Атом-Евротех ООД– история на един ядрен фалит

Управлението на радиоактивните отпадъци /РАО/ е една от най-важните дейности за българската ядрена енергетика. Въпреки сериозните суми похарчени досега, ефективно и качествено решение на проблемите при управление на РАО на практика няма.
Малката компания  КД „Атом-Евротех ООД” е собственик на патент № 51265/91  „Метод за преработване на течни радиоактивни отпадъци” и на „Полупромишлена инсталация за преработване на радиоактивни отпадъци”. Инженер – химикът Красимир Филипов е управител на компанията и автор на патента, самият той работи дълги години в АЕЦ „Козлодуй” като химик. През 1991 година  с частно финансиране започва изработване и изпитания на инсталация, направена на основа на патента. След  обстойни и успешни тестове експертен технически съвет на АЕЦ „Козлодуй” решава да внедри технологията. През 2001 г. след дълги преговори е сключен договор за услуга между фирмата и АЕЦ "Козлодуй" – компанията да започне преработване на отпадъците на централата. 20 години по-късно и след прекратяване  на договора с АЕЦ „Атом-Евротех ООД” на практика е във фалит, с блокирани банкови сметки, и дълги съдебни битки както с централата така и с Росексим банк (по-късно с правоприемника Юробанк И Еф Джи България АД) - банката, осигурила банковите гаранции по договора.  

