Безработица: Порочният кръг на числата

Венцеслав Живков*
Непрекъснатите спорове за броя на безработните в страната има логично обяснение. Разминаването в изчисляването на процента на безработицата у нас идва от факта, че Агенцията по заетостта отчита само на базата на регистрираните безработни лица в бюрата по труда. В същото време обаче не всички останали без работа, се регистрират там. Зад това стоят конкретни практики, при това зашеметяващо порочни и дори незаконни. Практиката на заблуждаване на националната, а от там и на европейската статистика, оказва се е повсеместна.
Когато регистриран безработен реши да прекрати регистрацията си по собствено желание, тя в не малко случаи се прекратява, като в документите се посочва, че въпросното лице е „започнало работа с посредничеството на бюрото по труда”!
Порочният механизъм е следният: лицето попълва заявление, в което посочва трите си имена, ЕГН и подчертава в бланката изречението: “Желая да ми бъде прекратена регистрацията”. Там обаче не е посочено, че той “желае” същата да бъде прекратена, все едно е започнал работа. След това служителят на бюрото по труда предоставя регистрационната карта на лицето и то си тръгва от бюрото с убеждението, че няма регистрация там. Това е така, но се оказва, че за статистиката той е започнал работа, при това с посредничеството на бюрото по труда!
Как се случва това?
Служителят издава решение, след като лицето вече е напуснало институцията, на което е записано, че въпросният човек е „започнал работа с посредничеството на бюрото по труда“, защото същото бюро трябва да предостави определени бройки на започнали работа лица пред Дирекция “Регионална служба по заетостта. Тя, от своя страна, предоставя данни на Агенцията по заетостта, която, на свой ред, предоставя заблуждаващата информация на Министерството на труда и социалната политика и то я препраща към НСИ- Националният статистически институт, който официално “лъже” европейската статистика.
Порочната схема работи, не защото работещите в бюрата по труда експерти и специалисти са “зли гении”. Те на практика нямат никакъв интерес от подобни действия, но Агенцията по заетостта неофициално задължава бюрата по труда да предоставят ежемесечни и ежегодни квоти със започнали работа лица, от където официалната безработица намалява изкуствено. На практика служителите са принудени да извършват криминални престъпления, като изготвят документи с невярно съдържание.
От тези действия страдат преди всичко безработните, които не намаляват, а напротив, увеличават се непрекъснато, въпреки усилията на Агенцията по заетостта да прикрие този факт и свръх мелодраматичните напъни на социалния министър да се изкара “по-католик от папата”…!