Банкери за приемане на еврото

България на практика вече е обвързана с еврото чрез валутния борд, заяви проф. Раул Еаметс по време на банковата конференция на Investor.bg - Banking Today. Бившият член на Надзорния съвет на Естонската централна банка и главен икономист на регионалната банка Bigbank коментира още, че не разбира защо хората протестират срещу еврото и
напомни, че от 1997 г. България няма различна финансова картина от тази на останалите страни от еврозоната, не контролира самостоятелно инфлацията и останалите икономически процеси в страната.

Що се отнася до настоящото състояние на европейската икономика, Раул Еаметс посочи, че на Стария континент се наблюдават както политически, така и структурни
проблеми.
„Наблюдава се нарастваща несигурност. Не знаем кога войните ще приключат. В същото време пред Германия има много предизвикателства - тя няма повече евтина
енергия, среща огромна конкуренция в лицето на Китай, има и демографски проблеми. Ако Германия има проблеми, всички ние имаме проблеми“, посочи той.

Според Живко Тодоров, заместник-председател на управителния съвет и изпълнителен директор на iBank, България е готова за влизане в еврозоната, тъй като страната ни е във валутен борд, петте най-големи банки са под надзора на ЕЦБ и като дъщерни банки на големи международни финансови групи спазват регулациите.

Според изпълнителния директор предизвикателство пред банките е въвеждането на ESG стандартите и оценяването на клиентите по тях. Тодоров посочи, че няма да има
директен ефект върху кредитирането у нас от намаляването на задължителните минимални резерви от 12% до 1% при влизане в еврозоната, тъй като освободените
ресурси като цяло ще бъдат пренасочени за съхранение в Европейската централна банка (ЕЦБ). В случай на увеличен интерес от кредитиране обаче банките все пак ще
могат да го използват.
„Най-големият урок, който еврозоната не успя да научи, и първата жертва, която пада, е доверието“, коментира той като оценка за последствията от кризите за финансовата
индустрия през последните 15-ина години.

Според Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на УниКредит Булбанк, банките изпълняват критериите и изискванията по европейските банкови стандарти. „Цената сме я платили отдавна, остава да използваме бенефитите“, посочи тя.

Минчева напомни, че от няколко години банките са подготвени за влизане на страната ни в еврозоната, след като техническата дата се отлагаше няколко пъти. Тя цитира
данни от Асоциация на банките, която пресметна, че това ще струва на финансовите институции между 300 млн. и 400 млн. лева като инвестиции, необходими, „за да
направим тази крачка“.

По думите на Асен Ягодин, заместник главен изпълнителен директор с ресор "Корпоративно банкиране и финансови пазари" в Пощенска банка, много по-интересно
е „дали ще сме готови след 1 януари“, когато може да нарасне търсенето на кредитен ресурс при интерес на външни инвеститори, които ще търсят местен банков партньор,
за да реализират проектите си.

По време на разговораИлиан Георгиев, главен изпълнителен директор на Българо- американска кредитна банка, заяви, че банките у нас отговарят на критериите, които
изисква ЕЦБ още след стрес теста, след който банковата система се промени. Той обърна внимание на лихвените нива по кредитите у нас, които са по-ниски от
европейските. Георгиев смята, че очакваните ползи за банките ще са и заради задължителните минимални резерви, които ще влияят на цената на кредитите след
влизане в еврозоната.
„Ще са нужни допълнителни средства за охрана, за двойната визуализация“, поясни Георгиев, но обърна внимание, че освен банките бизнесът също трябва да се фокусира
върху промените, които ще настъпят с влизането в еврозоната.

Лекторите на форума обърнаха вниманието на присъстващите към дигиталното евро.

„Дигиталното евро е проектът, който ще направи Европа може би най-значимия играч в областта на финансовите технологии. Една от причините е, че няма да бъде създаден
дигитален долар, тъй като американските законотворци залагат на стейбълкойните“, това заяви Бисер Манолов - председател на борда на директорите на RYVYL(EU). Той
уточни, че е ключово да се прави разлика между дигиталното евро на едро и дигиталното евро на дребно.

„Когато говорим за дигиталното евро на едро, ние говорим единствено и само за отношенията между централните и търговските банки. Именно това ще донесе голямата
промяна в глобалната система. Европейските надзорни органи отдавна мечтаят, когато говорим за сетълмент, той да бъде незабавен. Инфраструктурата на Стария континент
обаче не беше подходяща за тази цел“, посочи експертът.
Мартин Богданов - председател на Съвета на директорите на Paysera Bulgaria, допълни, че Европа иска да наложи местни платежни методи, но другите няма как да
бъдат административни или регулаторно изместени.

„Visa и Mastercard не спят и конкуренцията ще победи“, добави той. По думите на Богданов 60% от онлайн покупките и разплащанията у нас се извършват с наложен
платеж, дори на място да се плати с банкова карта. Той посочи, че българинът е консервативен, бил е мамен в миналото и изпитва известно недоверие към този тип
технологии и поради това страната ни изостава от тях и определено трябва да се наваксва. 

