Бели вина от Алто Адидже и Фриули

Ясен Захариев, DiVino.bg
За повечето хора в България понятието италианско вино се възприема твърде еднозначно – вино, което идва от Италия, като представата за последната често пъти се изчерпва с образа на висока обувка с ток, метната в Средиземно море.
Италия обаче е нещо много повече и вече изпревари Франция в производството на вино. Само този факт е вече достатъчен, за да ни наведе на мисълта за многообразието от различни сортове и стилове, които се крият под нищо не казващия етикет Италия. Ако продължим да дълбаем в тази посока, ще открием също, че често пъти виното идва от толкова специфични райони, че дори това най-общо определение италианско не стои съвсем на място.
Алто Адидже, Южен Тирол или Автономна провинция Болцано или Бозен (все тая, за едно и също нещо става въпрос) е малко парче земя, седем пъти по-малко от България, което е отличен пример за шокиращо разнообразие и нееднозначност. Уж е част от Италия, но в същото време е автономна провинция, която се радва на завидна финансова, езикова и културна независимост. В нея се говорят три езика: предимно немски, след това италиански и най-малко ладин, който е форма на реторомански. Културното многообразие на района е следствие от вековна, завъртяна, оплетена в интриги и противоречиви интереси история. Интересното е, че в това многообразие има баланс и различните групи не намират за нужно да се мразят и бият помежду си. Този баланс ще открием и във виното по отношение на неговите различни аромати и вкусове. Горе-долу по същия начин стоят нещата и с областта Фриули-Венеция Джулия, която е пак част от северна Италия. Отново става дума за автономна провинция, отново за особен статут, заплетена история, различни езици (тук вече имаме и словенски) и т.н. Вероятно описваната картина изглежда кошмарно за любителите на простите неща в живота. Време е за вино, с помощта на което да преглътнем по-лесно простата истина, че светът е кошмарно сложен. Който не може да осъзнае тази истина, е магаре.
Вината, които дегустирахме от тези два района трудно се поддават на обща характеристика. След казаното по-горе, това съвсем не би трябвало да ни изненадва. Вината на Vie di Romans от района на Фриули ми направиха впечатление с изразителната си пикантност – особено при Vie di Romans Piere Sauvignon Blanc 2009. Шардонето от същата изба пък показа забележителна структура с потенциал за отлежаване. От района на Алто Адидже трябва да се отбележат совиньонът на Cantina Terlano и шардонето на Alois Lageder. И в двете се забелязва минерален тон в носа. И в двете е постигнат чудесен баланс между най-различни аромати и вкусове, което е пример за това, как във виното се отразява културата. При тези вина в балканската ми кратуна някак ненадейно се появи мотото на Европа: In varietate concordia! (Единство в многообразието!).
Ето и самите вина в дегустацията, в която този път взеха участие Ефросия Благоева, Цветанка Делчева, Юлия Костадинова, Яна Петкова, Емил Коралов и Ясен Захариев: