Битката срещу данъчните убежища

Икономическата криза накара данъчните власти да засилят строгостта и бдителността си, при което бяха засечени данъчни измамници и схеми за заобикаляне на данъчните закони, процъфтявали години наред. Изостри се вниманието към данъчните убежища, даващи възможност да не се плащат данъци. Заради тази практика коректните данъкоплатци плащаха по-високи данъци, отбеляза  генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Анхел Гурия, цитиран от германския в. "Ханделсблат" в края на август.  
Няма точна и изчерпателна дефиниция за това явление, но ОИСР използва няколко критерия, според които определя една страна като "данъчен рай". Първо, липса или символично ниски данъци върху приходите. Второ, липса на ефективна обмяна на
информация, трето, липса на прозрачност в дейността на законодателството, правото или администрацията, и четвърто  -  липса на реално извършвана дейност чрез фирми-паравани.
Банковата тайна сама по себе си не е достатъчна, за да бъде определена една страна или юрисдикция като данъчен рай, както подчертават експерти от Австрия. Има разлика между укриване на данъци и данъчно престъпление, настояват швейцарски експерти.
Страните данъчни убежища не са виновни за икономическата криза, оправдават се други. Вероятно е така. Фактите обаче сочат, че данъчните убежища допринесоха за мащаба на кризата, давайки възможност за натрупване на планини от "токсични активи", които са извън контрола на финансовите власти.