От друга страна, за забавянето на дигитализацията в България, включително от страна на частните субекти, не са виновни регулаторите, а най-вече това, че през последните години у нас беше трудно задържането на стабилно правителство, поради което тя беше в режим на постоянни предсрочни избори. Ето защо нужните промени по съответните закони не са приети. Той заяви, че очаква дигиталното евро да засили интереса към дигиталните плащания в бъдеще.

„Кривата при дигиталните разплащания в България е възходяща и те се увеличават. При някои продукти тя достига двуцифрени резултати – 20% изцяло дигитализирани
плащания, така че вървим в правилната посока“, допълни Кирил Сургов - главен оперативен директор на EasyPayment Services (EPS), част от MFG, и Мартин Богданов.
Той каза още, че страната ни е конкурентоспособна в този сектор, тъй като EasyPayment Services (EPS), например, вече има редица клиенти на чужди пазари и
може да оперира в цяла Европа.
„Не можем да се конкурираме с най-големите играчи, но има пазар и можем да предложим гъвкавост, които на друго място потенциалните партньори не могат да срещнат. Имаме интерес и реализирани проекти в САЩ, но на групово ниво с местни колеги и партньори, тъй като нашата компания няма лиценз за опериране извън ЕС“, добави Сургов.

В рамките на форума бе засегната и темата за електронната идентификация и това доколко навлязла е тя на български пазар. Таня Явашева, управител на
„Инфонотари“, изтъкна, че електронната идентификация е новата форма на осигуряване на човешката идентичност, но в новата среда и реалността, в която
живеем. По думите ѝ 2026 г. ще бъде година на промени и усъвършенстване на начина на предоставяне на електронни услуги за европейските граждани.

„България е много напред в това отношение. Но у нас през годините при развиването на технологиите част от компаниите заложиха на собствени решения, а от догодина те
ще трябва да се насочат към единен, гарантиран от ЕС начин за предоставяне на такъв тип услуги“, уточни тя.

Финал на банковата конференция постави дискусия за финансирането на бизнеса у нас. Експертите на сцената се обединиха около заключението, че е
необходима по-добра координация между институциите, по-ясно разграничение между мандатите им и повече компетентност. Като цяло обаче според тях средата у нас е благоприятна за растеж, има значителен по размера ресурс както по европейски и национални програми, така и при кредитирането, а потенциалът за развитие е голям.

Според Теодор Ангелов, заместник началник управление „Корпоративни клиенти“ в Българска банка за развитие (ББР), има две основни пречки при кандидатстването за
кредити у нас като цяло. От една страна, това са различните езици, на които говорят предприемачите спрямо кредиторите.
„Много често банката си знае една рамка и си я следва и тази рамки не пасва на предприемача“, обясни той.

Румен Илиев, партньор във фонда за рисков капитал LaunchhubVentures, смята, че основателите на компании също правят грешки при търсенето на финансиране.
„Когато някой търси финансиране, в крайна сметка той трябва да разбира как работи икономиката на един фонд, за да му е по-лесно да може да таргетира правилния за
него партньор. Самото разбиране на това кой таргетираш, на това какво тези инвеститори търсят, ще помогне на предприемачите по-лесно да се ориентират“, допълни той.

Христо Стоянов, мениджър „Връзки с институционални мандати, Скандинавски страни, Балтика и ЦИЕ“ в Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ), подчерта, че има
нужда да се разнообразяват типовете рискови фондове и участниците на пазара.
„Не е достатъчно само да има фондове за ранно инвестиране за стартъпи. Ние изместваме фокуса си постепенно към това да правим по-големи, scale-up фондове,
които оперират не само в България, а в целия регион“, коментира Стоянов.
На въпрос как си представят финансирането на бизнеса у нас след 5 години изпълнителният директор на Фонд на фондовете Павел Лисев обясни, че при тях е
задължително изготвянето на прогнози в рамките на 5-годишен хоризонт, като сегашният е до края на 2029 г., а фокусът в момента е насочен в три направления.

От една страна това е проследяването на портфейлите, които са изградени в предходната рамка.
„Много е важно да видим тези 3500 проекта, които бяха подкрепени във всички програми, как ще се развият – да се опитаме да идентифицираме какво работи, какво
трябва да се подобри във връзка с инструментите, които сега структурираме“, обясни Лисев. Той поясни, че в рамките на изминалата многогодишна рамка 2014-2020 г. са
били подкрепени над 340 компании.
Според Христо Стоянов след 5 години бизнес средата у нас може да бъде едно още по- добро място, като тук става въпрос за комплексност.

„Тази цялата екосистема не може да съществува и да се развива като изолиран остров, защото тя има нужда от модерна иновационна инфраструктура“, подчерта обаче той.
Затова и ЕИФ е ангажиран да създаде през следващите години първите фондове за дялов капитал в нова инфраструктура и в България, като тук се включва дигитална
инфраструктура, центрове за данни, квантови компютри, умна енергийна мрежа и др. Това според Стоянов ще позволи на иновационната система у нас да тръгне рязко
нагоре.