Бай Ганьо - екологичен портрет

Силвия Стоядинова
84% от българите се вълнуват от екологичните проблеми, а 76% посочват, че това, което правят за опазването на околната среда, е да не замърсяват, да изхвърлят си боклука си на определените за това места, да възпитават децата си в опазване на природата и да пестят ресурсите. Това показва проучване на БМБД по поръчка на МОСВ. В същото време малцина са склонни да почистят между блоковете и тревните площи, отказват да събират намерени боклуци, не почистват речни корита, гори и плажове, не използват биоразградими материали. Приблизително по един човек от домакинство е склонен да прояви активно отношение към природата и заобикалящата го среда, коментира Мира Радева от MBMD.
Все пак почти всички разбират, че основната отговорност да живеем в  чиста и подредена околна среда е не на някой друг, а на самите граждани. Екологично мислене е присъщо на млади и хора на средна възраст, но активни в опазване на природата са възрастните хора. Експертите си обясняват това с факта, че по-възрастните хора са по-силно свързани със земята.
Екологичните проблеми
Три се най-важните проблеми в екологията според проучването: замърсеният въздух, нерегламентираните сметища и чистотата в градовете. След това по важност хората поставят застрашения горски фонд, пречистването на отпадните води в големите градове и курортите, презастрояването на морския бряг и планинските курорти, бракониерството и загубата на плодородните почви.  По-различно е мнението на хората в малките общини. Там най-важни проблеми са замърсеният въздух, лошото качество на питейната вода, недоброто почистване на улиците, занемарените зелени площи, нередовното събиране на отпадъците, липсата на достатъчно зелени площи и високите нива на шум.  Като топ-замърсители 46% от анкетираните посочват „самите ние“, 32% смятат, че най-големите замърсители са превозните средства, а една 19% посочват промишлеността.
Проблемът с отпадъците
По отношение събиране и рециклиране на отпадъци се оказва, че 80% от хората не събират отпадъците си разделно, обаче 90% са склонни да се включат в система за разделно събиране на биоразградимите отпадъци. Данните за миналата година сочат, че в страната се събират 340 хил. тона отпадъци, от които 160 хиляди тона са от опаковки.
Положителните факти
Според почитателите на "зелената тема" икономическата криза дава шанс на екологията. Повечето от участниците във фокус-групите смятат, че това е така защото чрез нея застрояването на природата е било „озаптено“. Освен това България има и огромно предимство пред останалите европейски и дори световни страни заради запазената естествена природа, коментира министърът на околната среда и водите Нона Караджова. По думите й те са напред в опазване на околната среда и чистия въздух, но безвъзвратно са загубили нещо, което у нас все още съществува.
Мерките
Според Нона Караджова най-важни за министерството са националните цели за разделно събиране на отпадъци. В момента ведомството готви нов закон, който ще въведе стимули за разделно събиране на отпадъците при обемно събиране на отпадъците. Стимулите ще са под формата на намаляване на екологичните данъци и такси. За по-голяма информираност на хората се обсъжда също екологията да бъде въведена под някаква форма в учебната програма. Караджова вече го е предложила на образователния министър Игнатов, но предстои да бъде решено как точно да се случи – чрез въвеждане на нов учебен предмет, или с беседи в часа на класния ръководител.
Предстои да се въведе онлайн система за следене на замърсяването във всяка община. Освен това ще бъдат предоставени средства за осигуряването на дисплей, на които всеки да може да следи какво се случва в даденото населено място. Предвижда се също и сериозни стимули за общините да организират по-добре управлението на отпадъци, като акцентът е промяна в културните ценности на българина.