БСК против по-дълг платен отпуск

Българската стопанска камара е против увеличаването на годишната платена отпуска. Подобно предложение се нуждае от задълбочен анализ, се казва в позиция на работодателската организация. БСК категорично не приема предложението за увеличаване на размера на основния платен годишен отпуск по чл.155, ал.4 от КТ, от 20 на 25 дни. Предложението се нуждае от задълбочен предварителен експертен анализ и дебат. В съответствие с действащите изисквания, законопроектът следва да бъде придружен от оценка на въздействието, вкл. на допълнителното натоварване на предприятията от частния сектор и на публичните разходи в бюджетната сфера, заявяват от БСК. Действащият минимален брой почивни дни в страната понастоящем е 32 дни (основен платен годишен отпуск и официални празнични почивни дни), като не се отчитат промени, дължащи се на частично припокриване със седмичните почивни дни в отделните календарни години. Анализът на законодателството на ДЧ на ЕС, на конкурентни икономики, на съседни страни или на страни с аналогичен икономически и социален профил показва, че по действащ минимален брой почивни дни страната ни изпреварва редица страни с напреднало икономическо и социално развитие и с високо равнище на конкурентоспособност. По този показател България е напълно сравнима със страни като Полша, Чехия, Хърватия, Италия, Германия, Русия, Сърбия. Същевременно, изпреварваме страни с висококонкурентна икономика като Великобритания - 28 д., Холандия, Турция и Норвегия – 27 д., Израел и Канада 19-20 д., и много други. Мотивите към законопроекта изцяло пренебрегват възможностите по чл. 156, ал. 1, т. 1 и т. 2 на КТ, за ползване на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки (не по-малко от 5 работни дни), както и за работа при ненормиран работен ден (не по-малко от 5 работни дни). Допълнително следва да се припомнят преференциалните условия за широк кръг осигурени лица за ранно пенсиониране (над 170 хил. д.), за намалено работно време и други специфични мерки за противодействие на стреса на работното място и на рисковете от професионални заболявания. Следва да се отчете обстоятелството, че с действащите колективни трудови договори със значителен секторен и фирмен обхват са договорени допълнителен брой почивни дни към основния годишен отпуск – енергетика, добивна индустрия, металургия и др. В тази връзка, предложението ограничава ролята на колективното трудово договаряне, като залага на административно нормативния подход, вместо на определяне на специфични допълнителни трудови права по пътя на социалния диалог на фирмено и браншово равнище. Обобщената приблизителна, но достатъчно надеждна оценка на въздействието показва, че ако бъде прието предложението, общият брой календарни работни дни и календарен фонд съвкупно работно време ще бъде намален от около 220 на 215 работни дни. При други равни условия това ще доведе до драстично намаление от приблизително 2,3% на очаквания БВП за 201 6г. (над 2 млрд. лв.) и на бюджетните приходи по проекта на ЗДБ с около 700 млн. лв. Приблизително в същия размер от 2,3% ще бъде влошена производителността на труда, а съвкупният показател, характеризиращ общата конкурентост на труда - т.нар. единични разходи на труд (unit labor cost), ще отбележи намаление от около 5%. Отчитайки изложените съображения и откровено популисткия характер на предложението, БСК предлага законопроектът да бъде оттеглен от вносителя или в противен случай да бъде отхвърлен от народните представители при обсъждането на първо и второ гласуване.