АЕЦ „Белене" може да не се случи

Г-н Хиновски, продажбата на миноритарни дялове от предприятия с държавно участие, което беше обявено като антикризисна мярка, може ли бързо да се осъществи и ще доведе ли до съществен резултат?
По принцип това може да стане бързо в рамките на 6 месеца. Трябва да се оценят техните активи и тяхната пазарна цена. Продажбата може да стане по няколко начина. Това трябва да се съгласува и със съответната комисия.

А ще бъде ли от полза за държавата да продаде дяловете си в електроразпределителните си дружества и да намали ролята си при формирането на политиката в тези фирми? Тези компании непрекъснато настояват за увеличение на цената на тока.
Няма връзка между цената на електроенергията и продажбата на миноритарните дялове на държавата. Определянето на цената на електроенергията е базирана на съвсем друг принцип. Просто активите, тези 33 процента, които държи държавата в дружествата, могат да бъдат изкупени от електроразпределителните дружества, но зависи дали те искат. Държавата не получава никакви дивиденти, така че това няма да се отрази на потребителя.
Очаквате ли да се забави изграждането на АЕЦ „Белене" предвид липсата на стратегически инвеститор. Както стана ясно и правителството прие с резерви идеята Русия да отпусне заем за продължаване на строителните работи по централата.
Да, виждам сериозно забавяне. Има сериозни пречки пред този проект. Аз даже мисля, че проектът "Белене" въобще няма да се осъществи.
Това няма ли да ни постави в неблагоприятна позиция на фона на другите балкански държави, които също имат амбиции да изграждат атомни централи?
Не. Защото ние имаме достатъчно мощности да си покриваме собствените потребности от електроенергия.
А всичко това как ще се отрази на износа на ток?
Цената на енергията на свободния пазар е толкова паднала, че каквато и мощност да строим, ние не можем да изнасяме. Ще строим на загуба. Няма да има никакъв ефект. Цената на тока на свободния пазар на борсите около нас е два пъти по-ниска от енергията, която ще  се произвежда от  "Белене".
Защо България се забави с търговията на парникови газове? Именно на тази търговия се разчита да влее средства в държавния бюджет като антикризисна мярка.
Тази мярка ще проработи. А забавянето на търговията с парникови газове бих обвързал с компетентността на висшата администрация. Чехия направи няколко такива сделки, Унгария също, само ние не.
А как се развива търговията с парникови газове на фона на икономическата криза?
Сделките от търговията с емисии са нетен вторичен поток в бюджета на страните, които са в криза. Цената на въглеродните емисии леко спадна, но много страни разчитат на тази търговия.
Министерството на околната среда заяви, че ще прецизира изискванията за проектите за ВЕИ. Как ще се отрази това на държавата? Производството на енергия от ВЕИ беше заявено като държавен приоритет.
Министерството на околната среда твърде много си превишава правата в тази област. То може да има отношение единствено по отношение на екологичното въздействие на тези източници. То не трябва да играе нито координираща роля, нито балансираща роля между инвеститори и потребители. За мен е изключително странно, че то изземва функциите на Министерството на икономиката и енергетиката.
Ще поскъпва ли сериозно токът, ако делът на така наречената зелена енергия от ВЕИ продължава да се увеуличава в общия микс от електронергия, която потребяваме?
Неизбежно.

Агенция КРОСС