Апетитът към „Български пощи”

Дружеството ще бъде извадено от забранителния списък за приватизация, решиха вчера депутатите от Икономическа комисия на първо четене в парламента.
Вячеслав Попов,експерт
Приватизацията на „Български пощи” противоречи на икономическата логика и задължението на държавата за гарантиране на устойчивостта на задължителното пенсионно осигуряване. Съгласно подзаконовата нормативна уредба на Кодекса за социално осигуряване пенсиите и добавките към тях се изплащат от териториалните поделения на НОИ чрез пощенските станции /на „Български пощи”/ и банките в страната.
Пощите и Сребърният фонд
Народните представители Валентин Алексиев Николов, Стоян Янков Гюзелев, Румен Кирев Данев, Николай Тодоров Мелемов, Диан Тодоров Червенокондев и Никола Иванов Белишки са вносителите на постъпилият в Народното събрание Законопроект № 154-01-59/10.06.2011 г. за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Чрез заобикаляне на разпоредбите на чл.3, ал.3, т.1 от Закон за приватизация и следприватизационен контрол горепосочените народни представители предлагат Български пощи ЕАД – София да бъде извадено като търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях от забранителния списък за приватизация. С оглед защитата на интересите на държавата законодателят изрично е приел, че решение за приватизация в този случай се приема от Народното събрание, по предложение/единствено и само на Министерският съвет/чл.3, ал.3, т.1 от действащия Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Тиражираните в медиите от авторите на този законопроект мотиви, че това ще спомогне за увеличаване на пенсиите е най-обикновен и популистичен парламентарен балон. Параграф 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗАКОН за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система „спуква този балон”.
Трансферирането на средства от така наречения „Сребърен” фонд за бюджета на държавното обществено осигуряване може да се извършва не по-рано от 10 години от влизането в сила на този закон и е до размер, определен със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Това на практика означава след 9 години – през 2020 година. Разликата между „Български пощи” ЕАД като търговско дружество и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол се изразява в това, че ежемесечно чрез своята клонова мрежа „Български пощи” осигуряват правото на достъп на българските граждани до социално осигурителни плащания от Държавното обществено осигуряване. В същото това време държавата ненужно поддържа администрацията на Агенцията за приватизация и следприватизационния контрол, която вече няма достатъчно ресурс за приватизиране.
Сравнението с Италия
За разлика от българските политици, парламентаристи и държавници в Италия Роste Italiane S.p.А. изплаща от името на Италианската държава не само пенсии от така наречения „първи стълб” на пенсионната система, но и пласиране на продукти за допълнително пенсионно осигуряване и финансови/застрахователни продукти (по-специално лични пенсионни застраховки); Не приватизацията, а укрепването на италианските пощи е осигурило създаването и функционирането и взаимното допълване на пощенски и банкови услуги. Услугите на Bancoposta по-скоро допълват и се приближават до тези на банките, а не ги заместват. Мрежата на Роste Italiane S.p.А. се състои от около 14 000 пощенски служби , докато водещата банкова група, осъществяваща дейност в Италия, разполага с цялостна мрежа от малко над 6 000 клона.“ Над 3 милиона физически и юридически лица в Италия имат едновременно влогова пощенска и банкова сметка. Най-честата причина за поддържане на двата вида сметки е възможността всеки да избира най-удобният и същевременно най-изгодния начин да оперира със своите пари и спестявания. Не раздържавяването, а грижата на Финландия като европейска държава доведе до добрата практика за съчетаването на универсалната пощенска услуга с пазарен дял от 75% върху така наречената услуга за ранно разпространяване на вестници - сутрешно разпространение седем дни в седмицата на вестници, отпечатвани поне 3 пъти седмично.
Както и с Германия
За разлика от България собственикът върху капитала на DHL - Deutsche Post AG вместо приватизация и съкращаване на персонала получи държавна помощ в размер на 1 578 109 EUR, която Германия приведе в действие в полза на DHL – в програми за обучение на 430 пощенски работници и специалисти, работещи в създадения Център за доставка и въздушна спедиция, който се управлява от двете дъщерни дружества на Deutsche Post - — DHL Hub Leipzig GmbH („DHL Hub“) и European Air Transport Leipzig GmbH („DHL EAT“.
„Български пощи” и техните имоти
„Български пощи” се нуждаят не от продажба на нейни „апетитни” имоти, а от придобиване на имоти в чужбина за своите логистични потребности, които да послужат за превръщането и от национална в мултинационална пощенска компания. Ако се вгледаме внимателно в развитието на дейноста на частния пощенски оператор Еконт Експрес ООД ще установим, че неговото проспериране на единния европейски пазар се дължи на осигуряването на търговска площ за логистична подкрепа на летището в Лондон. С построяването на съвременни магистрали в България не след дълго ще дойде времето, когато цената на пощенската мрежа на Български пощи ЕАД, като търговско дружество и нейното отдаване за ползване от частни пощенски оператори ще нарастне многократно. „Български пощи” и към момента извършва дейности по „аутосорсинг”- чрез инкасиране на суми за услуги , които държавата продаде като „Киро на кирия” – водоснабдаване, електроразпределение, мобилни услуги. „Български пощи” може и трябва да бъдат не само лицензиран туристически агент, но и туристически оператор и партньор на НОИ в осъществяване на програми за профилактика, рехабилитация и отдих, на медицински и еко-туризъм.
Какво да се прави?
Парите днес от приватизация на „Български пощи” не са по-ценни от парите утре – като многократно по-голям приход от реализирани пощенски услуги с добавена стойност. Това е възможно и постижимо. Първата стъпка е въпросният законопроект да бъде оттеглен от неговите вносители за разглеждане в Народното събрание. А пари за Държавният фонд за гарантиране устойчивостта на пенсионната система пощенските служители могат да намерят. Дори и ако трябва съвсем доброволно и без намесата от страна на държавата да открият обща дарителска сметка. Но нека дадат личен пример и 9 те члена на Управителния съвет на Държавния фонд за гарантиране на устойчивостта на пенсионната система, както и самите народни представители. Първите получават на всеки 2 месеца по 240 лева еднолично и персонално за своето участие в заседанието на УС на този фонд, а вторите – многократно повече, включително и за внасянето и разглеждането на посоченият по-горе законопроект, от който не държавата, не правителството, не управляващата партия, не опозицията, а преди всичко вносителите на законопроекта имат личен и недеклариран материален интерес.