България не иска помощ от МВФ и през 2010

„Искаме да сме максимално прозрачни по отношение финансовите механизми, които ще използваме, затова е и тази дискусия по темата за възможните форми на финансиране през 2010 г.", каза заместник-министърът на финансите Ана Михайлова, която откри кръгла маса с участието на водещи български макроикономисти и банкери. Дебатите протекоха на базата на изготвен анализ на възможните финансови инструменти. В дискусията участваха Георги Ангелов, Емил Хърсев, Калин Христов, Момчил Андреев, Петър Андронов и Владимир Каролев.

Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че пикът от финансовата и икономическа криза в глобален мащаб отминава, но икономиките на отделните страни са доста инертни и част от негативните ефекти се проявяват със закъснение.
Икономиката на България няма да направи изключение от това правило и затова  трябва да се вземем необходимите превантивни мерки. «Сега моментът за нас е изключително благоприятен, поради извоюването на няколко предпоставки, по чието създаване положихме големи усилия в последните месеци», заяви зам.-министър Михайлова. Тя уточни, че България се нарежда сред европейските икономики с най-добри показатели по отношение на фискалната рамка и публичния дълг. Международната финансова общност дава висока оценка за постигнатите резултати от правителството. А това обстоятелство е определящо за цената на финансовия ресурс, който страната ни може да ползва за подкрепа на платежния баланс и то само бидейки консервативни и пруденциални във висока степен - за осигуряване на гъвкавост при евентуални неблагоприятни събития, каза още Ана Михайлова.

От опциите, обект на дискусията, участниците в нея отхвърлиха категорично възможността за използване на ресурс от Международния валутен фонд. Финансовите експерти разгледаха и възможностите за подкрепа на реформите от международни финансови институции като Световната банка, Международната банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка.
Приватизация чрез борсата на държавни компании, най-вече от енергийния сектор, беше също добре приета идея. На срещата бяха коментирани и евентуалните позитиви, както и възможните негативи от емитиране на еврооблигации. Един от позитивите, който обедини участниците в дискусията е, че така ще с създаде по-справедлива и актуална цена (benchmark) на български суверенен дълг на международните пазари, което ще окаже влияние на цената на финансиране и на другите икономически субекти в страната. Това би върнало обратно в страната ресурса на пенсионните фондове. Финансистите се обединиха и около възможността за насочване на емисионната политика в посока на задоволяване на вътрешното търсене на Държавни ценни книжа (ДЦК), с емисии в евро.

Състоянието на държавния дълг

Към м. октомври размера на държавния дълг възлиза на 4 756.6 млн. евро, от който 1 485.5 млн. евро вътрешен и 3 271.2 млн. евро външен дълг или в общият размер на държавния дълг преобладаващ е дела на външния дълг, възлизащ на 68.8%.

В структурата на държавния дълг по кредитори с най-висок дял са задълженията по облигации, емитиране на международните капиталови пазари - 32.6%, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на местния пазар - 31.2%, задълженията към Световна банка - 16.8% и държавните инвестиционни заеми - 15.9%.

Валутния и лихвения профил на държавния дълг са с ясно изразени и доминиращи дялове на задълженията в евро и левове - 79.4% и на задълженията с фиксирани лихвени купони - 75.0%.

Към момента България притежава в обръщение две емисии глобални облигации в евро с купон 7.5%, с падеж януари 2013 г. и в щатски долари с купон 8.25% и падеж януари 2015г.