България подава писмо до ЕЦБ днес

На 18 юли т.г. правителството даде мандат на финансовия министър да подаде официално заявление за осъществяване на близко сътрудничество с Европейската централна банка /ЕЦБ/ в съответствие с регламент 1024 на Европейския съюз от 2013 г. относно функциите на ЕЦБ по макропруденциалния надзор над банките в общността. Това каза пред журналисти в МС министърът на финансите Владислав Горанов.
    Това формално решение е в резултат на дългогодишна комуникация между българските власти и страните от Еврозоната, ЕК и ЕЦБ като част от пътната карта за присъединяване на България към Еврозоната и на българския лев към механизма ERM-2, каза още финансовият министър. До няколко часа писмото ще бъде изпратено, допълни той.
   Знаете, че на 12 юли българското правителство и Централната банка изпратиха писмо за намерение за начина, по който ние виждаме присъединяването на България към  ERM-2 като предпоставка за влизането на страната в Еврозоната. В резултат започва да тече проучване на ЕЦБ, доколко нашето законодателство ще бъде адаптирано, така че надзорните решения на ЕЦБ да имат правна сила и да са директно приложими за тези български банки, за които ЕЦБ прецени, че иска директно да упражнява надзорни функции. В съответствие с правилата подобно отключване трае от 6 до 12 месеца. Разбира се, много зависи от това доколко българските власти успеят бързо да адаптират  националното законодателство, за да гарантират стабилността на актовете на ЕЦБ и тяхната приложимост, каза министърът.
    Това което ще изпратим днес освен официалното заявление за осъществяване на близко сътрудничество с ЕЦБ по отношение на банковия надзор е и проект на изменение на българското законодателство. С него ние ще заявим нашето виждане как българското законодателство трябва да бъде променено така, че да отговаря на изискванията на регламента на ЕС, каза Горанов. Страните членки на Еврозоната заявиха, че в момента, в който ЕЦБ даде положителна оценка на възможността за близко сътрудничество, ще подкрепят присъединяването на лева към ERM-2, а това е изминаването на по-голямата част от пътя към Еврозоната, каза Горанов.
   Нашите европейски партньори ни казаха, че това е най-доброто, което в момента може да ни предложат, ако искаме да се присъединим към най богатия клуб в света - клубът на държавите членки в Еврозоната, каза Горанов. Позиция на Еврогрупата от 12 юли в Брюксел е изключително позитивен знак. За пръв път, черно на бяло, държавите от Еврозоната се ангажират с конкретни срокове и решения по отношение на Българската перспектива към Еврозоната. Продължавам да вярвам и това се споделя и от БНБ, че това е правилният път, добави той. 
          Системата на Паричен съвет и връзването на българския лев към еврото до голяма степен ограничава възможността на БНБ да прави монетарна политика и тя изцяло, заради системата на Паричен съвет, е преотстъпена на ЕЦБ. Влизайки в Еврозоната, ние ще започнем да участваме в решенията свързани с паричната политика на Съвета и това е едно от най-малките предимства, които ще получим, освен увеличаването на доверието в нашата икономика, намаляването на транзакционните разходи за бизнеса и всички други предимства, които този клуб на богатите и развити европейски държави гарантира като успехи за една малка и отворена икономика като българската, каза Горанов.
        Имам уверението на нашите европейски партньори, независимо, че част от критериите заложени в нашето писмо за намерение са трудно измерими, че ние ще бъдем третирани партньорски и  единственото нещо, което се иска от нас, е да докажем, че можем да изпълняваме правилата, по които функционира Европейския паричен съюз, каза още Владислав Горанов.

В “чакалнята за еврото” се очаква да влезем точно след година. България вече официално заяви желанието си да влезе едновременно в банковия съюз на ЕС и в ERM II. Като през следващите 12 месеца ЕЦБ ще направи преглед на банковата система в страната за да прецени готовността ни за влизане в банковия съюз. При положителна оценка министрите на финансите от еврозоната се ангажираха да ни допуснат и до “чакалнята за еврото”.

“Веднъж влязла в чакалнята, страната трябва да остане там поне две години и да отговаря на изискванията от Маастрихт, преди да се присъедини към еврозоната”, обясни зам. председателят на ЕК Валдис Домбровскис. След двете години на изчакване се извършва оценка на готовността и практическа подготовка за въвеждане на еврото, допълни той. Обикновено поне три години изминават между влизането в чакалнята и постъпването в еврозоната, поясни Домбровскис. “Имало е случаи, в които някои държави бяха в изчакване почти десетилетие, например Литва и Латвия. Зависи от изпълнението на изискванията от Маастрихт. Засега България ги изпълнява всичките и ако това не се промени, ако продължи подобряването на фискалните и макроикономическите политики, има начин да се придвижи към еврото много по-бързо, три години след влизането в чакалнята”, заяви зам.-председателят на ЕК.