Банково цунами тръгва от еврозоната?

Робърт Пестън, BBC

Никога не съм срещал Тим Гайтнър, министърът на финансите на САЩ. Но съм убеден, че той със сигурност се изкушава да коментира европейските финансови министри и централни банкери, преди и сега. Това отбелязва икономическият редактор на BBC Робърт Пестън в блога на медията.
Причината е, че много или малко финансистите от Европа са склонни да обвиняват разхищенията на американските финансови институции за банковите кризи от 2007 и 2008 - и в същото време традиционно възхваляват предполагаемата предпазливост на европейските банки.
Определено е вярно, че банки като Lehman, Merrill, Bear Stearns, Citi и AIG бяха безпричинно невнимателни в добрите години.
Трябва, също така да се подчертае, че те бяха принудени да повишат запасите си от нов капитал - и американският Конгрес е на път да приеме ново законодателство, което да наложи забрана на спекулативните дейности в банките, отбелязва Пестън.

Къде е грешната линия в световната банкова система днес? Тя преминава през сърцето на еврозоната.

Големите европейски банки държат по-малко капитал в сравнение със заемите и инвестициите си, отколкото американските им партньори, което означава, че са по- малко защитени срещу загуби.
И те със сигурност са по-зависими от финансирането на непостоянните и несигурни пазари на едро. В този смисъл много от най-големите европейски банки изглеждат по- слаби и по-уязвими от американските.
Когато става въпрос за слабост, говоря общо за континенталните банки: британските банки, например, са направили същите необмислени залози като американските.
Разбира се, нямаше да има значение, че европейските банки притежават сравнително по-малък капитал и са по-малко ангажирани с дългосрочното финансиране, ако постигат задоволителни резултати.
Но, ако мислите, че ще е прекрасно в европейската градина през тази година, то сигурно спите.
Точно, както американските и британските банки, европейските институции са поддържали разгула на кредитирането в годините на разцвет. Голямата им грешка беше, че подпомагаха кредитните разходи на правителствата в държави като Гърция, Португалия, Испания и Ирландия, и че формираха дълг, който източи балона на пазара на недвижимите имоти в Испания, Ирландия и Великобритания.
И ако, както много анализатори смятат, десетки милиарди евро ( и дори повече) от заемите на правителствата и в сферата на недвижимите имоти ще трябва да бъдат отписани, то тогава европейските банки ще трябва да се обърнат към правителствата си за подкрепа.
Подчертавам, че данните, които излагам за позициите на банките и пренатоварените им кредитополучатели, не са нито детайлни, нито изчерпателни. В този смисъл загубите, които се очертават, могат да бъдат, както по-малки, така и по-големи от изложените.
Това следва от добрата регулаторна политика, която се надява на най-доброто, но се подготвя за най-лошото.
И това, което усложнява подготовката е, че някои правителства от еврозоната, чиито банки могат да попаднат в полето на загрижеността, вече са били споменавани като такива, отпускали прекалено много кредити.

И ако има втора банкова криза с епицентър в Европа, изниква въпросът дали националните хазни ще имат нужните ресурси за евентуално спасяване?

Така стигаме до там, откъдето тръгнахме, г-н Гайтнър има основателен интерес да проучи европейските финансови министри и централни банкери във връзка с това какви загуби за банките предвиждат и как се застраховат срещу това. Тъй като, ако перифразираме старото клише за пазарите, ако Европа настине, останалият свят може да се наложи да й осигурява лекарства.