 Банковата тайна засилва корупцията       
   
Банковата тайна е фактор за увеличаване на корупцията, предлагайки начини за пране на пари, а годишно държавите губят огромни суми от данъци върху приходите, които "потъват" в данъчните убежища. Според изследване на международната консултантска компания Бостън кънсълтинг груп (Boston Consulting Group) в офшорни банкови центрове са вложени около 7,3 трилиона долара.
Според данни, събрани от офиса на сенатор Карл Левин, загубите на САЩ от офшорни данъчни престъпления са близо 30-40 млрд. долара от изгубени корпоративни данъци и 40-70 млрд. долара от данъци върху доходи на физически лица. Сметки, направени от френското правителство, сочат, че хазната губи 30 до 40 млрд. евро (40,53 млрд. долара) годишно. Европейският съюз пък оценява данъчните измами на 200 млрд. евро годишно или 2 процента от брутния вътрешен продукт на съюза.
ОИСР води борба срещу данъчните убежища от 1996 година, но едва след втората половина на 2008 година, когато усилията на организацията бяха подкрепени решително от Г-20, спокойствието в "рая" бе нарушено. В разгара на кризата, на фона на големите банкови фалити, срива на световните борси и стремителното поевтиняване на петрола, лидерите на страните с най-силно развита и най-бързо развиваща се икономика, заплашвайки със санкции, положиха усилия да прекратят потъването на огромни суми в данъчните убежища.
На 21 октомври 2008 г. по настояване на Германия и Франция в Париж се проведе среща на 18 страни членки на ОИСР, които решиха да бъде съставен нов "черен списък" на данъчните убежища, който да актуализира варианта му от 2000 година, когато организацията посочи над 40 страни и юрисдикции като "данъчни убежища". До
2007 г. повечето от тях се ангажираха да въведат стандартите за прозрачност и ефективна обмяна на информация и бяха извадени от списъка.
Срещата в Париж бе бойкотирана от Люксембург, Австрия и Швейцария, които също членуват в ОИСР, но икономиките им извличат огромна полза от статута на място, където богатите могат да укрият парите си.
Месец по-късно решението бе подкрепено от Г-20 на срещата на върха във Вашингтон, на която бе направен опит да се постигне световен консенсус за действията, необходими за преодоляване на кризата.
Лидерите на Г-20 се зарекоха да "насърчават обмяната на информация за юрисдикциите, които престои да приемат международните стандарти за банковата тайна и прозрачността. Трябва да се обърне сериозно внимание на проблема с липсата на прозрачност и неспазването на изискванията за размяна на данъчна информация", бе посочено в заключителните документи на срещата.
На ОИСР бе възложена задачата до следващата среща на върха на Г-20, насрочена за 2 април в Лондон, да изготви "черен списък" на данъчните убежища.
Австрия и Швейцария се противопоставиха на идеята за нов списък, подчертавайки, че банковата тайна е важен принцип, от който обаче, както посочи австрийският министър на външните работи Урсула Пласник, "при определени условия изключенията са оправдани". В началото на февруари 2009 година Швейцария прояви добра воля, когато кантонът Цюрих отмени данъчните облекчения за чуждестранни милионери. Президентът на страната Ханс-Рудолф Мерц отново заяви, че страната ще се придържа към традицията на банковата тайна. Въпреки това първият пробив в "омертата" на
банкерите стана факт. Водещата швейцарска банка Ю Би Ес (UBS) разкри пред американските власти имената на 250 души, които са се опитвали да укрият доходите си. Няколко седмици по-късно Мерц, който е и министър на финансите на Швейцария, призна, че страната все пак "може би ще бъде принудена да направи някои отстъпки", докато натискът от Париж и Берлин ставаше все по-силен.
На 11 март ОИСР обяви, че е включила Австрия, Швейцария, Люксембург, Сингапур и Хонконг в "черния списък" от около 30 страни, в който вече бяха Монако, Андора и Лихтенщайн. Още на следващия ден Лихтенщайн призна стандартите, а Андора обяви, че до ноември 2009 година ще отмени банковата тайна. Белгия се присъедини към тях, обещавайки да въведе система за обмен на информация с другите страни членки на ЕС за данъчното облагане. Същия ден Германия и Франция призоваха настоятелно да бъде
създаден ефикасен механизъм за санкции срещу данъчните убежища въпреки призива на председателя на еврогрупата (и премиер на Люксембург) Жан-Клод Юнкер ЕС да подкрепи страните, спазващи строга банкова тайна. "Банковата тайна не е синоним да данъчен рай", подчерта Юнкер, цитиран от ДПА.
На 13 март, петък, Лихтенщайн започна преговори с Германия за смекчаване на правилата за поверителността на банковата информация, обявявайки, че след това ще започне преговори и с Великобритания, а по-късно - и с други страни. Швейцария също
прие стандартите на ОИСР, съгласявайки се да предоставя на следователи достъп до банковите сметки, не само в случаи на данъчни измами, но и при подозрения за укриване на данъци. Люксембург също прие да обменя банкова информация, а Австрия с голяма неохота заяви, че, "когато има подозрение", ще предоставя информация за банковите сметки на чуждестранни регулаторни органи, без обаче да променя вътрешното си законодателство за банковата тайна. Нещо, което все пак направи през есента на 2009 година.
Въпреки постигнатия напредък министрите на финансите на Г-20 поеха ангажимента да наложат строги ограничителни мерки върху данъчните убежища. Германският финансов министър Пеер Щайнбрюк приветства промяната в позицията на Великобритания и САЩ, отбелязвайки, че две години по-рано подобно единодушно решение не би било възможно заради ограниченията, които би наложило в
дейността на  финансовите пазари в Лондон и Ню Йорк. Заради категоричната си позиция по този въпрос и цветистия си език Щайнбрюк се озова в центъра на международен скандал, в който добрият тон и дипломатическият език бяха забравени. Германският финансов министър окачестви Швейцария и нейното упорито нежелание да се откаже от вековната традиция на строгата банкова тайна като "див запад". Швейцарците пък отговориха с обвинения в "гестаповщина" и методи от времето на Третия райх.
Няколко дни по-късно Мирек Тополанек, премиерът на Чехия, която тогава бе ротационен председател на ЕС, призова да се  успокоят страстите, и заяви, че ОИСР е извадила Австрия, Люксембург и Швейцария от "черния списък", след като страните са поели ангажимент да въведат международните стандарти.
В навечерието на срещата на Г-20 в Лондон, която трябваше да потърси пътища за излизане от кризата и начини за предотвратяване на кризисните явления в бъдеще, за Европа контролът върху спекулативните фондове и данъчните убежища изглежда бе една от основните задачи, докато според САЩ най-неотложните действия трябваше да бъдат насочени към стимулиране на икономическия растеж.
   
