EUR 1.9558
USD 1.8349
CHF 1.8970
GBP 2.3069
CNY 2.7605
you tube
mobile version

Банките увеличиха активите си с 4,2 млрд. лв.

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Банките увеличиха активите си с 4,2 млрд. лв.

mail09:15 | 27.01.2022прегледи 852 коментарикоментари 0


През третото тримесечие на 2021 г. активите на банковата система нараснаха с 4,2 млрд. лв. (3,3 на сто) до 132.7 млрд. лв. в края на септември, отчита Българската народна банка в тримесечия си бюлетин "Банките в България".

Размерът на активите на банковата система, отнесен към БВП, в края на септември възлезе на 103,5 на сто (при 104,4 на сто в края на юни).
Спрямо края на юни размерът на брутните кредити и аванси се увеличава с 1,8 млрд. лв. (2,2 на сто) до 83,9 млрд. лв. Намаление е било отчетено при вземанията от кредитни институции (с 367 млн. лв., 3,5 на сто) до 10.2 млрд. лв.

Брутният кредитен портфейл на банковата система е нараснал с 2,2 млрд. лв. (3,1 на сто) до 73,7 млрд. лв. в края на септември. Основен принос за това е имало увеличението на кредитите за домакинства (с 1,0 млрд. лв., 3,8 на сто) и нефинансови предприятия (с 979 млн. лв., 2,6 на сто). Растеж е имало и при вземанията от други финансови предприятия (със 174 млн. лв., 3,5 на сто), а тези от сектор "държавно управление" са намалели (с 13 млн. лв., 1,4 на сто).

През тримесечието в структурата на кредитите и авансите по резидентност не са настъпили съществени изменения и в края на септември делът на резидентите е бил 86,2 на сто, а този на нерезиденти - 13,8 на сто.

Във валутната структура на кредитите и авансите делът на вземанията в левове е нараснал до 59,6 на сто за сметка на намалението на този в евро - до 36,8 на сто (при съответно 58,7 на сто и 37,7 на сто в края на юни). Делът на кредитите и авансите в други валути се е запазил - 3,6 на сто в края на септември.

През третото тримесечие депозитите в банковата система са се увеличили с 3,9 млрд. лв. (3,6 на сто) до 113.3 млрд. лв. За този ръст заслуга имат депозитите на нефинансовите предприятия (с 2,4 млрд. лв., 7,7 на сто).

Нарастване има и при депозитите на домакинствата (с 665 млн. лв., 1,0 на сто), на другите финансови предприятия (с 648 млн. лв., 16,8 на сто) и на кредитните институции (с 382 млн. лв., 8,2 на сто). Намаление има при депозитите на сектор "държавно управление" (с 234 млн. лв., 6,5 на сто).

През третото тримесечие на 2021 г. банковата система осъществяваше дейността си в условията на подобрение на икономическата среда, свързано с динамиката на крайното потребление, пише в бюлетина.

В краткосрочен план засилването на кредитната активност оказва благоприятен ефект върху финансовия резултат на банковия сектор. Независимо от това продължителното запазване на текущите темпове на кредитен растеж създава предпоставки за увеличение на задлъжнялостта, което може да се отрази негативно върху способността на кредитополучателите да обслужват задълженията си и да доведе до нарастване на необслужваните кредити и обезценките при потенциално влошаване на икономическата среда, посочват анализаторите на БНБ.

Тенденцията към намаление на необслужваните кредити се запазва, макар и с по-бавни темпове. Предвид на това, че към края на третото тримесечие частният кредитен мораториум , свързан с ковид кризата е изтекъл за значителна част (87 на сто) от попадналите в обхвата му кредити, потенциален спад на икономическата активност може да доведе до влошаване на качеството на кредитния портфейл. При кредитите с изтекъл мораториум делът на необслужваните е по-висок от този при общите кредити и аванси, отичат Централната банка .

Високата кредитна активност в сегмента на жилищните кредити на фона на повишение на цените на жилищата и засилената конкуренция между кредитните институции налага специално внимание по отношение на рисковете, свързани с пазара на недвижими имоти, посочват от БНБ. Поддържането на капиталови буфери е от съществено значение за укрепването на устойчивостта на кредитните институции и смекчаването на ефектите от потенциална реализация на циклични и структурни рискове за банковия сектор.

През септември 2021 г. Управителният съвет на БНБ увеличи нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1,0 на сто в сила от 1 октомври 2022 г., като за периода до края на третото тримесечие на 2022 г. равнището на буфера остава на ниво от 0,5 на сто. Текущата политика на банките за поддържане на активността в сегментите на жилищното строителство и на кредитите, обезпечени с търговско недвижимо имущество, налага продължаване на проактивната позиция за засилване на устойчивостта на банковата система. Това мотивира взетото през декември 2021 г. решение на УС на БНБ да повиши нивото на антицикличния буфер на 1,5 на сто в сила от 1 януари 2023 година.

Съотношенията на необслужваните кредити при всички основни сегменти на кредитния портфейл и общият им дял в него се понижи от 7,7 на сто до 7,3 на сто в края на септември, което формира спад с 38 базисни точки през периода (при намаление с 37 базисни точки през предходното тримесечие).

Към 30 септември 2021 г. печалбата на банковата система възлезе на 1,1 млрд. лв. (при 701 млн. лв. за деветмесечието на 2020 г.).

На годишна база общият нетен оперативен доход на банките се е повишил със 176 млн. лв. (5,7 на сто) до 3,3 млрд. лв., за което е допринесъл най-вече по-големият размер на нетния доход от такси и комисиони. Към 30 септември 2021 г. нетният лихвен доход на банките е възлязъл на 2.0 млрд. лв., като нараства с 63 млн. лв. (3,2 на сто) на годишна база, а делът му в структурата на нетния оперативен доход намалява от 63,5 на сто до 62,0 на сто, посочват от БНБ.

Спрямо деветмесечието на 2020 г. нетният доход на банките от такси и комисиони се увеличава със 145 млн. лв. (19,2 на сто) до 904 млн. лв. и делът му в нетния оперативен доход се е повишил от 24,4 на сто до 27,5 на сто.


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg