Ако АЕЦ Белене стане руска собственост

Български енергиен форум
През седмицата бе обявена една от дълго търсените форми за продължаване на проекта АЕЦ „Белене”, след като българската страна прие предложението на руската страна за финансиране на дейностите в период до 2 години до намиране на стратегически инвеститори. В рамките на този период се очаква да се избере стратегически инвеститор за мажоритарния дял от компанията собственик на АЕЦ „Белене”, а държавата да запази миноритарен дял. Обявено беше също, че в близко време ще бъде създадена проектната компания собственик на обекта, като на този етап тя ще бъде със 100% държавно участие, най-вероятно чрез държавните НЕК и БЕХ.
Въпреки, че параметрите на руския кредит не бяха обявени, имайки предвид други подобни практики, може да се допусне, че ще се приложи подходът за самофинансиране на дейностите от основния изпълнител - АСЭ. Всъщност кредита ще се превърне в стоков, като завършените етапи на обекта се капитализират и се предоставят в залог на руската страна, като кредитор. Паралелно с този стоков компонент на кредита, новата компания вероятно ще получи и финансов кредит за продължаване на текущите дейности (издръжка на собствения персонал, заплащане на консултантите, задължения по предишни заеми и изплащане на натрупаните задължения към подизпълнителите, работещи и в момента на площадка „Белене”). Става дума за финансиране на проектиране и изпълнение на инфраструктурните обекти, които са извън задължението на АСЭ.
Към момента активите на българската страна са площадката и изградените до момента системи, нематериални активи като разрешения и одобрения за изпълнение на проекта, както и, след лицензирането - Техническия проект. Остава това да стане в периода до есента, за какъвто срок се договориха представителите на двете страни.
При реализация на този тип модел за финансиране логично е да се допусне и възможността, при липса на интерес за участие на други инвеститори, стратегическият инвеститор да се окаже единствено руската компания. Това само по себе си не е проблем, като се има предвид, че голяма част от енергийните дружества в България са чужда собственост, включително и руска.
Онова, което следва да се обсъди открито и изчерпателно е специфичната ситуация - готовността на държавата за предоставяне на собствеността върху ядрен обект в части ръце от всички гледни точки.
Необходимо е да се напомни, че когато беше обявен рестарта на проекта «Белене» през 2002-2003 година беше подчертавано, че държавата ще запази поне 51% от компанията-собственик на централата. Когато немската компания RWE прие да участва в изграждането на обекта, беше подчертано отново и от тяхна страна, че АЕЦ „Белене” е национален обект, т.е. ползва се с пълната държавна подкрепа, което се гарантира от дела на държавната собственост в компанията. Понастоящем имаме една напълно нова обстановка - обявения пред 2009 г. план на държавата за намаление на участието й в проекта под 50% значително променя някои важни негови характеристики. До сега, в случая с АЕЦ „Козлодуй” например, държавата управляваше дейностите в областта на ядрената енергетика чрез компетентния надзор на АЯР по отношение на ядрената безопасност и радиационна защита, а чрез ДКЕВР - по отношение на цени и ценово регулиране, но и чрез собственото си участие в дружеството. Тази система позволява всички нерешени въпроси свързани с икономиката, международните регулаторни аспекти, сигурността и безопасността на експлоатация на една ядрена централа да бъдат решавани хармонизирано от позицията на мажоритарното държавно участие в един такъв проект.