Разнообразяване в палитрата на списъците на ОИСР на  данъчните убежища

В крайна сметка на 2 април ОИСР, която следи данъчните практики в 84 страни и юрисдикции, обяви не един, а три списъка - "черен", в който бяха включени държави, които никога не са се ангажирали с международните норми, "сив", обхващащ 38 държави, които са се ангажирали да зачитат правилата на ОИСР, но не ги прилагат в нужната степен, и "бял" - държавите, които в значителна степен прилагат международните предписания.
Силно изненадани от това развитие останаха четирите страни, поставени в "черния списък" - Уругвай, Коста Рика, Малайзия и Филипините. Само няколко дни по-късно  - на 7 април - четирите страни изчистиха репутацията си, след като Гурия обяви, че те изцяло са се ангажирали да участват в обмена на данъчни сведения и в "черния списък"  вече няма нито една държава.
Страните от "сивия списък" реагираха различно на решението на ОИСР - от задоволството на Монако и Австрия, че не са в "черния списък" до "неразбирането" на Люксембург и "изключителното огорчение" на Швейцария, която в недоволството си дори замрази фондове, предназначени за организацията.
За да извади определена страна и от "сивия списък", ОИСР постави като условие подписването на минимум 12 двустранни споразумения по двойното данъчно облагане и обмена на информация, насочени към борбата с данъчни престъпления и отговарящи на стандартите - обмяна на информация при запитване, липса на ограничения в обмяната на информация заради банкова тайна или изисквания за местни данъчни интереси, наличност на надеждна информация и правомощия тя да бъде получена, уважение към правата на данъкоплатците, строга поверителност на предоставяната информация.
Повечето страни вече бяха сключили подобни споразумения, чийто брой обаче или не бе достатъчен, или съдържанието им не отговаряше на стандартите. През периода от април до 24 септември, когато бе насрочена следващата среща на Г-20, процесът по сключване на споразумения се ускори, а редица страни преминаха от "сивия" в "белия" списък.
На 8 юли от "сивия списък" бе изваден Люксембург, на 27 юли - Белгия и до края на август единствената страна членка на ЕС в списъка остана Австрия, която обаче на 23 септември също бе включена в "белия списък". Поредицата продължи с Монако (24
септември), Швейцария (24 септември), Лихтещайн (11 ноември) и Сингапур (13 ноември).
Така от ноември 2008 г. бяха сключени над 120 двустранни споразумения според изискванията на ОИСР, а от 38 броят на страните в "сивия списък" силно намаля, като от него бяха извадени най-широко обсъжданите и влиятелни юрисдикции.
На срещата в Питсбърг лидерите на Г-20 се поздравиха с постигнатите "забележителни резултати" в тази сфера и определиха срок до март 2010 година за отстраняване на всички незаконни практики, след което могат да бъдат "предприемани ответни мерки срещу данъчните убежища". До февруари 2010 година трябва да бъде изготвен списък на "юрисдикциите с висок риск", предлагащи възможност за пране на пари и финансиране на тероризма.
Разрушаването на системата на данъчните убежища, което се активизира с финансовата и икономическа криза, все още не е приключило. Остават неизяснени множество въпроси, които хвърлят сянка на съмнение върху пълнотата на постигнатите резултати.
Можем само да се надяваме, че сега, когато световната икономика постепенно започна да преодолява кризата, положителният начален тласък няма да отслабне и битката срещу данъчните убежища ще бъде доведена до край. /БТА/