България: 3,7 евро на час, 7 пъти по-ниска производителност

България е с най-ниска цена на труда в ЕС (3,7 евро на час) през 2013 година и с най-голямо увеличение (+44,1 на сто) от 2008 до 2013 година. Най-скъп е трудът в Швеция (40,1 евро на  час), показват данни на Евростат. Румъния се нарежда преди България по цена на труда за час  (4,6 евро), както и по увеличение на показателя за посочения период (+32,8 на сто). Средно в ЕС цената на труда е достигнала през 2013 година 23,7 евро и 28,4 евро в еврозоната.
В своя анализ "Разходи за трудите за труд в България са най-ниски в ЕС, но нарастват скорострелно" Зорница Славова  от Института за пазарни изследвания коментира: 

"Може би никой няма да се учуди, че България отново е на дъното, нито че растежът на разходите за труд е най-висок. Причините за това могат да се търсят в:

-ниската база - разходите са над осем пъти по-ниски от средното за ЕС през 2008 г. и над шест пъти през 2013 г.;
-административно повишаващите се минимуми на заплащане и осигуряване – и минималната работна заплата, и минималните осигурителни доходи са се увеличили с над 40% за периода 2008-2013 г.
от началото на кризата най-големите съкращения са при ниско квалифицираните работници, което изкуствено повишава средната работна заплата, а оттам – и средните разходи за труд за страната.

Роля за повишаването на разходите за труд има и увеличаването на производителността на труда. От 2008 г. до 2012 г. (последните сравними данни за ЕС) производителността на труда в България се е увеличила от 4,3 до 4,8 евро на изработен час. Все пак, въпреки ниската база и при този показател, производителността на труда в България не се повишава достатъчно бързо – през 2008 г. тя е била над 7 пъти по-ниска от средното на ЕС, а през 2012 г. разликата се е стопила до едва 6,7 пъти.

На долната графика може да се забележи, че повишаването на производителността на труда и това на разходите за труд е доста непропорционално в случая на България. При Естония, Ирландия и Латвия, например, ръстът на производителността на труда е сходен с този в България, но разходите за труд в тези страни са нараснали с едва 7,6% от 2008 г. при над 44% в България.

Това отново говори за вредното административно повишаване на разходите за труд далеч над ръста на производителността, което пък води до ниска заетост на нискоквалифицираните работници. В същото време реален и стабилен ръст на заплатите и по-голямата заетост на населението може да се постигне само чрез по-добри условия за бизнес, облекчаване на разходите за труд и по-висока квалификация на работната сила в България."