Борисов и жената с пръстените

Ето какво каза Бойко Борисов, министър-председателят в в интервю за предаването "Свободна зона" на канал ТВ+. /от интервzто е взета само частта за стачката във ВМЗ Сопот/

Водещ: Идва ли ви отвътре да се извините на тази жена в Сопот, за чиито пръстени споменавахте, и която ви отговори с това, че те са й по наследство и че ако ги продаде, така или иначе няма да има какво да яде?
Бойко Борисов: Защо да се извиня?
Водещ: Защото тя се е почувствала обидена заради това, че…
Бойко Борисов: И аз се чувствам обиден от нея да ми праща лук. В края на краищата, аз съм ял хляб и лук много години. И сме били най-бедното семейство, и сме живели пет човека в две стаи. Но не съм пращал на никой тогава лук и хляб. Още повече, че при положение, че положих толкова усилия за този завод, който 22 години изобщо не е реформиран – откъде-накъде? И на снимката, която е във вестниците - няколко пръстени, златни. Майка ми никога не е имала златни пръстени, нито аз съм имал златни пръстени. Откъде-накъде ще ми праща лук?! Че не осигурихме 1 милион преди Нова година за коледните и новогодишни празници, за да могат да си посрещнат нуждите? 1 милион просто го дадохме. Точно като социални пари. 6 милиона дадохме преди няколко месеца. Просто директорът е взел поръчки или взел материали, затова не са стигнали за заплати.
Водещ: Добре…
Бойко Борисов: Не сме спрели да работим с министър Добрев по тази тема, не сме спрели тези дни. И там в момента трябва да се съкратят N брой служители, защото са 3100. А те произвеждат патрони, гранатомети – неща, които на времето, в Студената война, да я наречем, Желязната завеса като е била, армията е била огромна. Непрекъснато учения, стрелби, войни. Сега, за да намериш поръчки, трябва да намериш там, където воюват. Все по-трудно се намират пазари за това оръжие.
Водещ: Мали, Сирия.
Бойко Борисов: Е, ама там участват французите и те сигурно си имат заводи да си ги произвеждат. Хиляди пъти съм се извинявал. Когато съм счел нещо за грешка, в случая тази жена би трябвало да каже „Благодаря на г-н Борисов, че даде този един милион…” Т.е. „помогна”, защото не съм дал мои пари, но държавата осигури този милион и сега преструктурираме този завод, вие видяхте, че няма нито един желаещ да го купи, защото колективният трудов договор е такъв, че със 3100 души никой няма да го купи, а в същото време, по времето на социализма това китно българско място като природа – Сопот, Карлово, целият регион – хората са се събрали да работят в този завод, затова ние този месец ще работим максимално и се надяваме, че ще осигурим и допълнителни поръчки, ще преструктурираме завода и ще бъде приватизиран.
Водещ: Това е перспективата да се преструктурира, няма ли опция държавата отново да си влезе във функции и да работи като държавен със съответната стратегия?
Бойко Борисов: За какво? Да правиме пушки и патрони? За какво държавата да го прави?
Водещ: Пушки и патрони, нали се твърдеше, че оръжейната ни промишленост е била на супер световно ниво?
Бойко Борисов: Кога?
Водещ: Преди години.
Бойко Борисов: Кога? Преди десетилетия.
Водещ: Е, преди десетилетия.
Бойко Борисов: Сега пазарите са стеснени. Навремето е имало Варшавски договор и всяка една държава е правила – едни танкове, едни патрони, други гранатомети и правителствата са изсипвали огромни пари във военно-промишления комплекс. Сега ние за кое да дадем – за майчински повече, за пенсии, магистрали, екология, музеи, опери, за какво? Или да извадим една дотация, да дадеме, да произведеме и да си сложиме на склад гранатомети? Сега, стига с този социализъм, трябва всяко едно предприятие да има бизнес план и да защити своя бизнес план. Аз ги разбирам хората там и затова полагам огромни усилия.
Водещ: Въпросът е в следното: дали отделните бизнес планове на отделните фирми, предприятия, заводи, все пак се подчиняват на някаква държавна стратегия за развитието, има ли стратегическа визия за България, за нейната икономика, за това как да изглежда гражданското общество?
Бойко Борисов: Има, разбира се, но в случая ние имаме огромно количество военни заводи, а няма този пазар и въпреки всичко ние тези 3 години направихме добри договори, с много държави оръжейните ни предприятия работят много добре и аз съм оптимист, че след оптимизиране на състава и този завод ще съумее да влезе в приватизация и да заработи пак.
Водещ: Какви думи на успокоение могат да се кажат към тези хора, които може би наистина изнемогват?
Бойко Борисов: Аз съжалявам, че изнемогват, но грешката е заложена много десетилетия преди това и последните 20 години там нищо не е направено.