем в общия селскостопански бюджет. И България, и Румъния направиха много за покриване на критериите, посочи земеделският министър. Той каза още, че е направил предложение пред ЕК за достигане на тавана на директните плащания в началото на 2014 година вместо през предвидената за това 2016 г., от което България би получила около 500 млн. лева или 226 млн. евро допълнително. Това би било много добра подкрепа за двете страни /България и Румъния/, които са най-бедните сред останалите европейски
държави, коментира Найденов.
По време на срещата с Чолош е коментиран и напредъкът по екшън плана и обновяването на ортофотокартата, която ще бъде приключена 10 дни по-рано и ще осигури навременно изплащане на субсидиите по преките плащания. Обсъдихме и прехвърлянето на средства от една мярка в друга и ресурс за създаването на отделна мярка за подпомагане на тютюнопроизводителите в най-необлагодетелстваните райони, каза Найденов.
Другата седмица ще бъдат осигурени 74 млн. лв за глава животно и 23 млн. лева като специфична подкрепа, или общо 97 млн. лева за животновъдите, съобщи министърът.
"Единствената възможност да подпомогнем тютюнопроиздителите не е с директни средства, а чрез насочване на средства към техните райони и създавайки не толкова алтернатива на земеделие, а на заетост", така министър Найденов отговори на въпроса какви са реалните шансове за подпомагане на този бранш у нас. Ще можем да насочим средства от тази програма, които чрез различни
проекти да се насочат към инфраструктурни проекти, уточни той. Точният размер на финансовия ресурс ще бъде ясен в началото на следващата година. Средствата ще бъдат изразходвани за инфраструктура.
По думите на Дачиан Чолош, ако до края на годината не бъде приет бюджетът на Европейския съюз, по който Европейският парламент води спорове, комисията ще бъде принудена да го раздели на 12 и да определя тавани всеки месец. Преките плащания се извършват през първите три-четири месеца и ако няма приет бюджет, това означава всяка държава да извади пари и покрие с тях плащанията, които в последствие ЕК възстановява в определени срокове. Тези срокове обаче няма да могат да се спазят и това може да доведе до сериозни бюджетни дефицити на държавите членки, смята еврокомисарят. Той изрази надежда, че бюджетът на ЕС ще бъде приет до края на годината.