Бездомниците: проучване + факти

Бездомните или т.нар. „градски номади” не искат помощи, а работа и жилище, макар че обществото смята, че желаят тъкмо обратното – помощи, а не шанс за нормален живот. Това показва проучване на сдружение „Градски номади”. Повечето хора в това положение са мъже (66%), християни (96%) и самоопределящи се като българи (82%). За сравнение ромите без покрив са едва 14%. В голямата си част бездомните са над 50-годишни, възраст, която е сред най-уязвимите и под специалните грижи и мерки на Агенцията по заетостта. Разведен, вдовец или изобщо без семейство, това допълва профила на съвременния градски номад. Освен това номадът е със средно (48%) и висше образование (24%), а цели 74% могат да извършнат квалифициран труд.
Самоопределят се като бездомни и безработни, но повечето не просят, а непрекъснато търсят работа. Най-често изкарват пари от рециклиране, но допълнително продават цветя, чистят или се хващат като общи работници. Доходите им на ден варират от 5 лева (34%) до над 10 лева (14%). Изкараните пари влагат основно за храна (56%) и по-рядко за цигари и алкохол. Въртят се в омагьосан кръг – често липсата на хигиена и видът им отблъскват евентуални работодатели. Имат нужда да си стъпят на краката – да разполагат с жилище (56%) и работа (46%), но очевидно липсва адекватна държавна политика спрямо тази част от българското общество, чийто брой засега остава неизвестен.