България 17% от населението градско

Около 40% от населението на ЕС живее в градски райони, а почти една четвърт в селски райони, съобщи днес европейската статистическа служба Евростат.
Към 1 януари 2011 година 41% от населението на ЕС живее в градски райони, 35% в междинни, а 23% в селски райони, се посочва в прессъобщението на Евростат. Службата е обобщила данните по нова градско/селска типология, разработена от Европейската комисия. В България 17% от населението живее в градски райони. Страната ни е сред държавите от ЕС с най-голям дял от населението в междинните райони – 45%, а 38% от българското население живее в селските райони. България е и сред страните с най-голямо намаляване на селското население (-13,2 промила). Най-голяма част от населението, живеещо в градска среда, е регистрирано в Малта (100%), Холандия и Великобритания (по 71%) и Белгия (68%). Люксембург и Кипър са класифицирани като междинни райони. Като се изключат тези две страни, най-голям дял от населението, живеещо в междинни райони, се наблюдава в Швеция (56%), Естония (52%) и България (45%).
Най-голям процент от населението, което живее в селски райони е отчетен в Ирландия (73%), Словакия (50%), Естония (48%) и Унгария (48%). През 2010 година населението на градските райони в ЕС есе е увеличило с 5,2 на 1000 души, на междинните райони - с 2,2 промила, а в селските райони се отчита спад от 0,8 промила. В почти всички страни от ЕС населението в градските райони е нараснало най-бързо. Ирландия е изключение, като тя отчита нарастване на селското население, а градското й население намалява.
За 2010 година най-голям растеж на населението в градските райони се отчита в Швеция (+17,3 промила), Дания (+15 промила), Чехия (+10,2 промила) и Финландия (+10 промила). Литва (-13,6 промила), Ирландия (-5,7 промила) и Латвия (-5,4 промила) отчитат спад на градското население.
Селското население е нараснало в десет страни членки и е намаляло в 14 страни от ЕС. Най-голямо нарастване е отчетено в Белгия (+7,3 промила през 2009 година), Ирландия (+6,1 промила) и Франция (+5,1 промила през 2009 година). Най-голям спад е имало в Литва (-31,6 промила), България (-13,2 промила) и Латвия (-11,6 промила).