Г-н Филипов, защо компанията ви не успя да реализира патента си в АЕЦ „Козлодуй”?
Казано накратко първоначално целта бе реално да се преработят радиоактивните отпадъци.С промяната на ръководството на централата през 2001 г. новият екип, при наличие на вече сключен договор, не изпълняваше задълженията си по неговите клаузи и реши да изземе  технологията от собственика, като се обяви фирмата в несъстоятелност и се конфискува нейната собственост  - патентът.
Досега нямам информация някъде по света да се рециклират продукти и да се получава толкова чиста продукция от радиоактивни отпадъци, каквато имаме ние. Всички РАО се погребват, без да се рециклират продукти от тази «суровина». Нашата технология  е единствената, която позволява  минимум 60% от радиоактивния отпадък да се рециклира и използва в промишлеността – както в самата централа, така и за други технологични нужди. Какво получавате при преработването на РАО?
Продуктът, който получаваме, е чист боракс - на външен вид той прилича на сода. Съгласно нормативите в България в природни или изкуствено получени продукти съдържанието на радиоактивни изотопи не може да е повече от определените в нормативните документи на Агенцията за ядрено регулиране. Например съдържанието на радиоактивните изотопи на цезия не може да бъде повече от 100 бекерела в един килограм продукт, за да се определи продукта като радиоактивно чист. При нашия замърсяването по цезий например е 40-50 бекерела. При технологията ни от течните РАО се получават не по-малко от 60% чист продукт и не повече от 40% преработен радиоактивен отпадък.  При тестовете на инсталацията в централата от 103 кг РАО получихме 75 кг чист продукт, който можеш да го носиш, където поискаш, защото е безвреден.  Останалите  28 кг  РАО са подходящи за погребване  особено за внедрената от АЕЦ  технология  за циментиране. При това  се получава много по-голямо соленапълване на циментовата матрица и по-висока устойчивост понеже съединенията на борната киселина в отпадъка са минимални.  При наличието  на съединенията на борната киселина те реагират с цимента и довеждат до неговото разпрашаване и това е публикувано от МААЕ.
През 1998 година  съгласно решение на експертен технически съвет ръководството на централата окончателно реши, че технологията ни работи.
Междувременно АЕЦ Козлодуй сключи договор с компанията BNFL за разработване на цялостна система за циментиране на РАО – анализиране, разработване на технология и рецептура, узаконяването им от КИАЕМЦ, тъй като закупената технология и инсталация на Уестигхаус се оказа неприложима. Доколкото ми е известно  BNFL трябваше да работи с останалия след нас отпадък. При тези условия ние се съгласихме да въведем в работа наличната полупромишлена инсталация и едновременно с това да проектираме и изградим промишлена с производителност 100 куб.м/месец. При тези условия получихме и аванс, с който да започнем ускорена доставка на необходимото оборудване.
Тогава  по искане на АЕЦ  от КИАЕМЦ издадоха разрешение не за изпълнение на договора, а за  монтаж на съществуващата вече  изпитана инсталация и нови  изпитания. За да стане обаче това, фирмата ми трябваше да предаде  на АЕЦ инструкция по експлоатация, ремонт, цялата документация по технологията, което на друг език се казва ноу-хау.
Това изисква ли го законът или договорът?
Ние вече имахме договор, и в него няма такива клаузи. Нашата инсталация е направена по изискванията за съоръжение на атомна централа, тя е проектирана от проектантска организация, която има право да проектира ядрени съоръжения. Инсталацията ни е проверена и съгласувана със съответните органи, доказала е работоспособността си при проведените тестови изпитания, и т.н. И вместо да ни издадат разрешение за работа, поискаха нашето ноу-хау. Тогава аз спрях да им давам всякакви документи, свързани с обема на ноу-хау на технологията и започнаха силните и постоянни спънки от различен характер. По същото време представители на АЕЦ бяха ходили в Русия и тъй като руските централи също имат нужда от подобна технология не изключвам настояването да предам ноу-хау си да е било породено от желание то да бъде продадено в Русия, но без наше знание и съгласие-тогава нямах доказателство за това, само предположения.
Какво се случва с преработката на РАО в АЕЦ "Козлодуй" в момента?
Като не успяха да вземат моето ноу-хау на патента и не преработваха РАО, а директно го циментираха, сега се теглят пари от ЕК и фондовете. Похарчени са няколко милиона евро от фонд Козлодуй за инсталации и изследвания,  които  дублират съществуващи подобни. Усвояват се пари и се плаща скъпо дори за дублирани неща, но нека изчакаме да завършат някои проверки от Европейската сметна палата и други органи. Струва ми се, че за разлика от 2003 г. сега има раздвижване от прокуратурата и други органи.
Ако вашият патент бе заработил, какви количества щяха да се преработват и на каква цена?
Ако бяхме почнали работа през 2003 година, щяхме да стигнем 100 куб. м. преработени отпадъци на месец т.е. 1200 куб. м. годишно. По данни на АЯР държавното предприятие РАО за 6 години от 2004 до 2009 г. е запълнило с РАО 647 контейнери. На тази основа можем да определим, че годишно се преработват около 450-500 куб. М. РАО. В контейнерите се вкарва РАО, съдържащи около 30% борни соли.
При рециклиране на борните соли вместо запълнени 647 контейнери биха се запълнили неповече от 450. Тези контейнери заемат съответно 5176 куб.м. или при рециклирането – 3600 куб. м от хранилището за РАО.
Средната цена (за Европа) за хранилище за РАО е 6000-13000 евро на куб.м.  и това дава икономия от около 9 500 000 евро, като това е разход само за хранилището, не са отчетени разходите по преработване, цементиране, транспортиране и др. Устойчивостта на циментираните отпадъци и екологичните ефекти също не са отчетени в тази цифра, а това е ефектът от течната фаза. При твърдата фаза ефектът е още по-голям.
По договор на база на месечното производство ние трябваше да получим 40 млн. долара от АЕЦ – стойността на договора по ЗОП. Сега държавното предприятие, което се занимава с преработка на РАО получава пари от фонд РАО, където се внасят отчисления от АЕЦ, плюс бюджетна субсидия. В момента от Международния фонд  Козлодуй се  финансира изграждането на нови инсталации за над 30 млн. евро, част от които дублират съществуващи  и такива които съществуват само на хартия. Впоследствие експлоатацията на тези инсталации ще генерира нови разходи  и не се наемам да прогнозирам  до колко ще стигне себестойността на управлението на РАО в България.
Кога започнаха съдебни дела между вас?
През лятото на 2002 година заведохме иск, да се задължи централата да започне да изпълнява клаузите на сключения договор. След получаването на призовката от врачанския съд по нашия иск – в края на 2002 г. - АЕЦ "Козлодуй" определи отговорното лице по договора, да ни осигури условия за работа като помещения и т.н., и ние прекратихме иска и започнахме работа по възстановяване на инсталацията, която не бе опазена и бе в състояние непозволяващо въвеждането и в експлоатация.
През лятото на 2002 година Йордан Костадинов, тогава изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй", предяви иск към банката да бъде изплатена банковата гаранция за аванса, поради това че, както твърдеше той, не изпълнявяме договора. При условие, че не изпълняваме договора, следва да се иска реализация на банковата гаранция за изпълнение на договора, а не тази за аванса. Целта според мен е била, ние като фирма да останем без средства. Банката не изпълни иска и ни увери, че той няма  да бъде уважен.
Какво се случи след това между вашата фирма, банката и централата?
Накратко  казано след ремонта на инсталацията  внесохме  необходимите документи , но не получихме заповед за работа. В крайна сметка  АЕЦ получи от банката исканата реализация на банковата гаранция и заяви, че разваля договора. Банката ни оформи кредит и започнахме съдебни дела. След продължило повече от  пет години дело,  връщано  веднъж от ВКС,  в крайна сметка спечелихме и вече от декември 2008 г. е влязло в сила съдебно решение  за неизправността по сключения договор от страна на АЕЦ като Възложител. Неизправната страна не е в право да предявява иск за реализилане на банкова гаранция и  следователно  договорът е прекратен едностранно и неправомерно от АЕЦ като неизправна страна.  За съжаление, спечеленото дело е с частично предявен иск поради невъзможността да заплатим дължимата пропорционална държавна такса. С приключване на делото очаквахме, че банката ще си потърси правата от виновната страна – АЕЦ  за така създалата се ситуация, но вместо това  банката конституира  АЕЦ за свой помагач в делото.
На практика фирмата ви във фалит ли е вече?
След реализиране на банковата гаранция - през 2003 г. след поредния иск от страна на АЕЦ на нашата фирма се води овърдрафт кредит. Веднага след реализиране на банковата гаранция - през 2003 г. заведохме иск към АЕЦ и банката и уведомихме прокуратурата за извършените нарушения от АЕЦ и банката. На основание на иска беше заведено дело във врачанския окръжен съд.
След предявения от нас иск през 2003 г. банката е извадила на извънсъдебно основание Изпълнителен лист . Държавния съдебен изпълнител  през 2008 г. прекрати изпълнителното дело, но през 2009 г. банката се обърна към частен съдебен изпълнител, който отново ни запорира сметките. На практика нямаме възможност да работим, без да сме виновни. Така се оказахме  фирма с  прекратен от неизправния  Възложител  договор,  с реализирана  от Възложителя без основание банкова гаранция, и въпреки спечеленото дело сме изправени пред нежеланието на банката да си поиска от виновната страна – АЕЦ  /доказано с влязло в сила съдебно решение/ - връщането на неоснователно платената банкова гаранция. От банката настояват въпреки това ние да платим и това на практика е водене на фирмата към фалит. Получи се това, че една фирма  по сключен договор по ЗОП  може  да се доведе до фалит  от неизправен Възложител, но  с помощта на банката. Но ние ще продължим да отстояваме правото си дори до съда в Страсбург.

Б.р.
Еconomynews.bg с готовност ще публикува всяко мнение и становище на споменатите в интервюто лица и институции.