БЕХ трупа газови резерви в „Чирен”

Таня Иванова
Нова газова криза ще намери България отново неподготвена за алтернативни доставки. Опасността вече е реална и това става ясно от изявлението на руския премиер Владимир Путин, че сложните отношения с Украйна може да поставят европейските потребители пред поредно изпитание. Украйна вероятно изпитва затруднения при изплащането на доставките на руски газ, посочва Путин. По негови думи Европейският съюз засега не е предоставил на Украйна обещаната финансова помощ за осигуряване на непрекъснати доставки на руски газ за Западна Европа.
Паленето на свещи и молитвите да не се случват лоши неща не са инструмент за управление на риска, казва зам.-изпълнителният директор на "Овергаз инк" Светослав Иванов. Според него страната трябва да е готова да се справи с всеки възникнал проблем при евентуално прекъсване на доставките на природен газ. Дали обаче Българският енергиен холдинг (БЕХ) вече има обеца на ухото от януарския газов сценарий?

Българските газови запаси

Засега действията на дружеството са свързани най-вече с натрупване на запаси в хранилището "Чирен" и с предприемане на действия за гарантиране на алтернативни доставки, коментират от централата.
Нагнетени са количества природен газ в хранилището "Чирен", осигурени са и възможности за доставки на газ от Гърция и Турция. Подписано е Споразумение между "Булгаргаз" ЕАД и Public Gas Corporation DEPA S. A. за доставка на природен газ в случай на нужда.
Турската страна също е потвърдила техническа възможност за реверсивна доставка към България. Постигнато е принципно съгласие между "Булгаргаз" ЕАД и турската компания "BOTAS" за осъществяване на доставки на природен газ от Турция за България по съществуващата транзитна мрежа в случай на необходимост.
Запасите от търговски природен газ в хранилището в "Чирен" дават възможност да се разчита на над 600 млн. куб. м. Дневно е възможно добиването на около 4.2 млн. куб. м, което означава, че в хранилището има синьо гориво за минимум 150 дни. Тези количества заедно с възможните доставки от Турция и Гърция гарантират, че дори при пълно преустановяване на доставките на природен газ от Русия, е възможно покриването на около 70 % от потреблението в страната, уверяват от газовия холдинг. Същевременно част топлофикационните дружества, които са и сред най-големите консуматори, са в състояние да преминат и да ползват алтернативни горива като мазут например. Затова от БЕХ смятат, че при възникване на евентуална криза с доставките на руски природен газ тя няма да бъде усетена от потребителите в страната.

Връзка с Гърция и Румъния

Изграждането на двете междусистемни газови връзки с Гърция и Румъния е част от политиката за диверсификация на доставките на природен газ за нуждите на страната ни и за региона. За съжаление и до момента особен напредък в реализацията не бе постигнат. Проектът за газова междусистемна връзка Гърция-България (Комотини - Димитровград - Стара Загора) предвижда свързване на българската газопреносна система с гръцката, а и с газопровода Турция-Гърция-Италия. Времевият график на проекта предвижда през 2010 г. да бъде осъществено проектирането на съоръжението. Очаква се в края на декември 2010-а да започне работата по договора за възлагане на доставките.
Междусистемната връзка Русе-Гюргево е в по-напреднал стадий. Тя ще свърже румънската и българската газопреносни системи, като по този начин ще бъде повишена сигурността на доставките чрез диверсификация на източниците и маршрутите на газовите доставки. Ще бъде осигурена връзката на българската газопреносна система с общия газов пазар на ЕС посредством изгражданата в момента междусистемна връзка Унгария-Румъния (Арад-Сегед). Ще се създадат възможности за постигане на регионален механизъм за съвместна реакция при кризи в доставките, тъй като Румъния разполага със собствено производство на природен газ и няколко газохранилища. За тази цел проектът предвижда възможност за реверсивно подаване на природен газ.
Заложеният времеви график на проекта предвижда работите по реализацията му да бъдат завършени до юни 2010 г. След този период ще започне изпълнените на дейностите по доставката на материали, оборудване и същинско строителство на обекта.
Отчитайки значението на двата проекта БЕХ ЕАД и "Булгартрансгаз" са кандидатствали пред ЕК за съфинансиране в рамките на Европейската енергийна програма. Средствата от ЕС ще използват за дейностите по проектиране, доставка на тръби и друго оборудване, както и за самото строителство.
"Междусистемните връзки гарантират сигурност за потребителите. Те заедно с новите газопроводи предполагат още по-голяма конкуренция в доставките. И колкото повече са източници на газ към България, толкова по-бързо газификацията ще се развива", уверява Светослав Иванов от "Овергаз инк".

