EUR 1.9558
USD 1.8349
CHF 1.8970
GBP 2.3069
CNY 2.7605
you tube
mobile version

БНБ готова за техническата работа за еврото

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

БНБ готова за техническата работа за еврото

mail12:17 | 06.12.2021прегледи 2043 коментарикоментари 0


Интервю на г-н Димитър Радев, управител на БНБ, за в. „24 часа“, стр. 1, 15, 16, 6 декември 2021 г.

Димитър Радев, управител на БНБ: България е в добра позиция за
приемане на еврото. БНБ е готова да извърши огромната техническа работа за това

Изпращаме една много трудна година, г-н Радев. Пандемия, рецесия, а у нас за капак и избори след избори, естествено, съпроводени от популизъм и политическо говорене. Банковата система обаче остана здрава. Каква е тайната за това?

Банките посрещнаха добре подготвени кризата, възникнала в резултат на пандемията. Нещо повече, през последните близо две години те допълнително укрепиха своята капиталова и ликвидна позиция.

По последни данни общата капиталова адекватност на сектора възлиза на 22.4%, а отношението на ликвидно покритие е 313.5%. В основата на тези резултати стои консервативната надзорна политика на БНБ, която поставя акцент върху превенцията и поддържането на устойчивостта на системата с оглед на съществуващи или потенциално натрупвани рискове.

Дали все пак не виждате скрити опасности? Предупредихте например за възможен ръст на лошите кредити и обявихте, че повишавате антицикличния буфер от догодина. Това сигнал за наближаващи проблеми ли е или просто превенция, за да не се появят?

Има рискове и те не са скрити. Възможността за увеличаване на лошите кредити е един от тези рискове. Точно поради това взимаме превантивни мерки, които трябва да се разглеждат в контекста на общата цел на макропруденциалната политика на БНБ. А тя е системата да съхранява капиталовата си позиция и ако се налага, да акумулира още резерви.

Тези резерви трябва да подготвят банките да поемат загуби при реализиране на натрупан кредитен риск в банковите баланси, ако това се случи в резултат на проявление на различни рискове в икономическата среда, циклични или дългосрочни.

Брюксел смята, че надуваме имотен балон, ние отричаме. Кой е прав? Налагат ли се временни ограничения при ипотечното кредитиране или сме твърде далеч от подобна мярка, каквато БНБ вече е предприемала и знае как се прави?

Тъй като няма техническа дефиниция, нека използваме "балон" в масовия контекст, в който това понятие се употребява във връзка с предишни кризи на имотния пазар. В този контекст в момента не може да говорим за имотен балон, но има ясно определени тенденции, които, ако не бъдат овладени, могат да доведат до такъв балон.

Ние сме идентифицирали съответните рискове и прилагаме мерки, на този етап насочени само към кредиторите, с които целим да предотвратим тяхното материализиране. Например на последното заседание Управителният съвет на БНБ потвърди буфера за системен риск в размер на 3% за всички банки, приложим за всички експозиции в България. Преди това увеличихме нивото на антицикличния буфер до 1%, в сила от 1 октомври догодина. В средата на този месец ще обявим ново решение на базата на тримесечния преглед на нивото на антицикличния капиталов буфер.

Централните банки ли предизвикаха невижданата инфлация с печатането на пари и цялостната си монетарна политика? Да вметна само, че БНБ е невинна заради завързаните си ръце от валутния борд.

Текущо наблюдаваната инфлация е резултат от многобройни и едновременно действащи фактори. Знаете, че има различни гледни точки. Икономиките преминават през нетипични предизвикателства и се променят. Пандемията допълнително засили очакванията за подкрепящи парични и фискални политики, но покачването на цените е по-дълбок процес, отразяващ движенията на суровините, енергията, работната сила, евентуалните трудности и промени в международни или междуфирмени вериги на производства и доставки.

Каква е прогнозата ви, колко ще продължи инфлационната буря? Въпреки че говорим за вносна инфлация, как може тя да бъде обуздавана, за да не попречи на влизането ни в еврозоната? И може ли?

Това е големият въпрос за инфлацията и нейното прогнозиране – доколко е резултат от преходни или по-дългосрочни структурни фактори, например такива, свързани с цената на труда. В зависимост от развитието на тези определящи фактори анализът ще покаже каква посока и скорост ще добие движението на потребителските цени.

Ситуацията у нас в голяма степен се определя от външната среда и фактори поради високия дял в потреблението на вносните стоки и услуги. Специфики има, но като цяло не би следвало да се очаква България тепърва да започне да провежда политики, които да донесат по-рязък инфлационен диференциал спрямо еврозоната или ЕС. Ние ще отделим специално внимание на този въпрос в нашата следваща макроикономическа прогноза, която ще публикуваме през януари.

Кога ще свърши времето на ниските лихви, което все се отлага? Превръщат ли се банките в трезори, които просто съхраняват парите на хората, вече и срещу такса и с отрицателни лихви или такива, близки до нулата? Този феномен изисква ли промяна в надзорната политика на централните банки?

