АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


През периода януари - април 2025 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 26 498.4 млн. лв., което е с 4.8% по-малко в сравнение със същия период на 2024 година. През април 2025 г. общият износ на стоки възлиза на 6 583.3 млн. лв. и намалява с 11.6% спрямо същия месец на предходната година.


Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, отчитат ръст от 323,4 млн. лв. (10,4 на сто) на годишна база до 3,425 млрд. лева към края на месец март 2025 година. На тримесечна база увеличението възлиза на 0,6 на сто или 20,4 млн. лева.


През март 2025 г. общият индекс на производството в областта на Бизнес услугите намалява с 2.5% спрямо предходния месец. Спрямо март 2024 г. е регистрирано нарастване с 2.7% на календарно изгладения индекс на производството в областта на Бизнес услугите.


Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 28.1%, следват тези с 3 звезди - 24.0%, и с 1 и 2 звезди - 16.6%. Приходите от нощувки се увеличават със 17.5% спрямо същия месец на предходната година и достигат 100.6 млн. лв.


Финалното решение за присъединяване на България към еврозоната ще бъде взето на 08 юли от Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН). В това решение ще се фиксира датата за въвеждане на еврото (01 януари 2026 г.) и официалния валутния курс (1,95583 лв. за 1 евро).


През март 2025 г. намаление спрямо предходния месец е отчетено в следните сектори: "Транспорт, складиране и пощи" - с 8,2 на сто, "Операции с недвижими имоти" - с 3,1 на сто.


През април 2025 г. в сравнение със същия месец на 2024 г. повишение на оборота е регистрирано във всички големи групи: "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 9,8 на сто.


Индексът на промишленото производство в България през април 2025 г. се повишава с 0,8% спрямо предходния месец, показват предварителни и сезонно изгладени данни на НСИ. Спрямо април 2024 г. има намаление с 10,4% на календарно изгладения индекс на промишленото производство.


Проучването изчислява, че въвеждането на дигиталната европейска валута ще струва на финансовите институции между 18 милиарда евро (20,5 милиарда долара) и 30 милиарда евро.


Инспекции, глоби, ценови таван за редица хранителни стоки, мобилно приложение и денонощна гореща линия са сред мерките, които са позволили на Хърватия да се справи със спекулативното покачване на цените след влизането на страната в еврозоната през 2023 година, сочи анализ на Фискалния съвет на България.