Хранилище в Галата

Изграждането на второ хранилище за природен газ на територията на страната ни е проект с голяма важност, който би донесъл редица ползи, твърдят от БЕХ. Идеята, шумно прокламирана по време на януарската газова криза, се препъна в множеството интереси и в мудността на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. "По-сериозното обсъждане за възможността за изграждане на хранилище "Галата" би могло да бъде проведено след като бъде налице реална възможност за реализация на проекта. Правителството в лицето на Министерството на икономиката, трябва да вземе решение за бъдещите действия в "Галата". На базата на това решение може да бъде дискутирана възможността за изграждането на хранилището", посочват от БЕХ.
Засега няма никакъв светъл лъч, че скоро ще имаме газохранилище в Галата. Там възелът, който трябва да се разсече, е следният: През май 2001 британската компания Мелроуз Рисорсиз е сключила с МИЕТ 25-годишен концесионен договор за добив на природен газ. Твърди се, че от януари насам добивът вече е преустановен. Компанията искаше да го превърне в хранилище, но концесията не дава подобни права. Съхранението на природен газ може да става след получаване на съответен лиценз от ДКЕВР. За целта обаче Министерството на икономиката трябва да поиска прекратяване на концесията. Договорът дава възможност за това. От Мелроуз Рисорсиз отказаха какъвто и да е коментар по случая. Овъргаз инк и БЕХ също заявиха намерения да изградят модерно хранилище в Галата. Енергийният министър все още не е предприел полезен ход в тази посока.
Ако имахме две хранилища, ситуацията щеше да е по-различна. С природен газ от Галата са покривани не повече от 10-15% от годишното потребление в страната, като става дума за не повече от 350 млн. куб. м газ. Структурата на продажбите показва, че основната част е за конкретни индустриални потребители.

Разширението на "Чирен"

През януари т.г. се родиха и добрите намерения за разширяване на газохранилището в Чирен. Но у нас сериозните проблеми бързо се забравят. Затова не е учудващо, че за разширението се напредва с бавно темпо: На 19 май т.г. след проведена тръжна процедура по Закона за обществените поръчки е сключен договор между "Булгартрансгаз" ЕАД и Moravske Naftove Doly за изпълнението на технологичния проект, който е първата стъпка от реализацията на инвестиционния проект за разширяване и модернизация на хранилището. Технологичният проект трябва да бъде завършен през февруари 2010 г. До края на 2010-а се очаква да бъде изготвен работния проект за "Чирен" и строителните дейности по модернизацията и разширението да започнат в началото на 2011 г. Продължителността на строителните работи ще е около три години.
БЕХ е провел и разговори с Европейската банка за възстановяване и развитие, целта на които е да бъдат обсъдени възможностите за получаване на финансиране по проекта. ЕБВР изразила принципен интерес и готовност за предоставяне на такова финансиране.
Ползите от изпълнението на проекта ще са многостранни. На първо място разширението ще даде възможност за гарантиране на доставките и респективно за компенсиране на намалени или напълно спрени доставки към газоразпределителната система на България. Модернизацията на съоръжението се налага и от необходимостта от допълнителен капацитет във връзка с приоритетните проекти - "Южен поток", "Набуко" и междусистемните връзки България - Румъния и България - Гърция. Засега обаче всичко е все в бъдеще време.

Енергоемкостта в България

Българската икономика е между 5 и 7 пъти по-енергоемка отколкото в страните от ЕС. Голяма част от енергията се губи, още преди да е достигнала до потребителя - при преноса губим 65% от енергията, а в ЕС съотношението е обратно. Но синьото гориво заема едва 11% в потреблението на енергоносители у нас, при средно ниво 23-24% в страните от ЕС . В България обаче газовата инфраструктура остава проекция в бъдещето, защото преносната мрежа е 25 пъти по-слабо развита, отколкото в страните от ЕС. От 264 общини битовото газоснабдяване е развито само в 60.
Ако газ се продаваше само на индустриални потребители, рискът за търговците щеше да е по-голям. Защото заради икономическата криза днес много от газопроводите не са натоварени, а битовите потребители имат относително постоянна консумация.
Проучванията на "Овергаз инк" сочат, че в големите градове у нас близо 40% от населението ползва електричество за отопление, останалите разчитат на ТЕЦ и на газ. Чрез използването на синьо гориво обаче се намаляват разходите за енергия и западният опит е доказателство за това. Ако постигнем средното ниво на газификация за страните от ЕС, ще намалим с 8% използването на енергия в страната. Освен това по-малко ще се замърсява околната среда. Ето защо трябва да се направи програма за развитие на газопреносната мрежа, казват от "Овергаз инк".