И така: кои са критичните въпроси, за които държавната политика и конкретни практики са определящи за ефективността, безопасността и международната приемливост на един ядрен обект?
В областта на електропроизводството от АЕЦ принципа на непрекъснато поддържане на необходимата ядрена и радиационна безопасност е с най-висок приоритет. В тази връзка са налице добре изградени международни механизми за наблюдение и контрол с активното участие на държавата. Друг важен принцип в областта на АЕЦ е „замърсителят плаща”, т.е. операторът, отговорен за генериране на радиоактивно замърсяване е длъжен да осигури достатъчно финансови средства, необходими за неговото отстраняване. Това важи както за генерираните радиоактивни отпадъци в процеса на нормалната експлоатация на една АЕЦ, така и в постулираните случаи на аварии, последствията от които изискват понякога огромни средства. За осигуряване на тези дейности в този отрасъл са изградени следните механизми, средствата за които се натрупват в специални фондове чрез отчисления от приходите от произведената електрическа енергия:
• Задължителна застраховка за ядрена щета на трети лица, съгласно Виенската конвенция или Парижкия протокол;
• Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения”, акумулиращ средства за безопасно извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения след изтичане на ресурса им;
• Фонд „Безопасно съхранение и управление на радиоактивни отпадъци” акумулиращ финансов ресурс за безопасно дългосрочно съхранение на натрупаните радиоактивни отпадъци и отработилото ядрено гориво;
България поддържа едно от най-ниските нива на застраховката за ядрена щета на трети лица и това е приемливо за международните институции само защото държавата България поема отговорността като собственик на обектите и като гарантирано последен платец, в случай на надхвърляне на лимитите по застраховката. Това обаче ще се промени при наличие на частен съсобственик на ядрената централа в Белене.
Вноските в двата специализирани фонда за набиране на средства за извеждане от експлоатация и за управление на радиоактивните отпадъци започнаха да се заделят едва през 1998 година и понастоящем не са достатъчни за пълноценно финансиране по възникналите задължения от експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй” и другите ядрени съоръжения в страната. Новата ситуация - възникване на мажоритарен частен съсобственик на АЕЦ”Белене” ще промени в значителна степен възприетата система и ще ограничи възможностите за осигуряване на допълнително грантово финансиране от външни източници. Така например за изграждането на Национално хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци се разчита на финансиране от фондове на Европейския сьюз, но за пълния обхват на дейности по управление на генерираните отпадъци или извеждане от експлоатация ще трябва да се осигури и частично държавно съ-финансиране. Тази нова обстановка поставя за решаване редица нови юридически казуси, регулаторни проблеми и икономически взаимоотношения между съсобствениците на новия ядрен оператор АЕЦ”Белене”. За сега е трудно да се прогнозира как ще се регулира и въпроса с цените на доставките на свежото ядрено гориво, което е ясно, че ще бъде изцяло от руски доставчици. Така въпроса с пазарната цена на това гориво ще остане вътрешна тайна за руския партньор, който има теоретичната възможност да използва този монопол за картелиране на доставките.
Единствено по въпроса за съхранението и преработката на отработилото ядрено гориво може да се очаква осигуряване на по-добри търговски условия при запазване участието на руската страна в проекта, но това е въпрос на ясно определени условия за преговори.
При изграждане на обекта по руски проект, с руско изпълнение на дейностите, при руско финансиране и при руско мажоритарно участие много остро ще стои въпросът за структурата на компоненти в себестойността на електрическата енергия. По отношение на ценообразуването на произведената електроенергия, ядрените обекти имат следните специфични особености:
• Висок дял на погасителните вноски по заемите за капитални разходи;
• Разходи за доставка на свежо ядрено гориво, които в случай на мажоритарно участие на руския партньор е трудно да бъдат регулирани и контролирани чрез пазарни механизми и конкурентни оферти.
При така очертаващия се търговски модел на АЕЦ”Белене” поддържането на конкурентна цена на електроенергията ще бъде трудна задача, особено като се има предвид утвърдения механизъм за разходно-ориентирано регулиране на цените от страна на ДКЕВР. Това все пак изглежда по-малкото зло на фона на един дългосрочен договор за изкупуване на енергията, който би се отразил особено негативно на либерализацията на българския енергиен пазар.
В заключение, ядрените експерти споделят опита си и изтъкват реалността, че в процеса на изграждане на една ядрената електроцентрала се подписват различни споразумения и се поемат ангажименти за решаване на конкретни казуси, но, за жалост тяхното отражение върху икономиката на енергетиката и страната се изяснява чак след пускане на централата в експлоатация. Това води до опасността цената на този проект да нарасне твърде много и от един момент нататък - да стане практически неуправляема от държавата. Едни от най-неясните въпроси са например как ще се развие проекта ако след двугодишния срок друг инвеститор не се намери и ако проектът закъснее и надхвърли сегашната очаквана бюджетна рамка (случая на АЕЦ”Темелин” в Чехия). И в двата случая изглежда, че държавата няма на разположение особено полезни ходове.
Споделените виждания трябва да се приемат като експертна прогноза за бъдещето на проекта АЕЦ”Белене”. Те са базирани на анализа на опита в областта „политики- практики - последствия” на държавната АЕЦ „Козлодуй”, за което, трябва да се подчертае е адаптирана цялата национална нормативна база в областта на ядрената енергетика. Механичното й транспониране за нови ядрени проекти с частно участие изисква навременно изясняване на допустимите компромиси, диапазоните на отстъпление на държавата и последователното управление на предстоящите действия в процеса на реализация на проекта - за да не се окаже, че в един момент е късно.

Снимка: Reuters