Българите масово предпочитат евтиното вино

Хората пият все повече вино и консумацията в ресторантите за последните три години се е покачила с 8%, коментира за БТА председателят на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в България Благой Рагин. Масовият пазар в България обаче предпочита да пие евтини вина, а това е голям проблем за българското винопроизводство, отбеляза Евгени Харамлийски, изпълнителен директор на частна браншова компания. И допълва, че е така, защото у нас всички предпочитат да пият вино от два лева за два литра, а всички уважаващи себе си винопроизводители произвеждат вина, които струват от 5 лева нагоре. По думите му в момента 85% от продажбите са в ценови клас до 4.00 лева за литър вино. В навечерието на финалния конкурс за избор на най-добрия сомелиер на България за 2011 г. оценката, която браншът даде на ситуацията с винения бизнес у нас звучи мрачно. На първо място производителите отправиха апел към българските потребители да пият вино от 5-6 лева нагоре, защото много фирми предлагат добро качество на тази цена. Що се отнася до чужденците, предстои много работа, за да ги направим почитатели на българското вино, коментираха производителите. Благой Рагин смята, че виненият туризъм има голямо бъдеще и огромен потенциал в България, защото населяваме земи, които по исторически данни имат винопроизводство от световен мащаб и този факт трябва да се капитализира, да го направим като своя марка. Когато излизаме на борсите, трябва да започнем от това, че траките освен откриватели на тракийското злато, са родоначалници и на тракийското вино, равни са по стойност и трябва да се представят редом едно до друго, посочва Рагин. Според дългогодишния експерт в областта на туризма това е пътят да се наложи марката не само на българския, но и на световния пазар, защото българското вино по нищо не отстъпва на чуждото. Това, което ни липсва, е държавна и европейска политика за предлагане и рекламиране, смята Рагин. Той припомни, че страната ни се посещава от пет милиона чуждестранни туристи годишно и ако им предложим да изпият поне по половин бутилка българско вино, икономиката ни ще спечели много. На въпрос какъв е делът на винения туризъм в портфейла на общия туристически оборот, Рагин каза, че официална статистика няма, но сондажите, които се правят с различни фирми, показват, че идеята се възприема много добре. Сериозен проблем за развитието на бранша е инфраструктурата, коментира Рагин. Винарните ни са пръснати из цялата страна и на този проблем разрешение отчасти могат да дадат магистралите, които вече се строят, посочи специалистът. Според Благой Рагин е добре виненият туризъм да върви в пакет с културния и селския туризъм, защото потенциалът им наистина е голям. Знае се, че клиенти на т. нар. винен туризъм са по-платежоспособните и по-заможни хора, независимо от кой край на света са, добави той. Мария Йорданова, председател на Асоциацията на сомелиерите в България, уточни, че най-големите почитатели на винения туризъм у нас, макар той да не е развит в класическия му вид, както е по света, са японците. Тя посочи, че много от туроператорите се обръщат към асоциацията с молба да им препоръча сомелиери за винените турове. Сред клиентите на тези турове напоследък преобладават руснаци, румънци, англичани и по-малко от страните с развито винопроизводство. Най-доброто при българското вино е съотношението качество - цена, това ни дава предимство и ни прави конкурентноспособни на световния пазар, смята Евгени Харамлийски. По думите му най-голям за България е руският пазар, но имаме пазари и в Западна Европа - Великобритания, Белгия, в Швеция, в САЩ, в други страни. Западните потребители очакват от българското вино да е предимно евтино и никой не гледа какво качество е, отбеляза бизнесменът. Харамлийски припомни, че тази година прочутият австрийски скиор Марк Жирардели след гостуването си в Банско е поръчал 1 000 бутилки от Solitaire Мерло, 2007 със собствен етикет. Виното подарил на приятели, а отзивите им били: "Това вино е толкова хубаво, не може да бъде българско". Според него традиционните български сортове се приемат много добре у нас, но за съжаление не и в чужбина. Никой не търси хубавото българско вино, а търси ниската цена, коментира специалистът. От Асоциацията на сомелиерите потвърдиха, че у нас има тенденция за увеличаване консумацията на белите вина, като в България и в световен мащаб най-много се увеличава ръстът на розетата. "Розето е популярно вино не само по света, но вече и у нас, затова много от фирмите вече предлагат разновидности на този сорт", коментират специалистите. Това, което пречи на винопроизводителите, пречи и на туризма, обобщава Благой Рагин. Според него сега всички - и браншът, и държавата, трябва да впрегнат интелектуалната си мощ в създаване на трите неща - имидж, реклама и инфраструктура. Само така можем да върнем пазарите и авторитета, да печелим както от виното, така и от туризма като цяло, заяви Рагин. По думите му за да бъде успешна, една мащабна кампания се нуждае от подкрепата на държавата и от изключително много средства. Ние сме на етап предприемане на малки стъпки и доста далеч от големите крачки, смята Рагин. На въпрос за възможностите България да рекламира с целеви средства по европейски програми, за каквато възможност говори и земеделският министър Мирослав Найденов, от бранша отговориха, че има такава програма на Европейския съюз за реклама на български продукти, но тя е основно за трети пазари, извън ЕС, какъвто е например Русия. Характерното за тази програма е, че една отделна компания не може да кандидатства самостоятелно, а само сдружение от компании. "За съжаление Лозаро-винарската камара направи два проекта, които бяха отхвърлени, а следващите два - изобщо не видяха бял свят и никой не успя да се възползва от евросредствата за реклама. Другият проблем е изискването за 20% самофинансиране, схемата е - 50% европари, 30% от държавата и 20% от сдружението на винарите", обяснява Харамлийски. "Вода газим, жадни ходим" - така Благой Рагин коментира факта, че усвояваме едва 13% от европейските пари. А най-трагичното според него е, че сънародници спъват процеса. В кампанията за издигане на София за културна столица хотелиерът вижда шанс за страната ни. Живеем в древна и антична Сердика, която преди 17 века е била по сила, мощ и блясък третата в тогавашна Европа - след Рим и Атина. Асоциацията на хотелиерите ще подпомогне кампанията като осигури спането на всички ВИП - гости на тържеството, които ще оценят достойнствата на столицата ни да носи престижната титла, заяви Рагин. "Имаме готовност на настаним около 400 гости, ще поканим и световните медии", каза Рагин. Той припомни, че европейска столица като Прага например прави 2 млрд. евро годишен оборот за уикенд от културен туризъм. "Прага наистина е златна, но Сердика като величие също не й отстъпва", посочи Благой Рагин.