Лихвените и тарифните политики на банките отразяват пазарните условия и конкурентната позиция на банките. Те произтичат и от ефективността и оптимизацията на разходите. Лихвените проценти и таксите на отделните банки не са предмет на директен административен контрол или надзорна политика.

Това, което може да се каже като рамка за анализ, е, че обръщането на лихвения цикъл ще следва комбинация от промени в икономическите и финансовите условия, както и приспособяването на съответните парични политики.

След като все повече банки отказват да отварят нови спестовни влогове и пренасочват хората към други инвестиционни продукти, извършвани пак от тях или от техните фондове, каква е реакцията на надзора при тези нови функции? Не се ли появяват нови рискове с това навлизане в сферата на инвестициите?

Банковият надзор има за цел поддържане на стабилността на банковата система и защитата на вложителите, не на инвеститорите в различни финансови продукти. Когато клиентите на банките вземат решение да пренасочат средства към относително по-доходоносни, но по-рискови експозиции, те следва да съобразят границата, отвъд която от вложители са се превърнали в инвеститори.

Защо законът "Магнитски" предизвика такъв смут у нас, че чак имаше парламентарна комисия по този повод? И защо БНБ получи обвинения, че предизвикала "гражданска смърт"? Какво всъщност направи БНБ и защо, нека изясним този останал висящ въпрос.

Действията и на БНБ, и на самите банки в България след оповестяването на списъка "Магнитски" бяха насочени към прилагането на съществуващата българска правна рамка –нито повече, нито по-малко. В някои случаи банки бяха наложили ограничения за операции на лица от списъка на други основания, преди изобщо санкциите по "Магнитски" да бъдат обявени.

Казусът се оказа нееднозначен. От една страна, банките могат да понесат реални репутационни или финансови щети, тъй като финансовите институции, които поддържат доларови сметки и извършват разплащания в долари, по дефиниция са обект на този санкционен режим, а от друга страна, беше ясно, че "Магнитски" няма пряко правно действие в България. Ето защо БНБ от самото начало призовава за намиране на стабилно законодателно решение как у нас да бъдат прилагани подобни санкции от трети държави.

Сега нормализирането на парламентарния цикъл може да стимулира работата и в тази посока. Важен нюанс обаче трябва да бъде също постигането на съответствие с общоевропейското право и приложимост на ниво ЕС.

Веднъж на две години, а дори и всяка година, у нас се случват покупки и сливания на банки. Вървим ли към предречения от експерти пазар, на който има 2-3 гиганта и няколко малки бутикови трезора? И по-важното – не се ли създават банкови монополи, които нямат интерес от конкуренция помежду си и това е в ущърб на клиентите им?

Само преди няколко седмици беше обявена най-голямата като размер и цена сделка за придобиване на нашия банков пазар. Това е добър знак както за състоянието на сектора, така и за перспективите пред неговото развитие.

От законова и процедурна гледна точка всяка подобна сделка на консолидация задължително преминава през оценка на конкурентната среда и ефекти. Но защитата на клиентите преди всичко почива на солидна пазарна логика и аргументи, свързани с подобряване на самите кредитни институции.

Консолидацията в сектора е естествен процес, движен от съображения за оптимизация на разходите и повишаване на общата ефективност на банките. Поради това клиентите следва да бъдат облагодетелствани, ако в резултат от сливания и окрупнявания на собствеността на пазара продължават да функционират по-стабилни и по-конкурентни институции.

2024 г. наближава, с което и поставеният срок България да приеме еврото. Пандемията и кризата заплашват ли пътната ни карта?

Не трябва да забравяме, че въпреки всички политически турбуленции ние все още се намираме в много добра изходна позиция за еврото, включително по отношение на фискалните критерии, и все още до голяма степен може да контролираме процеса.

Ще бъде историческа грешка, ако проявим колебание и загубим този контрол или ако допуснем пробив в управлението на публичните финанси.

Това, от което се нуждаем в момента, са решителни действия на политическия фронт, подобно на тези, които вече предприе Хърватия. От своя страна БНБ е напълно готова да извърши огромната по обем техническа работа, свързана с приемането на еврото.

Вече няколко месеца вие сте с изтекъл мандат, а парламентът все не стига до избора на нов екип. Да ви попитам най-напред, ако получите покана, вие ще се кандидатирате ли за втори мандат? Ако нямате намерение, какъв важен съвет ще дадете на наследника си?

Когато процесът за избор получи развитие, ще обявя публично моята позиция.

Какво ще пожелаете на банкерите за традиционния им празник?

Най-сърдечно ги поздравявам за постигнатите отлични резултати през трудната и сложна 2021 г. и им пожелавам здраве и нови успехи.

А на техните клиенти?

Здраве с уверението, че всички български банки са добри за техните пари.


Тагове: БНБ, евро
 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg