АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Европейската централна банка приветства целта на законопроекта да се създадат условия за плавен преход към еврото в България и за навременно прилагане на необходимите мерки във връзка с това.
От разговора на служебния премиер Главчев с генералния секретар Корман е станало ясно, че хоризонтът за приемането на страната ни е края на следващата 2025 година. Общо 31 доклада на комитетите на ОИСР по отношение на България са приети, остават още 26.
Аалуминий, цинк и мед се получават в България и участват както в изграждането на технологии с нисък или нулев въглероден отпечатък, така в моторни превозни средства и трансформация на електроенергията.
Докато при храните като цяло поскъпването е сходно и вече е по-слабо от общия индекс, в България свинското месо поскъпва с 6,4%, докато в еврозоната – средно с 2,5%. Режийните разходи за дома – вода, електричество, отопление – в еврозоната нарастват с 0,6%, у нас с 3,1%.
Законът за 40-часовата работна седмица влезе в сила в южноамериканската страна вчера. Първоначално работната седмица ще бъде намалена от 45 на 44 часа. През април 2026 г. тя ще се съкрати до 42 часа, а през 2028 г. - до 40 часа. Заплатите на служителите ще останат същите.
Енергийните министри на България и Турция възложиха на мениджмънта на двете компании да започнат активна работа във връзка със споразумението между „Булгаргаз“ и „Боташ“.
Данните за Югозападна България (без столицата) показват, че заетите в обекти на членове на Сдружението за модерна търговия са над 1600 души. Само до края на тази година се очакват и нови инвестиции на стойност поне 15 млн. лева, а това определя региона като атрактивен и динамичен
През второто полугодие на миналата година средните цени на електроенергията за домакинствата в ЕС намаляха (28,5 евро за 100 киловатчаса) в сравнение с първото полугодие (29,4 евро за 100 киловатчаса), но и леко се повишиха в сравнение с втората половина на 2022 г. (28,4 евро за 100 киловатчаса).
От страните от ЕС, за които има налични данни, през 2021 г. страната с най-висока брутна добавена стойност, произтичаща от сектора на информационните и комуникационни технологии, е била Малта (10,3 на сто). На другия край на скалата с най-ниска брутна добавена стойност е била Гърция (3,5 на сто).
Новите фискални правила имат две части. Конкретните икономически условия във всяка страна членка ще получат по-голяма тежест при определянето на цели за намаляване на прекомерен дефицит и дълг.